Решение № 8098 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2008 г.

Решение № 8098 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Образувано е по касационната жалба на Костадин Георгиев Семерджиев против решение по адм. д. № 90/2008 г. по описа на АС Габрово. Иска отмяна на решението като неправилно и отмяна на отказа на областния управител да уважи искане за определяне на еднократно парично обезщетение. Твърди, че като репресиран по чл. 1, т. 2 от ЗПГРРЛ има право на еднократно парично обезщетение, защото попада в хипотезата на чл. 2, т. 5 от ЗПГРРЛ въдворен в "други подобни места". Ответната страна Областният управител на Габровска област не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е репресиран по смисъла на чл. 1, т. 2 от ЗПГРРЛ, но няма право на еднократно парично обезщетение, защото не попада в хипотезите на чл. 2 от ЗПГРРЛ. Поради това приел, че жалбата е неоснователна, а отказът на областния управител е законосъобразен. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не всички лица, за които е обявена политическа и гражданска реабилитация имат право на еднократно парично обезщетение. В случая жалбоподателят е незаконно репресиран като незаконно задържан по смисъла на чл. 1, т. 2 от ЗПГРРЛ. В чл. 2 от ЗПГРРЛ са изброени лимитативно всички лица, които са сред категориите на чл. 1 от ЗПГРРЛ, и за които законодателят е регламентирал право на еднократно парично обезщетение. Жалбоподателят неоснователно твърди, че случаят му е в хипотезата на чл. 2, т. 5 (предишна т. 4 - ДВ, бр. 29 от 2005 г.) като въдворен в трудововъзпитателни общежития, лагери и други "подобни места", защото това е самостоятелна категория лица по чл. 1, т. 3 от ЗПГРРЛ, в която категория той не попада. Жалбоподателят като репресирано лице има правата по чл. 7 и чл. 9 от ЗПГРРЛ, т. е. времето, през което е бил задържан му се признава за трудов стаж и има право на месечна добавка към пенсията си, но няма право на еднократно обезщетение, с каквото искане е сезирал административния орган. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение