Решение № 7649 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12300/2017 г.

Решение № 7649 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12300/2017 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от инж. С. К. – Директор на Регионална дирекция по горите – Б. срещу Решение № 313/07.08.2017 г., постановено по адм. д. № 400/2017 г. на Административен съд – В.. С обжалваното решение Регионална дирекция по горите – Б. е осъдена да заплати на К. Я. от [населено място] сума в размер на 300. 00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на заплатен адвокатски хонорар, направени в производството по АНД № 259/2016 г. по описа на Районен съд – М. и КАНД № 151/2017 г. по описа на Административен съд – В., по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 45/17.05.2016 г., издадено от директора на РДГ – Б. и отменено с влязло в сила решение на Районен съд – М.. Наред с това, Регионална дирекция по горите – Б. е осъдена да заплати на Якимов сума в размер на 310. 00 лв. за сторените в производството пред първоинстанционния съд разноски. Поддържа се становище, че направените разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на наказателно постановление не са в пряка причинна връзка с отменения административен акт, каквото е изискването в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена исковата претенция изцяло. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна по касационната жалба – К. Я., в представено по делото писмено становище по касационната жалба, чрез процесуалния представител адв. С. К. изразява становище за нейната неоснователност. Моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Иска присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебни разноски. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд – В. е разгледал предявения от К. Я., иск срещу РДГ – Б., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискал да му бъде заплатено обезщетение в размер на 300. 00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на АНД № 259/2016 г. по описа на Районен съд – М. и КНАХД № 151/2017 г. по описа на Административен съд – В.. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено от първоинстанционния съд е, че по силата на Наказателно постановление (НП) № 45/17.05.2016 г., издадено от директора на РДГ – Б. на ищеца е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 50. 00 лв. на основание чл. 94, ал. 1, от ЗЛОД за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 2 от ЗЛОД. Това наказателно постановление К. Я. е обжалвал, като за защитата си по делата е ангажирал адв. Стефанов от АК – В., с когото е сключил пред Районен съд – Мездра Договор за правна защита и съдействие сключен на 30.06.2016 г., като е договорно адвокатско възнаграждение в размер на 300. 00 лв., като при подписване на договора в брой е заплатена сумата от 300. 00 лв. С решение № 21/3.02.2017 г. по АНД № 259/2016 г. на РС – М., съдът е отменил оспореното НП, като незаконосъобразно. Установено от съда е още, че съдебният акт на РС – М. е бил обжалван по касационен ред пред Административен съд – В., който с решение № 154/11.05.2017 г., КАНД 151 за 2017 г. е оставил в сила решението на районния съд. Съобразно договорените клаузи, адвокатско възнаграждение е уговорено в размер на 300. 00 лв. което е заплатено в брой. Съдът приел за безспорно, че К. Я. действително е бил защитаван от адвокат видно от съдебния протокол по делото. Съдът е приел иска за допустим, а по подробно изложени в решението мотиви е направил извод, че същият е доказан по основание и размер, и като такъв го е уважил в размер на 300. 00 лв., представляващи платено възнаграждение за ползването на адвокатска защита. Изложил е съображения, че НП е акт, издаден от административен орган и представлява властнически такъв на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя, според състава на Административен съд – В., правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Позовал се и на приетото от Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по т. д. № 2/2016 г. Приел е, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. За последното е изложил подробни съображения. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е присъдил на ищеца сторените в производството разноски в размер на 310 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор, като направените изводи са правилни. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от Якимов иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт – НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Якимов сума в размер на 300.00 лв. на адв. Стефанов. Наред с това, установява се че адвоката действително е осъществил процесуално представителство и защита и договореното възнаграждение е заплатено. Претендираните вреди са доказани по размер за сумата от 300. 00 лв. и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по-горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото да бъдат присъдени направените разноски в размер на 300. 00 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстанция от ответника по касационната жалба, не следва да бъде удовлетворено, тъй като няма доказателства да са реално сторени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,