Решение № 15865 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9794/2013 г.

Решение № 15865 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9794/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Татяна Василева Лилова от гр. Враца срещу решение № 13 от 30.05.2013 г. по адм. дело № 182/2013 г. на Административен съд - гр. Враца. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Татяна Василева Лилова от гр. Враца срещу Решение № 1314/1 от 06.03.2013 г. на директора на РУСО- гр. Враца и потвърденото с него разпореждане № 061-00-1572-7 от 15.02.2013 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при същото РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 54д, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за възстановяване на отпуснатото на жалбоподателката обезщетение за безработица. Решението е постановено при съществено нарушение на правилото по чл. 99 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим и в съдебното производство по административни дела по силата на чл. 144 АПК. От данните по делото е видно, че с молба с вх. № 679 от 09.04.2013 г. Татяна Василева Лилова е поискала да й бъде разрешено да ползва правна помощ, тъй като е безработна и не разполага със средства за заплащане на адвокат. С протоколно определение от 15.05.2013 г. съдът е оставил без уважение молбата на Татяна Василева Лилова за правна помощ, като е приел, че към молбата не са приложени доказателства, от които да е видно, че жалбоподателката няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Този извод на съда е направен в нарушение на правилото по чл. 99 ГПК, според което съдът информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им. Това правило Врачанският административен съд е трябвало да изпълни още с разпореждането си от 04.04.2013 г., при постановяването на което е бил наясно по въпроса дали жалбоподателката би могла сама да организира и осъществи защитата си по делото. Още повече Врачанският административен съд е бил длъжен да изпълни правилото на чл. 99 ГПК при направеното от жалбоподателката искане да й бъде предоставена правна помощ по делото. В случая не са налице условията по чл. 24 от Закона за правната помощ (ЗПП) за отказ да бъде предоставена исканата правна помощ, поради което съдът е бил длъжен да укаже на жалбоподателката да представи доказателства за липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и въобще за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПП. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, свързано с правото на защита на жалбоподателката, което води до неправилност на обжалвания съдебен акт. Ето защо настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав от същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на жалбоподателката да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПП. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,