Решение № 13365 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4085/2009 г.

Решение № 13365 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4085/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Тадра 91 - Драгомир Драганов" срещу решение № 9 от 7.01.2009 г. по адм. дело № 1026/2007 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Драгомир Драганов в качеството му на ЕТ "Тадра 91 - Драгомир Драганов" против РА № 326/14.06.2007 г. на орган по приходите при ТД - гр. Бургас на НАП и Акт № 7550/14.08.2007 г. за поправка на РА, потвърден с решение № РД-10-387/16.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас не изразява становище по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, Административен съд - гр. Бургас е приел, че не са налице сочените от жалбоподателя процесуални нарушения при издаването на ревизионния акт. Последният е издаден от компетентен орган и в срок. Видно от датата на издаването на ревизионния акт, е уважено искането на данъчно задълженото лице и му е дадена възможност да ползва правото си по чл. 117, ал. 5, изр. 2 ДОПК. Съдът е приел, че произнасянето на горестоящия административен орган едновременно по оспорения ревизионен акт и по ревизионния акт за поправката му, не представлява нарушение на правата и законните интереси на жалбоподателя. Според съда с акта за поправка не се променя установената с първоначалния ревизионен акт фактическа обстановка. Относно материалната законосъобразност на ревизионния акт, съдът е приел, че на жалбоподателя правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставчиците "Мананко ойл компани" ООД, гр. Русе (пряк доставчик) и "Ню ойл груп" ООД, гр. Варна (предходен доставчик). Съдът се е позовавал както на заключение на вещото лице, така и на обстоятелство, че в съдебното производство жалбоподателят не е успял да представи доказателства за реалност на доставките и начисляването на ДДС. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че ревизионният акт неправилно е издаден на физическото лице Драгомир Драганов, вместо на ЕТ "Тадра 91 - Драгомир Драганов", тъй като ставало дума за два самостоятелни правни субекта. Съгласно чл. 56 ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно местно физическо лице. Законодателят е отредил систематическо място на правната норма на чл. 56 ТЗ в част втора, дял първи, глава осма, озаглавена "Търговец - физическо лице", което означава, че на едноличния търговец не е придаден статут на юридическо лице, а той си остава физическо лице с разширена правосубектност, тъй като осъществява търговска дейност. В свои решения Върховният административен съд нееднократно е приемал, че едноличния търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни данъчни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с разширена правосубектност. Недопустимо е за едни и същи данъчни задължения и данъчни периоди да се издават ревизионни актове на едноличния търговец и на физическото лице, което го представлява. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас съществено процесуално нарушение, изразяващо се в едновременното произнасяне по оспорения ревизионен акт и по ревизионния акт за поправката му. Първоинстанционният съд правилно е приел, че и в двата акта органът по приходите е отказал признаването на данъчен кредит за конкретен период, по конкретна фактура, на едно и също основание. С ревизионния акт за поправка не се внасят промени в установената с първоначалния ревизионен акт фактическа обстановка, разликата е в посочения от органа по приходите размер на дължимия ДДС. В ревизионния акт за поправка единствено е нанесен коректния размер на отказания данъчен кредит. Следователно не се касае за допуснатото от решаващия орган съществено процесуално нарушение, което представлява основание за отмяна на ревизионния акт. Още повече, че същия е обжалван по съдебен ред, поради което правото на защита на данъчния субект не е нарушено. Неоснователно е възражението за неспазен срок за издаване на ревизионния акт. Първоинстанционният съд е изследвал и установил правилно фактическата обстановка, върху която е изградил изводите си. Административния орган е спазил императивния тримесечен срок по чл. 114, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията. Заповедта за възлагане на ревизията е връчена на ревизираното лице на 18.01.2007 г. Срокът е изтекъл на 18.04.2007 г., като ревизионния доклад е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК на 25.04.2007 г. и е връчен на 27.04.2007 г. Ревизираното лице на основание чл. 117, ал. 5, изр. 2 ДОПК е поискало удължаване на срока за депозиране на възражение и представяне на доказателства, като видно от дата на издаване на ревизионния акт - 14.06.2007 г. на едноличния търговец е била предоставена такава възможност. Позоваването от страна на директора на ДОУИ при постановяване на решението на доказателства, изготвени и приобщени към преписката след приключване на ревизията и издаването на РА, не представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на чл. 155, ал. 3, изр. 2 ДОПК, съгласно който преди произнасянето решаващият орган може да събира нови доказателства. В ДОПК няма установено задължение, доказателствата, които са събрани от решаващия орган да бъдат доведени до знанието на ревизираното лице преди постановяване на решението. Още повече, че тези доказателства не са променили констатациите по ревизионния акт. Относно материалната незаконосъобразност на ревизионния акт първоинстанционният съд обосновано е приел, че за жалбоподателя не са налице предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по отношение на доставчиците "Мананко ойл компани" ООД, гр. Русе (пряк доставчик) и "Ню ойл груп" ООД, гр. Варна (предходен доставчик). По делото е безспорно установено, че двамата доставчици не са представили поисканите доказателства за реалност на доставките, както и за начисляването на ДДС като задължение към бюджета - счетоводна отчетност, ресурсна и персонална обезпеченост за извършване на доставките, за да бъде обоснована тяхната реалност. Констатациите на данъчния орган не са оборени и в първоинстанционното съдебно производство. Доставчиците не са открити от вещото лице по допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК