Решение № 15610 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11140/2010 г.

Решение № 15610 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11140/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Васил Димитров Иванов, Калинка Костадинова Пенева, Петранка Иванова Димитрова, Димитричка Костова Янева, Анка Костова Божкова, Марийка Иванова Калева и Елена Авернова Димитрова, всички чрез процесуалния им представител адвокат Стефан Панов против решение № 107/10.05.2010 г., постановено от Варненския окръжен съд, Административно отделение, по адм. дело № 63/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касаторите решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - областен управител на област с административен център Варна не изразява становище по касационната жалба. Димитър Иванов Димитров, редовно призован, не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - Георги Димитров Станишев, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адвокат Пенка Иванова, оспорва касационната жалба по изложени съображения относно правилността на постановеното от ВОС решение. Претендира направените в настоящата инстанция разноски. Заинтересованите лица Зорка Георгиева Сълова, Георги Кътов Сълов и Юлияна Кътева Сълова, редовно призовани, не изразяват становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото приема касационната жалба за допустима, като предявена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следното: Производството по адм. дело № 63/2009 г. пред ВОС е образувано по жалбата на Васил Димитров Иванов, Калинка Костадинова Пенева, Петранка Иванова Димитрова, Димитричка Костова Янева, Анка Костова Божкова, Марийка Иванова Калева и Елена Авернова Димитрова срещу заповед № РД-06-7706-20 от 24.02.2006 г. на областен управител на област с административен център Варна, след отмяната на първоначално постановеното по нея решение № 253/13.03.2009 г. по адм. дело № 685/2006 г. на ВОС, АО и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съгласно указанията, дадени с решение № 15361/15.12.2009 г. постановено по кас. дело № 7793/2009 г. на ВАС, четвърто отделение. С решение № 107/10.05.2010 г. жалбата на касаторите срещу заповед № РД-06-7706-20/24.02.2006 г. на областен управител на област с административен център Варна, с която е одобрен планът на новообразувани имоти за селищно образувание в м. "Траката" в землището на кв. Виница, община Варна, в частта относно имоти пл. № № 463 и 466 е отхвърлена, и жалбоподателите са осъдени да заплатят разноски в размер на 300 лв. За да постанови посочения резултат Варненският окръжен съд е приел, че жалбата е неоснователна, предвид законосъобразността на ПНИ в оспорената част, включително с оглед доказателствата, събрани при новото разглеждане на делото в изпълнение на дадените от предходната касационна инстанция указания, въз основа на които обосновано е прието, че не е налице възможност за образуване на самостоятелен парцел за реституираните собственици от разликите над предоставените за ползване 600 кв. м, от площта на имоти № № 463 и 466. Атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка и след обсъждане на релевантните за спора факти и доводите на страните, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Обосновани са направените от решаващия състав на ВОС констатации, че жалбоподателите в първоинстанционното производство, в качеството им на наследници по закон на Костадин Алексиев Попончев, съгласно решение № 622/28.06.1999 г. на ПК - Варна се легитимират като реституирани собственици на имот с площ 4.075 дка, в който попадат имоти пл. № № 463 и 466. Разликите над предоставените за ползване и изкупени от бившите ползватели 600 кв. м, от площите на тези имоти, са съответно в размер на 226 кв. м и 208 кв. м или общо 434 кв. м, но от тях не може да се обособи самостоятелен парцел за бившите собственици при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, включително с оглед формата и ширината на оставащите свободни части (средно от 6 м до 8 м) и невъзможността за осигуряване на транспортен достъп до тях. Съобразено е включително, че от разликите от площите на имоти № № 464 и 465 над 600 кв. м, по ПНИ е обособен самостоятелен новообразуван имот № 6045, отреден на наследниците на Костадин Попончев, който обаче не е съседен на оставащите свободни части от имоти № № 463 и 466. С оглед установеното от фактическа страна, включително в изпълнение на указанията, дадени от касационния състав по адм. дело № 7793/2009 г. на ВАС, IV отделение, правилен е направеният от съда извод за законосъобразността на оспорения ПНИ, в частта му относно имоти № № 463 и 466. С оглед правилото на чл. 28, ал. 6 и 7 ППЗСПЗЗ, с ПНИ на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з ПЗР ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения; имотите запазват границите и размерите когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път, като разликите до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м; всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик, като разликите от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. Предвид приложимата нормативна уредба и данните, че оставащите разлики не могат да бъдат придадени към отредения им по ПНИ имот № 6045, нито могат да образуват самостоятелен имот за наследниците на Костадин Попончев съобразен с изискването на чл. 28, ал. 3 ППЗСПЗЗ (за изработване на ПНИ с оглед правилното устройство на територията), обоснован е направеният от съда краен извод за неоснователността на жалбата. Предвид обстоятелството, че оставащите свободни части са със средна ширина съответно от 6 м и 8 м, негодни за застрояване, като всяка от тях е с площ под 250 кв. м и предвид формата им (наложена от ситуирането на площите от 600 кв. м, отредени за ползвателите съобразно застрояването на имотите) с изключително малък участък обща граница, налагат извод за правилността на осъществената от съда преценка за законосъобразността на ПНИ в обжалваната част. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, нито от такива, за които следи служебно. С оглед направеното искане за присъждане на разноски и изхода от спора, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на заинтересованото лице Георги Димитров Станишев направените за настоящата инстанция разноски за адвокатска защита, установени по представения по делото договор за правна защита и съдействие № 159445/16.06.2010 г. Предвид това и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,