Решение № 44 от 22.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 814/2010 г.

Решение № 44 от 22.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 814/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Образувано по протест на зам. прокурор при Софийска Градска прокуратура против нова присъда № 359 от 15.11.2010 г. по внохд № 3304/2010 г. на Софийски градски съд. В протеста се твърди, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Доводите за това са, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършеното от подс. С. К. А. деяние съставлява престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК. От поведението на подсъдимата А., чрез представляваното от нея дружество може да се направи извод за ясно съзнание, че не е имала намерени да изпълни поетите задължения да осигури на пострадалите работа в чужбина, с което им е причинила имотна вреда. Дружеството не е било лицензирано за извършване на посредническа дейност за наемане на работа, което е довело до занижен контрол и улеснява на измамата. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурора поддържа протеста по изложени в него съображения. Защитата на подсъдимата поддържа, че протеста е неоснователен, тъй като присъдата е постановена в съответствие със закона. Подсъдимата А. има двойно гражданство и много години е живяла в Т. за да се твърди, че изначало не е имала възможност да осигури обещаната работа. Не е причинена имотна вреда на пострадалите. Касае се за гражданско-правна измама. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 12.08.2008 г. по нохд № 3655/2006 г. на Софийски районен съд е признал подсъдимата С. К. А. за виновна в извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, и на основание чл. 54 НК е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. С протестираната присъда посочената е отменена, като е постановена нова, с която подсъдимата З. И. е призната за невинна и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Настоящето производство е второ по ред пред касационната инстанция. С решение от 13.07.2010 г. по н. д. № 310/2010 г., ВКС в състав на II н. о. е отменена оправдателна присъда на въззивната инстанция и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения по чл. 33, ал. 3, вр. с чл. 305, ал. 3 НПК, с конкретни и задължителни указания за отстраняването им, съгласно чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК. При новото разглеждане на делото от Софийски градски съд, след провеждане на допълнително съдебно следствие с преразпит на свидетели е направил решаващите си констатации, след собствен подробен анализ и оценка на доказателствата, при спазване процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение за установяване на обстоятелствата от предмета на доказване по чл. 102 НПК. В пълен обем са изпълнени указанията на ВКС посочени в отменителното решение, относно отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните изисквания, при които е формирано вътрешното убеждение на съда от обективна и субективна страна. При новата проверка на данните по делото не се установи, въззивната инстанция да е допуснала нарушения при оценката на доказателствени източници. Преодолени са допуснатите грешки и процесуални нарушения при предходното разглеждане на делото. С много подробни и убедителни съображения са обсъдени събраните и проверени от първата инстанция и допълнителните доказателства от проведеното съдебно следствие, изяснени са и не обсъдените при разглеждането от предходната инстанция по фактите противоречия в тях, като са взети предвид и онези данни, които са били игнорирани. В присъдата са изложени ясни, пълни и логични мотиви, които дават основание да се приеме, че вътрешното убеждение на съда е изградено след изследване на обективно, всестранно и пълно на всички обстоятелства по делото в съответствие с принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 НПК - при зачитане на всички процесуални изисквания. Изложени са съображения по отношение на фактическите изводи, като са обосновани в съответствие с действителното им съдържание при оценката на доказателствените материали. Налице е правилно изяснена фактология по делото от въззивния съд. Същественото в разглеждания случай е, че след изследване и съпоставяне показанията на свидетелите /частни обвинители по делото/ на л. 11 абз. посл. до л. 14 от мотивите на присъдата е установено, че събраните суми от тях не надхвърлят направените разходи от подсъдимата по тяхното пътуване до Т.. Договорката между тях е била да им осигури конкретен вид работа, срещу конкретен размер на заплащане, за която посредническа дейност е следвало да получи възнаграждение в бъдеще, като процент от получавана заплата. От доказателствената съвкупност на делото е направен извод, че с поведението си подсъдимата е осъществила от обективна страна престъплението измама, след като е възбудила заблуждение у всеки у пострадалите, че е в състояние да осигури ефективно посредничество посредством представляваната от нея фирма за намиране на работа срещу обещано възнаграждение, без да е имала обективна възможност да изпълни поетия ангажимент. Основателни са обаче констатациите и изводите на въззивния съд /на л. 16 и л. 17 от мотивите на присъдата/, за несъставомерност от субективна страна на обвинението по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК. Правилно е прието, че подсъдимата А. е надценила възможностите си, като е считала, че е в състояние да изпълни /дори и лошо/ поетия ангажимент. Предприела е действия по организиране на пътуването, настаняване в хотел на потърпевшите, предоставяне на храна, плащане на част от нощувките и опити да им намери работа. Това, че представляваната от подсъдимата фирма не е лицензирана да извършва посредническа дейност, не изключва фактическо успешното и провеждане. Не е установено по делото да е формирана в нея специалната съставомерна цел - да набави са себе си имотна облага. Съгласно писмените и устни договорки, придобиването на имотната облага е било поставено в зависимост от изпълнението на бъдещо събитие - обещанието да осигури на пострадалите работа, след което да получи процент от заплатата. Не може да получи облагата, ако не настъпи договореното условие, поради което е целяла изпълнението на договора, т. е. изначало не е съществувала визираната в закона специална измамлива цел. С факта на самото пътуване е причинена на потърпевшите вреда с плащането на сумите за самолетните билети, с единствена цел да работят в Т., но не е установено по делото, подсъдимата де е получила някаква облага от тях, включително и от средствата на св. В. К., който не е заминал, но чийто пари са били използвани за закупуване на билети на останалите. При правилно установените факти, закона е приложен правилно, с оправдаването, а подсъдимата на основание чл. 304 НПК, поради недоказаност субективната страна на престъпния състав, по който е повдигнато обвинението. Присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,