Решение № 8798 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 700/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ С. Г. - С. 2012, [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград, чрез пълномощник адв. Х. Панев, против решение 1714 от 12.10.2023г., постановено по адм. дело 360/2023г. по описа на Административен съд Благоевград. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на посочения едноличен търговец против решение 01/311/01065/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8840#17/11.10.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че мотивите на съда са декларативни и повърхностни, без да съдържат обсъждане на наведените от жалбоподателя възражения. Развити са подробни съображения, че административният орган е действал предубедено и е взел решението си без да изясни фактите и обстоятелствата по преписката. Касационният жалбоподател намира, че съдът не е обсъдил в мотивите си извършените от органа нарушения на принципите на достъпност, публичност и прозрачност (чл. 12 АПК), както и нарушенията, свързани с накърненото право на бенефициера да узнае основанията за започване на административното производство и същността на констатираните нарушения или нередности. Обосновава изтекла погасителна давност за налагане на финансова корекция, с оглед неустановения начален момент на мониторинговия период, респ. невъзможност за определяне на крайния му момент. Счита, че в първоинстанционното производство административният орган не е доказал законосъобразността на действията си по отношение на извършените проверки на място. Сочи още, че действията/бездействията на бенефициера не отговарят на съдържанието на понятието нередност по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95). Твърди, че непостигането на прогнозните стойности на приходи, заложени в бизнес плана на ЕТ, по никакъв начин не нарушава правото на ЕС, националното право или поетите договорни задължения от бенефициера. Твърди още, че събраните доказателства в производството по издаване на АУПДВ, отменен с решение 3566 от 13.04.2022г. на ВАС по адм. дело 8014/2021г. не са част от производството по издаване на решението за налагане на финансова корекция (РФК) и нямат задължителна сила, нито за административния орган, нито за лицата, засегнати от административното производство, респ. не може органът директно да ги възприеме и да реферира към мотивите на цитираното решение на ВАС. Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски, съобразно приложения по чл.80 от ГПК списък. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез упълномощен юрк. Панчева, с писмена молба оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на ЕТ С. Г. - С. 2012 против решение 01/311/01065/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8840#17/11.10.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /Наредба 30/11.08.2008г./ и чл. 70, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ му е определена окончателна финансова корекция в размер на 386 467,56 лева. Финансовата корекция е определена в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата). С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение 01/311/01065/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8840#17/11.10.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 16.10.2014г. между Държавен фонд Земеделие и ЕТ С. Г. - С. 2012 е сключен договор 01/311/01065 по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с предмет на инвестицията Изграждане на къща за гости в [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград, по който е извършено окончателно плащане в размер на 386 467,56 лева. Въз основа на приобщените по делото доказателства е установено, че финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършена в периода 21.06.2019 г. - 25.06.2019 г. проверка на място след плащане и допълнителни административни проверки, неизпълнение на задължения на ползвателя на помощта по сключения между него и ДФЗ договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2013 г. За три пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 2,99% от заложените приходи в бизнес плана. Така за 2016 г. са реализирани общо приходи от 3239,49лв. или 2,03% изпълнение на одобрения бизнес план за годината, спрямо заложените в него 159 600 лв.; за 2017 година реализираните приходи са 5041,30 лв. или 3,16% изпълнение на одобрения бизнес план за годината, и за 2018г. приходите са 6033,92 лв., което съставлява 3,78% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. Видно от съдържанието на т. 4.12 от договора - задължение за ползвателя на помощта е да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като съгласно т. 4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договора, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. По отношение на второто нарушение е установено неизпълнение на заложени в одобрения бизнес план параметри за устойчива заетост през проверените три пълни финансови години. За процесния период /2016г., 2017г. и 2018г./ при заложено в бизнес плана разкриване на 1 бр. раб. място за управленски персонал и 2 бр. раб. места на позиция производствен персонал е установено, че за 2016г. и 2017г. са били наети общо две лица , а за 2018г. е било наето само едно лице и изпълнението на бизнес плана средно аритметично за трите години е по-голямо от 50%, но под 100% от заложните в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, респ. тежестта на нарушението засяга критерий за допустимост по мярката, поради което е наложена санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора. По делото е била назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, която е изчислила 8,5694% средноаритметично изпълнение на заложените в бизнес плана приходи (за 2016 г. изпълнение от 2.0297%; за 2017 г. 3. 1587% и за 2018 г. 20. 52%). Експертизата е установила реално изпълнение на бизнес-плана средно аритметично за проверяваните пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., по отношение на показателя "Устойчива заетост - 66.66%. При така установеното изпълнение на приходната част от одобрения бизнес план е прието, че е налице нарушение на поети основни задължения по т. 4.12 и т. 4.18 от Договор 01/311/01065 от 16.10.2014г., както и на чл. 46, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Поради това и съгласно т.18 и т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определено възстановяване на 100 % от предоставената финансова помощ по договора (386 467,56 лв.) реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, и времетраенето на нарушението е над една финансова година. Във връзка с констатираното неизпълнение на заложени в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост е прието, че е налице нарушение на поети ангажименти и фиксирани задължения по т.4.12 и 4.18 от договор 01/311/01065 от 16.10.2014г във връзка с дадените определения в раздел IX Други условия", т. 9.1., буква г" от същия договор и § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Наредба 30 от 11.08.2008г. Прието е още, че е нарушена и основна цел на мярката, залегнала в чл. 2 от Наредба 30/2008г. Предвид установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за заетост, на основание т. 18 от Приложение към Раздел 1 Общи Положения" от Правилата, е наложена санкция в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по договора. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата на ЕТ С. Г. - С. 2012, [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград е наложена финансова корекция в размер на 386 467,56 лв., което вземане представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила. Приел е също така, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като е безспорно установено неизпълнение от страна на ползвателя на негови договорни и нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, с което е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/2008г. Съдът е приел за неоснователно възражението за нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, като е посочил, че в наведените в тази връзка оплаквания липсва конкретика какво точно не е било изяснено, както и в какво се изразяват допуснатите други съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като неоснователно е преценено и възражението, че с отмяната на АУПДВ е преклудирано правомощието на органа да постанови отново акт на същото фактическо и правно основание. Отбелязано е, че АУПДВ е бил отменен с решение на ВАС единствено поради неспазване на приложимия процесуален ред за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, без да е отречено съществуването на причините за неговото издаване и без да е формиран извод, че те не са основания за прилагане на правните последици, разпоредени от административния орган. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. По делото е безспорно установено, включително с помощта на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, като процентът на изпълнение, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите години /2016г., 2017г. и 2018г./ е под 20%. Установено е също така, че по предвиденото в бизнес плана задължение за устойчива заетост - разкриване на 3 работни места, както следва - 1 бр. административен и 2 бр. производствен персонал, за проверявания период средно аритметично за трите години изпълнението е 55,55% (съгласно СИЕ изпълнението е средно аритметично 66,66%) заети лица или е налице неизпълнение по-малко от 50% от заложните в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задълженията си по т. 4.12 и т. 4.18 от договор 01/311/01065 от 16.10.2014г., според които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект, като последният следва да бъде спазван за срок от 5 години от сключването на договора. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от едноличния търговец в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т.8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. Количествените показатели на бизнес плановете и създаването на работни места са ключови критерии за допустимост при одобряване на проектните предложения и неизпълнението им представлява на практика неизпълнение на проекта. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1./ целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2./ критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи е дело на самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, т.е. икономическата жизнеспособност на проекта е критерий за неговата допустимост. Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и на заложения брой работни места, води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярката, определени в Наредба 30/2008 г. Ето защо непостигането на заявените приходи от дейността и неразкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30/2008г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение (чл. 26, ал. 1 от Наредба 30/2008г.). Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16, ал. 2/. Икономическа жизнеспособност" по смисъла на § 1, т. 6 ДР на Наредба 30/2008г. е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В случая безспорно е установено неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, а именно приходи за три последователни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, като изпълнението на приходите спрямо заложените в бизнес плана е под 20%, което е потвърдено и от приетата съдебно-икономическа експертиза. Следва да се посочи, че във всички случаи бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. От нормата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008г. е видно, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Бизнес планът и предвидените в него стойности се изготвят от кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. По делото не е спорно, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете, при условията и в съответствие с одобрения проект. Кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, за да изгради предвидената в проекта къща за гости в [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба 30/2008 г. Построяването на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. Несъмнено в случая е налице нарушение на т.4.18 от договора, съгласно който ползвателят е длъжен да спазва проекта за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. до 16.10.2019г. При това нарушение т.8.1 от договора разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46 от Наредба 30/2008г. С реализирането на много по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага частична/цялостна отмяна на предоставената по договора финансова помощ. Последователно е застъпено в съдебната практика разбирането, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, поради което е излишно да бъдат развивани подробни мотиви в тази насока. Неоснователни са пространните доводи на касатора, че липсва нередност по смисъла на чл. 1, § 2 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95), след като не е спорно, че изплатената по договора финансова помощ в размер на 386 467,56 лева му е предоставена по мярка, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност", ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Достатъчно е да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 6.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Неоснователно е възражението на касатора за изтекла давност. Неизпълнението на поетите договорни задължения от ЕТ С. Г. - С. 2012, дало повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, е форма на нередност по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т. е. през мониторинговия период. Касае се за "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 (решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010). Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Според чл. 3, § 1, ал. 3 от същия регламент срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В случая с оглед констатациите за неизпълнение на бизнес-плана, нередността е прекратена от края на 2018 г. Според чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 давността е четири години и изтича на 31.12.2022 г., в който срок е и издадено оспореното решение. Мониторинговият период, на който се позовава касаторът, няма отношение към упражняване във времето на правомощието на органа да извършва необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателя на помощта, и в случай че констатира нарушения да наложи съответните финансови корекции. Единственото ограничение спрямо органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включващо и извършването на проверки и издаването на решение по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП/, е въведеният в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /Е0/ 2988/95, четиригодишен срок на давност, който в случая не е изтекъл. Не следва да бъдат обсъждани наведените в касационната жалба доводи относно неприложимостта на Правилата спрямо установените от административния орган нарушения, поради приемането им след сключването на договор 01/311/01065 от 16.10.2014г., предвид осъществения вече контрол в тази насока в решение 3618 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело 14154/2019 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, оставено в сила с решение 15545/15.12.2020 г. по адм. дело 8071/2020 г., постановено от петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд. Неоснователен е доводът на касатора, че производството по издаването на процесното РФК е недопустимо поради отмяната на АУПДВ с Решение 3566 от 13.04.2022г. на ВАС по адм.дело 8014/2021г. Първостепенният съд е съобразил, че отмяната на акта е поради несъобразяването му с разписания в закона процесуален ред. Не е налице пречка да бъде издадено последващо решение за налагане на финансова корекция, поради произнасяне със сила на пресъдено нещо единствено и само по процесуалната законосъобразност на акта, а не по неговото съобразяване с приложимия материален закон. Не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като процесното решение за налагане на финансова корекция не противоречи на Решение 3566 от 13.04.2022г. на ВАС по адм.дело 8014/2021г. Напротив, в мотивите на същото изрично е прието, че органът е следвало да издаде решение за определяне на финансова корекция, по какъвто начин в случая е процедирано. Не могат да бъдат възприети и доводите в касационната жалба, че преуреждането на вече възникнали, развили се и приключили правоотношения за един приключен програмен период противоречи на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания. Съгласно чл. 27, ал. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП се установява, че с одобрените правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7 ЗПЗП се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна мярка от Програмата за развитие на селските райони. От клаузите на сключения договор за подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва извод, че за бенефициерите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените договори, ясно са уредени задълженията на ползвателите на помощта и отговорността им при неизпълнението им. В случая няма нарушение на чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) за придаване на обратно действие на норми, каквото не е изрично посочено. С Правилата е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Ето защо не може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за определяне на подлежащата на възстановяване сума, т.е. че преуреждат вече възникнали, развили се и приключили правоотношения, както твърди касаторът. В тази насока, както се посочи, е налице влязло в сила решение 3618/10.03.2020 г., постановено по адм. дело 14154/2019 г. от ВАС, първо отделение, с което са отхвърлени подадените жалби срещу Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. При установени нарушения на нормативни и договорни задължения във връзка с прилагането на конкретна мярка от Програмата за развитие на селските райони размерът на финансовата корекция се определя именно по реда на Правилата, както е направено и в настоящия случай. По доводите на касатора, касаещи най-общо тълкуването и приложимостта на общностното право в разглежданата материя, съдът се е произнесъл с нарочно определение във връзка с искане за отправяне на преюдициално запитване, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото изложение. По доводите на касатора, касаещи Наредба 30/2008г., следва да се посочи, че законосъобразността на наредбата е предмет на адм. дело 2014/2023г. по описа на Върховния административен съд. Неоснователни са доводите за непълнота на административна преписка. По делото пред административния съд са приобщени всички документи, представляващи административната преписка по издаването на акта. Правилно съдът не е уважил доказателственото искане на жалбоподателя за приобщаване на допълнителни документи, които са неотносими към предмета на спора. Достатъчно е да се посочи, че по преписката са налични, както заповедта за извършване на проверка на място, контролният лист за извънредни проверки със съответните таблици, приложения, включително работен лист за проверка за реализиране на заложени параметри/показатели в бизнес плана, подписан от представляващата едноличния търговец, а така също и счетоводни документи /отчет за приходи и разходи, оборотна ведомост, баланс и др./, представени от бенефициера при проверката. Актът е издаден при безспорна фактическа установеност, като се основана на констатации от официални удостоверителни документи, неоспорени по надлежния ред. Установеното неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи) представлява неизпълнение на поетото от бенефициента задължение за изпълнение на одобрения проект и съставлява нарушение на т. 4.12 и т. 4.18 от договора, като съобразно т. 8.1 от същия и чл. 46 от Наредба 30/2008г. представлява основание за налагане на финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора, поради което е безпредметно да се обсъжда другото констатирано нарушение по отношение на параметрите за устойчива заетост, финансовата корекция за което не се кумулира. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение