Решение № 12771 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2009 г.

Решение № 12771 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Панко Михайлов Пенчев и Добри Михайлов Тодоров и двамата от гр. Варна срещу решение № 666 от 30.10.2008 г. по адм. дело № 1777/2003 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, като и в двете жалби са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба Илияна Златева и ответникът РДНСК Варна чрез Диана Савова - процесуален представител изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Останалите ответници по касационните жалби не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Касационната жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение № 666 от 30.10.2008 г. по адм. дело № 1777/2003 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Панко Михайлов Пенчев срещу заповед № 3-08 от 18.09.2001 г. на началника на РДНСК Варна, с която е забранено ползването на строеж, представляващ жилищна сграда с гараж в УПИ, представляващ Х5210-Е, кв. 826 по плана на 16-ти микрорайон юг, с административен адрес, ул. "Плевен" № 37, както и е спряно електричекото и водозахранването на обекта. За да постанови съдебния си акт съдът е приел, че в административната заповед се сочи като фактическо основание построен без строителни книжа строеж в обем - жилищна сграда и гараж. Изследвана е компетентността на органа издал акта и са изложени обосновани мотиви, че същият е издаден от компетентния орган. При така установените и неопровергани обстоятелства от жалбоподателя пред първоинстанционния съд се налага извода, че строежът попада в режима на чл. 177 от ЗУТ, според който строежът следва да се въведе в експлоатация. Действията на административния орган са в съответствие с разпоредбата на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ. Характеристиката на строежа е гараж и жилищна сграда, поради което след като строежът е неделим, необходимо е издаването на разрешение за въвеждането му в експлоатация. Доводът на касатора, че се касае само за построен гараж, за който не е необходимо изискване за въвеждане в експлоатация, е в противоречие с изложените фактически основания от административния орган в заповедта и със събраните по делото доказателства и е неоснователен. С решение на тричленен състав на Върховния административен съд делото е върнато за ново разглеждане от окръжния съд и при повторното разглеждане жалбоподателят е имал процесуалната възможност да опровергае с надлежни доказателства изложените фактически основания в заповедта, както и да поиска назначаването на съдебно-техническа експертиза, но видно от данните по делото, искания в тази посока не са направени. При тези данни необосновано и недоказано е твърдението на касатора, че строежът представлява гараж, а не каквито фактически обстоятелства са изложени в заповедта и съпровождащите я документи - гараж и жилищна сграда. Неоснователна е и втората касационна жалба на Добри Тодоров, който е участвал като заинтересувана страна в производството пред първоинстанционния съд. Същият не е бил жалбоподател и фактически оплакванията му са насочени не към нарушение на негови права, на тези на жалбоподателя. В заповедта е индивидуализиран строежа, като е посочено неговото местоположение и точния му адрес, поради което изложените оплаквания от касатора за пропуск в диспозитива на решението, поради не посочване на града в който се намира имота не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като с решението се отменя заповедта, в която точно е индивидуализиран обекта. Изводът на съда за законосъобразност на заповедта като краен резултат е правилен, при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК