Решение № 4053 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11097/2018 г.

Решение № 4053 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11097/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. З., жив. в [населено място], срещу решение № 1291/11.06.2018 г. по адм. дело № 861/2018 г. (с погрешно посочена година на делото в решението като № 861/2017 г.) на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против незаконосъобразни действия на Община Първомай, в качеството й на администратор на лични данни, изразяващи се в незаконно разкриване и разпространение на личните му данни - три имена и местожителство, като оспорващ, в публикувано на 21.08.2017 г. в интернет страницата на Община Първомай, решение № 1412/02.08.2017 г. по адм. дело № 709/2017 г. на Административен съд (АС) - Пловдив. Касаторът поддържа в касационната жалба и в допълнение към нея, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като ответникът си е оттеглил действието още преди първото заседание в първата инстанция чрез анонимизиране на личните данни и алтернативно неправилно, като навежда доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска обезсилването или отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Община Първомай, не взима становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: След откритото съдебно заседание на 21.02.2019 г., в което е даден ход по същество на делото, а именно на 15.03.2019 г. е постъпила молба от касатора, с която се прави отвод на докладчика Анна Димитрова, заради съдържанието на постановените съдебни решения по адм. дела № 9812/2018 и адм. дело № 9920/2018 на ВАС, пето отделение. Настоящият съдебен състав намира, че формираното правно становище от съдебния състав с участието на съдията - докладчик в съдебно решение по друго дело, по което Запрянов е обжалвал действия на друг администратор на лични данни, не е между основанията за отвод по чл. 22 ГПК вр. чл. 144 АПК. Неоснователни са и твърденията за липса на безпристрастност, още повече, че съдия Д. е докладчик и по дело, решено в полза на З. - 5943/2017 г. на ВАС, пето отделение, и цитирано от самия него в касационната му жалба, поради което искането за отвод следва да се остави без уважение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, настоящият съдебен състав, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че З. не е подавал жалба пред КЗЛД, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД. АС е посочил, че с решение № 142/02.08.2017 г. по адм. дело № 709/2017 г. по описа на АС - Пловдив, по подаден протест от прокурор в Окръжна прокуратура - Пловдив и с участието на З., присъединил се към оспорването, са отменени текстове от подзаконов нормативен акт - Наредбата за чистотата и обществения ред на територията на Община Първомай. След влизане в сила на съдебния акт, в съответствие с изискванията на чл. 194 от АПК, същият е обнародван от Община Първомай на интернет страницата на Общината. Видно от извършената на 28.03.2018 г. служебна справка от съда в решението З. фигурира с трите имена и града, в който живее. На 11.04.2018 г. Общината е анонимизирала имената и местожителството на З. в публикуваното решение. В Национална база данни "Население" няма друго такова лице със същите именни данни, видно от представената от З. справка. Съдът е изложил доводи, че ответникът в качеството му на администратор на лични данни е действал в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД и е изпълнил законовото си задължение по чл. 194 АПК да обнародва съдебно решение, с което е отменен частично подзаконов нормативен акт. Посочено, че само трите имена и град, в който живее лицето (без ЕГН и адрес) са недостатъчни за индивидуализацията на едно лице, независимо от особеностите на именната конфигурация на З., която е единствена в база данни "Население". АС е приел, че обработването на данните от ответника е в съответствие с изискванията чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД и при спазване на принципите на чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД. Решението е недопустимо, но не на твърдяното от касатора основание. Според касатора с анонимизиране на имената му на 11.04.2018 г. и изписване само на инициали, действието на администратора е оттеглено. В специалния закон - Закон за защита на личните данни и в АПК не съществува институт на оттеглено действие. Не може да се прилага спрямо действие на администратора на лични данни по аналогия института на оттеглен административен акт от издателя му по чл. 156 АПК, чиято специфична уредба е свързана само с властнически волеизявления на административни органи. Съдът е длъжен на основание чл. 218, ал. 2 АПК да провери допустимостта на обжалваното решение на всички основания, дори и да не са заявени от касатора. Съдът правилно е установил фактите по делото, но тъй като е бил сезиран само със жалба срещу действие на администратора на лични данни по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, което не е било обективно съединено с осъдителен иск, с анонимизиране на решението на сайта на ответника на 11.04.2018 г. е отпаднал правния интерес на жалбоподателя да поддържа жалбата, тъй като същият е постигнал целта на жалбата - имената му са инициализирани. По време на производството пред първата инстанция е възникнало правното основание на чл. 159, т. 4 АПК за прекратяване на производството и АС, като не е оставил жалбата без разглеждане и не е прекратил производството, е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е неоснователна. В АПК липсва текст, който да възлага разноските на ответника при прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес. Следва да се отбележи, че ответникът не е провокирал с незаконно действие завеждане на делото - същият в качеството си на администратор на лични данни е имал законовото задължение по чл. 194 АПК да обнародва съдебното решение, с което е отменена частично Наредбата за чистотата и обществения ред на територията на Община Първомай. Обработвайки личните данни на жалбоподателя при условията на действалата към този момент разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 1 ( отм. 2019 г.) ЗЗЛД - в изпълнение на нормативно задължение на администратора на личните данни, общината - ответник е спазила и целите на обработване на личните данни по чл. 2 (отм. 2019 г.) ЗЗЛД. Публикуването на три имена и град, в който лицето живее (без ЕГН и адрес) не дава възможност за индивидуализация на едно физическо лице, като начинът на обработване на личните данни не следва да се променя при наличие на особенни и неповторими именни конфигурации. Предвид изложеното ответникът не дължи разноски за първата инстанция. Ответникът не дължи разноски и за касационната инстанция, независимо от изхода на делото в касационната инстанция, тъй като основанието, на което е обезсилено решението, не е посочено в касационната жалба, а е констатирано от съда при задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, пето отделение