Решение № 616 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10067/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Костова, от гр. Пловдив против решение 1447 от 27.07.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. 1782/2021 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата й против Решение 2153-15-147/11.05.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане [номер], Протокол 2143-15-4/17.03.2021 г., издадено от ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с прието от административният съд становище, че пенсионните органи нямат задължение за проверка на представените документи, към заявление за отпускане на пенсия, включително, според съда, административния орган няма задължения в административното производство. Сочат се правни норми, които според оплакванията в касационната жалба са пренебрегнати от съда. Направено е оплакване и затова, че след 001.01.1997 г., информационната система на НОИ разполага с данни за осигурителен стаж и доход за всички осигурени лица, неправилно след преценка основанията за изменение размера на ПОСВ в следващ времеви период се прави преоценка на основанията. По направеното оплакване за необоснованост на съдебното решение касационен жалбоподател не приема изводите на съда, че е укривала осигурителен доход, за да получава по-голяма по размер пенсия, като сочи основанието, че в тежест на административния орган и в неизпълнение задълженията му по извършване на проверка било да установи тези обстоятелства. Изложените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, мотивират касационен жалбоподател да иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Направено е искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез юрисконсулт изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор към касационната жалба и иска да бъде потвърдено първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Производството пред административния съд е по повод жалба на С. Костова против решението на директор на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер], Протокол 2143-15-4/17.03.2021 г.. С това разпореждане е отменено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО разпореждането от 03.01.2001 г., с което е била изменена първоначално отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и всички следващи разпореждания по изменение размера на пенсията. Изменена е ЛПОСВ от 01.01.1997 г. на основание чл. 26 от ППЗП (отм.) пожизнено и е определен размера й. В потвърденото разпореждане, както и в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив е описана подробно хронологията на действия и постановени актове по пенсионното осигуряване на касационен жалбоподател. В развилото се съдебно производство са уважени доказателствени искания на жалбоподател, изискан е препис от пенсионното досие от съответната прокуратура. По отношение на пълнотата на това пенсионно досие е отчетено, че приложените към него документи са известни на страните, а от страна на жалбоподателката не са представени други с различно съдържание или за различни времеви периоди. Административното производство е започнало и това е така, в резултат на искане от 02.05.2000 г. на жалбоподателката за изменение на отпуснатата ЛПОСВ с представяне на документи за допълнително установен осигурителен стаж за периоди преди и след пенсионирането й през 1995 г. Следствие от приетото заявление с приложенията е издаденото разпореждане от 03.01.2001 г., с което се изменя ЛПОСВ с променен индивидуален коефициент. Във връзка със образувано досъдебно производство за злоупотреби с фондовете на ДОО за регионалния обхват на ТП на НОИ Пловдив при извършена проверка се установява, според длъжностно лице по пенсионно осигуряване, че представените по искането от 02.05.2000 г. документи не съответстват на проверени книжа у осигурители, фигуриращи като издатели на удостоверителните документи за осигурителен стаж Не е зачетен осигурителен стаж за 2 г., 5 м., 15 дни за период 01.04.1970 15.09.1972 г. при осигурител Стария Пловдив АД, правоприемник на б. ТК Балкантурист Административен орган е кредитирал издадените от осигурителя документи, отричащи достоверността на тези, приложени към заявлението за изменение на ЛПОСВ от 02.05.2000 г. По същия начин е прието, че жалбоподателката не доказва осигурителен стаж при осигурител Слитекс за осигурителен стаж за времето от 01.03.1995 г. до 30.09.1998 г. с продължителност 3 г. 7 м. 00 дни, а от приложен констативен протокол КП-5-19-00744327/09.04.2020 г. КП КПК Сливен е прието, че тя не е работила в това предприятие. При съпоставка на документите по повод заявлението за отпускане ЛПОСВ от 1995 г. и тези по преписа от оригиналното пенсионно досие, предоставено от органи на прокуратурата не се установява да има разлика. Разликата е по повод поисканото изменение на пенсията през 2000 г., когато са приложени документи, които не са признати от осигурителната институция, в хода на служебна проверка. Повод за издаване на потвърденото разпореждане е, че като е бил признат и невярно документирания осигурителен стаж, се увеличил индивидуалния коефициент по неправилно определяне размера на пенсията, считано от 2001 г., и влязлото в сила разпореждане 4001294479 от 03.01.2001 г., както и такива издадени след тази дата се отменят на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО. Първоинстанционен съд правилно възпроизвежда установените фактически обстоятелства, като хронологията и съдържанието на относимите документи от пенсионната и административната преписки са описани подробно. Изложени са мотиви за правилно определено от административния орган правно основание, по силата на което е потвърдено разпореждане [номер], Протокол 2143-15-4/17.03.2021 г., издадено от ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив. По тези мотиви е прието, че жалбата срещу обжалваното решение 2153-15-147/11.05.2021 г. на директор на ТП на НОИ Пловдив е неоснователна. Като несподелен мотив на административния съд е приетото от последния становище на ответник по касационната жалба, за поведение на жалбоподател, че не е обявил осигурителен стаж и доход, върху който са правени осигурителни вноски за сочените периоди; декларирал е неверни данни и е укрил осигурителен доход, в резултат на което, пенсията е била отпусната в по-голям размер. След извършени проверки от контролните органи по пенсионно осигуряване, не се разбира какъв е укрития доход, за какъв период е получен и как от укриван доход се получава пенсия в по - голям размер. По големия размер на пенсията е следствие от увеличен индивидуален коефициент, на база допълнително въведен трудов/осигурителен стаж по допустими за пенсионното производство образци на удостоверителни документи. Административен съд приема, че в хода на административното производство пенсионното досие на жалбоподателката е възстановено служебно, именно поради извършване проверки, от които е установено: за достоверност и пълнота на архив на б. ТК Балкантурист не може да се твърди, поради лошото му съхранение, но от направени справки за периода 01.04.1970 г. до 15.09.1972 г. не се установява да е осигурявана; от проверка на осигурителния архив за Слитекс АД за периода 1995 1998 г. е установено, че касационна жалбоподателка не е полагала труд там и не е осигурявана. Правилен е извода на първоинстанционния съд, кредитирайки констативни протоколи: КП на КПК Пловдив КП-5-15-00775127/26.06.2020 г. и КП на КПК Сливен КП-5-19-00744327/09.04.2020 г., че заявения осигурителен стаж при тези осигурители не съответства на данните при всеки от тях. От това и от невъзможността касационната жалбоподателка да проведе обратно и пълно доказване за установени осигурителни права, пенсията й е била определена неправилно. Последното е юридическия факт, наложил отмяна на разпореждане [номер]/03.01.2001 г. с обжалваното решение на ответник по касационната жалба от 11.05.2021 г. В разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д КСО в хипотезата на отмяна по инициатива на органа на влязло в сила разпореждане, с което е определен по висок размер на ЛПОСВ, когато е установено от него, че пенсията е била определена в неправилен размер, правната норма е приложена правилно. След като ответник по касационната жалба, както и длъжностните лица по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив приемат, че правилният размер на ЛПОСВ е този, определен до 03.01.2001 г., без основание е получавана пенсия в увеличен размер, на основание признати за невеярно заявени обстоятелства. Правилни са изводите на административния съд, че не се споделя възражението на жалбоподателката за незнание за развилата се процедура по направено искане за изменение на ЛПОСВ от 2000 г. Пред първоинстанционен съд са приети две графологични експертизи, установяваща, че първоначалното заявление за пенсиониране от 1995 г. е подписано от Костова, но не и това от 05.12.2000 г., по което е постановено отмененото разпореждане от 03.01.2001 г. Предвид настъпило изменение на размер на изплащаната пенсия на касационен жалбоподател от 2001 г., несъстоятелна е развиваната теза от представляващ жалбоподателката, че тя добросъвестно получавала пенсия, каквато й била определена. В хода на административното производство е установено, че изменението на размера на пенсията е резултат от представени по реда на чл. 40, ал. 1 от НПОС документи, за които е установено, че не установяват действителни факти. Тричленен състав на шесто отделение на ВАС състав намира, че са правилни изводите на административен съд, за наличие на основанието по чл. 99, ал. 1, т. 2 б. д КСО, доколкото обстоятелства по осигурителни права, заявени през 2000 г. са признати за недоказани. Представените удостоверителни документи са с оборена доказателствена стойност в хода на административното производство, приключило с обжалваното решение на директор на ТП на НОИ Пловдив. Развилата се процедура, във връзка с изменение размера на пенсията през 2001 г. по начин, обосноваващ извода, че тя се явява определена в неправилен размер е обусловена от представените официални удостоверителни документи. Именно след преизчисляване на осигурителен стаж, от различните осигурители е увеличен индивидуалния коефициент, а оттам и размера на получаваната пенсия. Наличните документи от пенсионното досие дават обективна възможност за проверка на пенсионните права на лицето, както и за размера на отпусната и получавана през годините пенсия. Съдът е направил обосновани изводи за материалната законосъобразност на оспорения административен акт като издаден при наличието на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което тя е първоначално отпусната може да се отмени или измени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО от органа, който го е издал. Основанието по приложената разпоредба е за неправилно определен размер на ЛПОСВ, за което се установи, че първоинстанционен съд е установил това обстоятелство, което се потвърждава от касационната проверка. Превес в случая е даден на необорени обстоятелства, като доказани юридически факт, установени в контролното производство по чл. 98 от КСО и обективирани в констативни протоколи, приложени в административното производство. От тези обстоятелства е направен извод, че представени по искане за изменение размер на ЛПОСВ писмени удостоверителни доказателства не се потвърждават от намираща се при осигурителите, посочени като издатели, документация. При отсъствие на обстоятелства, дали основание да се приеме увеличен индивидуален коефициент при изменението на пенсията, последната е била неправилно определена. Наличието на материално правните предпоставки по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО, а именно че пенсията е неправилно отпусната, за издаване на разпореждане [номер] от 03.01.2021 г. са безспорно установени. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. Видно от тази разпоредба, същата дава възможност на пенсионния орган да измени определения размер, когато същият е определен неправилно, независимо от обстоятелствата, довели до това, както и независимо дали става въпрос за по-благоприятен или по-неблагоприятен размер за лицето, придобило права от предходното разпореждане. Законът определя и моментът, от които следва да бъде направено изменението на размера, а именно - от датата на отпускането /промяната на пенсията (01.01.1997 г.). Видно от обжалваното решение същото е съобразено с цитираните по-горе разпоредби и в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни Съдът мотивирано е обсъдил релевантните за спора факти и направил правната обосновка. Обосновано е приел всички възражения на оспорващата за неоснователни, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя в условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Допусната неточност, в мотивната част на решението на Пловдивския административен съд за укриване на доходи няма относимост към правното основание, на което са издадени оспорваните административни актове, а по същество не ограничава правата на жалбоподателката нито в съдебното, нито в предходните административни производства. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението не съдържа пороци за отмяна на основанията по чл. 209, т. 3 АПК поради което следва да бъде оставено в сила. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото. Следва да бъде осъдена С. Костова да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд