Решение № 6156 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12615/2013 г.

Решение № 6156 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12615/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Еко - Хидро - 90" ООД - гр. Пазарджик чрез юриск. Евгения Мечева срещу решение № 1663/18.07.2013 г., постановено по адм. дело № 475/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 16251200268/25.10.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 59/22.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определен за внасяне корпоративен данък на дружеството за 2007 г. в размер на 372 531,85 лв. и лихви - 115 581,65 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост. Според касатора неправилни и необосновани са изводите на съда за наличие на основание по чл. 133, ал. 2, т. 4 ДОПК за издаването на процесния ревизионен акт, посочено за първи път в производството по чл. 152 и сл. от ДОПК до директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът е приел, че спорът между страните е налице ли са основанията по чл. 133, ал. 2 ДОПК за извършване на ревизия за изменение на задължения, определени с влязъл в сила ревизионен акт, тъй като такъв спор не е бил налице, а той се е породил впоследствие, когато в процедурата по обжалване било посочено ново основание. Касаторът твърди, че не може нарушението на материалния закон да е основание за извършване на нова ревизия, съответно за изменение на задължения за данъци, определени с влязъл в сила ревизионен акт. Според касатора с посоченото ново основание се цели поправка на извършена от органите по приходите грешка във връзка с направена от тях погрешна констатация относно формирането на финансовия резултат. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. По делото е депозирана и писмена защита от юриск. Галя Баракова, която в съдебно заседание е поддържала касационната жалба. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез юриск. Панова я оспорва по съображения, подробно изложени в представената писмена защита с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба от "Еко - Хидро - 90" ООД срещу посочения по-горе ревизионен акт, като е приел, че ревизията е възложена на основание чл. 134 ДОПК за изменение на задължение за корпоративен данък за 2007 г., определено с влязъл в сила РА № 9004400/2.02.0210 г. по инициатива на органите по приходите. В издадения РА № 1625120268/25.10.2012 г. съдът е приел, че е налице основанието по чл. 133, ал. 2, т. 4 ДОПК, като за такава е приета отмяната на РА № 900469/25.01.2010 г. съгласно решение на ВАС, VIII отделение, постановено по адм. дело № 9197/2011 г. Въз основа на това съдът е приел, че корпоративният данък, определен от приходните органи за 2007 г. е дължим в размер на 372 531,85 лв., така както е деклариран от дружеството в подадената от него ГДД за 2007 г. Прието е, че дължимият корпоративен данък при повторното производство е равен на размера на данъка, деклариран от самото дружество, т. е. според съда няма определени допълнителни задължения от ревизията. Съдът е обсъдил, че понятието "нови обстоятелства или нови писмени доказателства" означава такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Според съда тези факти трябва да са нови, т. е. да не са новосъздадени като възникнали след издаването на административния акт. Относно писмените доказателства са изложени мотиви в обжалваното решение, че те като основание за отмяна може да са новооткрити, т. е. да са съществували, но да не са били известни на страна в административното производство, но може и да са новосъздадени, като при всички случаи следва да се отнасят до факти, които са съществували към момента на издаването на административния акт. Относно отмяната на РА № 900467/25.10.2010 г. с решение на ВАС, VIII отделение според съда не може да се приеме, че съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство, но отмяната на този акт с решението на ВАС според съда обосновава наличие на основание по чл. 133, ал. 2, т. 4 ДОПК - когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Съдът е посочил в решението си, че въпросът за наличие на основание за възлагане на ревизия за изменение на данъчните задължения по чл. 133, ал. 2, т. 4 ДОПК не е бил обсъждан в ревизионното производство по издаване на ревизионния акт, а за първи път този въпрос е бил повдигнат пред решаващия орган - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. Съдът е обсъдил, че такова произнасяне за първи път от решаващия орган не е недопустимо, каквито са оплакванията на жалбоподателя, поради което е прието, че не е допуснато процесуално нарушение. Обжалваното решение е правилно постановено. Основание за изменение на данъчни задължения като извънреден способ, които са определени с влязъл в сила ревизионен акт, е този акт да не е бил обжалван по съдебен ред, като в ал. 2 са посочени лимитативно основанията, на които тези задължения може да се изменят, а това са: 1). когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до: а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван; б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван; 2). когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт; 3). когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред; 4). когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен и 5). когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи. Установено е по делото, че ревизията на "Еко - Хидро - 90" ООД за 2006 г. е приключила с РА № 900467/25.01.2010 г., като органите по приходите са установили, че разходите във връзка с извършени СМР (аварийно-възстановителни работи на път III-842 Юндола-Белово) са в размер на 1 321 181,65 лв., а приходите - 5 151 945,93 лв. С разликата между приходите и разходите 3 830 764,28 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) е преобразуван финансовия резулт на дружеството за 2006 г. С решение по адм. дело № 880/2010 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт, но с решение № 7683/31.05.2012 г. по адм. дело № 9197/2011 г. (а не 2010 г.) на ВАС, VIII отделение е отменено решението на Пловдивския административен съд и РА № 900467/25.01.2010 г. Установено е също така, че с РА № 900440/2.02.2010 г. за 2007 г. е намален счетоводният финансов резултат на дружеството за 2007 г. със същата сума от 3 830 764,28 лв., като правилно първоинстанционният съд е приел, че и при двете посочени предходни ревизии са определени задължения за корпоративен данък, различен от декларирания от дружеството. Против РА № 900440/2.02.2010 г. е била постъпила жалба по административен ред, която впоследствие е била оттеглена и затова с решение № 233/7.04.2010 г. директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив е прекратил производството по делото, като това решение е влязло в сила на 23.04.2012 г. Законосъобразни са изводите на съда, че ревизията по оспорения пред него РА № 16251200268/25.10.2012 г. е образувана, респ. възложена по реда на чл. 134 ДОПК от териториалния данъчен директор на ТД на НАП - гр. Пловдив и тя е била за изменение на влезли в сила данъчни задължения за корпоративен данък за 2007 г. Правилно решаващият орган по чл. 152 ДОПК е приел, че основанието за изменение не е чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК, а т. 4 на същата разпоредба. Няма пречка това основание да се измени от решаващия орган, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Освен това законосъобразни са изводите в съдебното решение, че с ревизионния акт за изменение по чл. 133, ал. 2, т. 4 ДОПК са потвърдени декларираните задължения за корпоративен данък за 2007 г. от самото дружество, поради което ревизията не е установила различни по вид и размер данъчни задължения. Правилно съдът е счел, че решаващият орган има право да промени основанието, на което е издаден ревизионният акт, тъй като същият може да действа вместо органът по приходите. По този начин не може да се счита, че е допуснато процесуално нарушение, нито че е застрашен пътя на защита на ревизираното дружество, каквито са оплакванията в касационната жалба. С оглед гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и не са налице основания за отмяна, тъй като правилно е приложен материалният закон, както и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. След като не са налице отменителните основания, то решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, на същия не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,