Решение № 134 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2008 г.

Решение № 134 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 410/16.06.2008 г. по вхд № 4/2007 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, с която е отменена частта от ревизионен акт (РА) № 08 -00731/2.10.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП, отнасяща се до следните установени дължими от "Зърнобаза Спасово" АД, с. Спасово, Генерал Тошево, задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период м. 04.2003 г. - ДДС за внасяне - за разликата над 13 419,96 лв до 22 752,58 лв. и лихви за забава - за разликата над 5732,51 лв. до 9718,58 лв. и за данъчен период м. 03.2006 г. - ДДС за внасяне в размер над 952 лева до 7887,31 лв и лихви за забава в размер над 57,39 лв. до 529,38 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.". Ответникът по касационна жалба - "Зърнобаза Спасово" АД, с. Спасово, Генерал Тошево, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, ВОС е приел за установено, че през м. 04.2003 г. жалбоподателят е извършил продажба на трафопост за 280 лв. и склад (навес) за 8686 лв., за което е издал фактура № 313/2.04.2003 г. Тази цена е по-ниска от данъчната оценка, определена по реда на чл. 46 ЗМДТ за двата обекта, както са приели и данъчните органи. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗДДС (отм.), при прехвърляне на право на собственост върху сграда или част от нея, данъчната основа за целите на ЗДДС (отм.) е по-високата между определената между страните цена, увеличена с дължимите данъци и такси по прехвърлянето и данъчната основа, определена по реда на чл. 46 ЗМДТ. Правилна е преценката на данъчните органи в РА, че съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗМДТ данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Съобразно чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ, при промяна на някое от обстоятелствата от значение за определяне на данъка задължените лица уведомяват ТДД по реда и в срока по ал. 1. В случая дружеството е посочило неверни данни за отчетната стойност, а съгласно чл. 21, ал. от ЗМДТ данъчната оценка за недвижимите имоти на предприятията е отчетната стойност. Законосъобразна е преценката на данъчните органи, че са налице условия за определяне на данъчната основа за целите на ЗДДС (отм.) при продажбата на двете сгради по реалната отчетна стойност, която представлява данъчната им оценка по ЗМДТ и е по-висока от цената по фактурата, увеличена са данъците и таксите по прехвърлянето. Неправилно обаче при формиране на отчетната стойност на навеса данъчните органи са включили и сумата 46 663,60 лв. разходи за ремонт на ламаринения му покрив по фактура № 1643/3.10.2002 г., издадена от "Дончев " ЕООД. Самите данъчни органи са отказали право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по тази фактура с с ДРА № 1-23-218/16.06.2003 г. поради липса на доказателства за реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). За данъчен период м. 03.2006 г. съдът е приел за установено, че жалбоподателят е продал два броя МПС - "Киа Прежио" рег. № ТХ 66 -59 с данъчна основа по фактурата - 1280 лв. и ДДС - 256 лв. и "Ифа В 50" с данъчна основа по фактурата - 1530 лв. и ДДС - 306 лв. Приел е за безспорно установено, че тези МПС - та са придобити на по-високи цени, отколкото са продадени. Съдът обаче е приел, че е налице изключението от разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), приложена от данъчните органи, които са определили за данъчна основа - тази на придобиването. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.) - стоката е продадена по пазарната си цена, съобразно заключенията на ССЕ и СТЕ, поради което РА следва да се отмени относно доначисления ДДС за тези продажби и лихви за забава. Неоснователно е оплакването на касатора, че след като с предходния ДРА № 1 -23 -218/16.06.2003 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1643/3.10.2002 г на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) поради непредставяне на доказателства от доставчика включително и за реалност на доставката и чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.), то отказът не е поради липса на реална доставка. Непредставянето на доказателства за реалност на доставката от доставчика е приравнено от законодателя на липса на доказателства за реална доставка. Това е така с оглед разпределението на тежестта на доказване, когато има спор за наличие на предпоставки на материално право - данъчно задълженото лице е длъжно да докаже спорните предпоставки. Когато няма такива доказателства се приема, че не е осъществена доставката на услуга. Не случайно в разпоредбата на чл. 65, ал. 7 от ЗДДС (отм.) е предвидена възможност за възстановяване на правото на приспадане на данъчен кредит в случай на отпадане на предпоставките по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) - тоест ако независимо от непредставянето от доставчика на доказателства за реалност на доставката, такива бъдат събрани и се установи, че доставката е реална. Изводът на съда за неправилно включване в отчетната стойност на навеса на разходи за поправка на покрив, която не е осъществена, е обоснован и законосъобразен. Предвид това ВОС правилно е определил по-ниска данъчна основа и за целите на ЗДДС (отм.) съвпадаща с отчетната стойност на актива и е отменил частично РА относно доначисления ДДС върху разликата между определената от съда и данъчните органи данъчна основа. Неоснователно е възражението на касатора и относно обосноваността на извода на съда, че двете моторни-превозни средства са продадени по пазарни цени през м. 03.2006 г., поради което данъчната основа не следва да се завишава до данъчната основа при придобиването на основание чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.). В СТЕ е направен подробен анализ на техническото състояние и километража, изминат от двата автомобила. Доколкото са констатирани твърде много дефекти, трудно е да бъдат сравнени с абсолютно идентични превозни средства, предлагани за продажба и закупени. След като е невъзможно сравнението с идентични стоки, то няма основание същото да не са извърши със сходни съобразно разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК вр. чл. 20 т. 5 ЗДДС (отм) в редакцията към данъчния период на продажбата, което е извършено от двете вещи лица, съпоставили офертите за продажби на сходни стоки в в. "Позвънете", "Автопазар", "Автооказион" и "Интернет". Същите биха могли да са единствено по-високи от цените, на които са сключени сделките, но не и по-ниски, поради което съдебното решение не би могло да бъде отменено на това основание. Обжалваната част от решението е правилна и следва да бъде оставена в сила, а с оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция - 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение