Решение № 7152 от 28.6.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение28.06.2023 г.докладчик Весела Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 811/15.06.2022 г., постановено по адм. дело 945/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - гр. Варна да заплати на Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение "Професор д-р Димитър Стаматов-Варна" ЕООД сумата от 360 /триста и шейсет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Варна /РЗОК - гр. Варна/ подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт П. Сотирова срещу Решение 811/15.06.2022 г., постановено по адм. дело 945/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна, в частта, с която е отменена Заповед за налагане на санкции РД-11-91/6/24.03.2021 г. на директора на РЗОК гр. Варна по точки 2, 3, 4, 5 и 6. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли за отмяна на съдебния акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение "Професор д-р Димитър Стаматов-Варна" ЕООД, чрез процесуален представител адвокат Е. Стефанова в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна по делото е установено, че СБАГАЛ Професор доктор Димитър Стаматов-Варна ЕООД е страна изпълнител по сключен с НЗОК като възложител, от друга страна, представлявана от директора на РЗОК Варна, индивидуален договор 030808/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, по силата на чл. 1 ал. 1 на който лечебното заведение се е задължило да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по § 2 ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2020 г. (за акушерска помощ по чл. 82 ал. 1 т. 2 от Закона за здравето) и на лицата по § 8 ал. 1 от ЗБНЗОК за 2020 г. медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение 17 Клинични пътеки на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 2022 г. Съгласно чл. 39 ал. 1 т. 1 от индивидуален договор 030808/25.02.2020 г. възложителят закупува и заплаща на изпълнителя договорената по чл. 1 ал. 1, извършена и отчетена медицинска помощ по КП от Приложение 17 Клинични пътеки на НРД за медицинските дейности за 2020 2022 г., между които в таблицата по чл. 39 ал. 1 т. 1.1 фигурират КП 162 Оперативни интервенции чрез коремен достъп за отстраняване на болестни изменения на женските полови органи и КП 163 Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи . Същевременно с чл. 1 ал. 3 от индивидуален договор 030808/25.02.2020 г. изпълнителят СБАГАЛ Професор доктор - Варна ЕООД се е задължил да осъществява дейностите по ал. 1 съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, ЗБНЗОК за 2020 г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им, Кодекса на професионалната етика и НРД за медицинските дейности за 2020 2022 г. С чл. 2 т. 1 и 2 от индивидуален договор 030808/25.02.2020 г. страните са се споразумели, че възложителят има правото да упражнява контрол по изпълнението на договора и контрол върху оказаната медицинска помощ съгласно ЗЗО, НРД за медицинските дейности за 2020 2022 г. и Инструкцията, издадена от управителя на НЗОК, на основание чл. 72 ал. 10 ЗЗО. В изпълнение на горните правомощия и на основание чл. 72 ал. 3 ЗЗО директорът на РЗОК Варна е издал заповед РД-11-91/01.02.2021 г., с която е наредил за времето от 02.02.2021 г. до 05.03.2021 г. да се извърши проверка на лечебното заведение. Изготвен е протокол РД-11-91/1/16.02.2021 г. относно извършената на болницата проверка в периода от 02.02.2021 г. до 16.02.2021 г. като при нея съгласно раздел І, т. 2.1; 2.2; 2.3; 2.4 и раздел ІІ, т. 1.1 са констатирани общо пет нарушения на определените в НРД условия и ред за оказване на медицинска помощ, свързани с неосигуряването на медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договореното. Нарушенията са относими към пациентки с ИЗ 5883/2020 г.; ИЗ 6037/2020 г.; ИЗ 137/2021 г.; ИЗ 178/2021 г. и ИЗ 6062/2020 г., първите четири от които хоспитализирани според протокола по КП 163 Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи , а последната по КП 162 Оперативни интервенции чрез коремен достъп за отстраняване на болестни изменения на женските полови органи . Констатирано е, че и при петте пациентки по време на болничния им престой лечебното заведение е доказало наличието на онкологично заболяване, но въпреки това при дехоспитализацията им не ги е насочило към Клинична онкологична комисия за последващо поведение, поради което е нарушен чл. 30 т. 2 и чл. 280 от НРД за МД на НЗОК и БЛС за 2020 2022 г. Прието, е че НЗОК е заплатила отчетената дейност и по петте ИЗ като лечебното заведение е получило суми без правно основание. Протоколът е връчен на управителя на СБАГАЛ Професор доктор - Варна ЕООД на 16.02.2021 г., с което е изпълнено изискването на чл. 74 ал. 3 изр. второ ЗЗО. Дружеството е подало до директора на РЗОК Варна писмено становище вх. РД-11-91 /3/ 22.02.2021 г., в което изцяло е оспорил констатациите в съставения от проверката протокол. За доказване на твърденията си, че на пациентките са били издадени Направления за насочване към Клинична онкологична комисия, управителят на СБАГАЛ Професор доктор Димитър Стаматов-Варна ЕООД е приложил към становището до директора на РЗОК Варна множество документи. Според подписана на 22.02.2021 г. декларация, пациент Е. Дончева е била хоспитализирана в лечебното заведение на 18.12.2020 г. с ИЗ 5883 и е дехоспитализирана на 20.12.2020 г. като на 11.01.2021 г. едновременно с два екземпляра от Епикриза е получила и 3 екземпляра от издадено от дружеството Направление за насочване към Клинична онкологична комисия с насочващ лекар. Видно от подписана също на 22.02.2021 г. декларация на пациент И. Янева, същата е била хоспитализирана в СБАГАЛ Професор доктор - Варна ЕООД на 08.01.2021 г. с ИЗ 137 и е дехоспитализирана на 11.01.2021 г. като на 28.01.2021 г. едновременно с два екземпляра от епикриза е получила и 3 екземпляра от издадено от болницата Направление за насочване към Клинична онкологична комисия с насочващ лекар. Според подписана отново на 22.02.2021 г. декларация на С. Мустафа, последната е била хоспитализирана в дружеството ответник на 31.12.2020 г. с ИЗ 6062 и е дехоспитализирана на 09.01.2021 г. като на 14.01.2021 г. едновременно с два екземпляра от Епикриза е получила и 3 екземпляра от издадено от СБАГАЛ Професор доктор Димитър Стаматов-Варна ЕООД Направление за насочване към Клинична онкологична комисия с насочващ лекар д-р Ж. Жеков. След получаване на изготвеното от управителя на санкционираното дружество становище вх. РД-11-91 /3/ 22.02.2021 г., съдържащо възражения срещу констатациите в изготвения от проверката протокол РД-11-91/1/16.02.2021г., директорът на РЗОК-Варна в изпълнение на организационните си правомощия по чл. 75 ал. 5 ЗЗО по създаването на арбитражна комисия за случая и съобразявайки, че съгласно чл. 75 ал. 2 ЗЗО в нея, освен представители на РЗОК, трябва да има и представители на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите, е изискал с писмо изх. 62-01-22/24.02.2021 г. от председателя на РК на БЛС Варна да посочи писмено трима представители на БЛС за сформиране на арбитражната комисия и трима резервни членове. Съставена е Арбитражна комисия, до която на 10.03.2021 г. зам. директор на НЗОК-Варна е изпратил спора за произнасяне. С писмо изх. 10/12.03.2021 г. /вх. 11-00-16 /1/12.03.2021 г. на РЗОК-Варна/ председателят на Арбитражната комисия е изпратил на директора на РЗОК-Варна изготвения от заседанието на Арбитражната комисия протокол 4/11.03.2021 г. С обективираното в протокола решение на Арбитражната комисия са потвърдени с пълно единодушие констатациите в протокола от проверката на контрольорите от РЗОК с мотива, че в медицинската документация на пациентките не е документирано насочването им към обща онкологична комисия като до приключването на проверката не е представено Решение на Обща онкологична комисия, от което да е видно, че именно лечебното заведение е насочващото ги. При тези обстоятелства на основание чл. 76 ал. 1 и 2 ЗЗО, директорът на НЗОК-Варна е издал Заповед РД-11-91/6/24.03.2021 г., с която, възпроизвеждайки в точки 2, 3, 4, 5 и 6 от мотивационната й част потвърдените от Арбитражната комисия констатации, е наложил на СБАГАЛ Професор доктор Димитър Стаматов-Варна ЕООД, на основание чл. 414 ал. 3 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2020 2022 г., за установените по тези точки нарушения на чл. 30 т. 2 и чл. 280 от същия НРД пет отделни санкции финансова неустойка в размер на всяка от тях по 200 лв. или общо 1000 лв. финансова неустойка. С обжалваното в касационното производство Решение 811/15.06.2022 г., постановено по адм. дело 945/2021 г., Административен съд гр. Варна, е отменил по жалба на СБАГАЛ Професор доктор Димитър Стаматов-Варна ЕООД Заповед за налагане на санкции финансова неустойка РД-11-91/6/24.03.2021 г. на директора на РЗОК гр. Варна, в частта по точки 2, 3, 4, 5 и 6. Изложени са мотиви, че обжалваната заповед е незаконосъобразен административен акт, който страда от пороците по чл. 146 т. 4 и 5 АПК. Административният съд е приел, че събраните по административната преписка и в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства разколебават възприетите от административния орган констатации, че при дехоспитализацията на петте пациентки лечебното заведение е нарушило вмененото му с Приложение 17 от НРД за 2020 2022 г. изискване да ги насочи към Клинична онкологична комисия поради диагностицираното им онкологично заболяване вследствие на проведените хистологични изследвания. В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Т. Пейчева и И. Янева, чиито показания настоящата инстанция кредитира като непротиворечиви и логични. Решението е правилно. По силата на чл. 30 т. 2 от НРД за медицинските дейности за 2020 2022 г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да я предоставят по вид, обем и качество, съответстваща на договорената, а съгласно чл. 280 от НРД изпълнителят на болнична медицинска помощ в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдените начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП, АПр и КПр. В настоящия случай твърдените извършени нарушения от страна на лечебното заведение касаят неспазване на изискването, регламентирано в Приложение 17 от НРД за медицинските дейности за 2020 2022 г. в частта на раздел ІІ, т. 4 за КП 163 Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи , където при Довършване на лечебния процес и проследяване е посочено, че при доказано онкологично заболяване пациентът задължително трябва да се насочи към Клинична онкологична комисия /съгласно медицински стандарт Медицинска онкология / на лечебно заведение или обединение с възможности за комплексно лечение. Видно е от представения доказателствен материал по делото и настоящата касационна инстанция намира, че при неговата съвкупна преценка се установява, че проверените пациенти с ИЗ 5883/2020 г., ИЗ 137/2021 г. и ИЗ 6062/2021 г. са подписали декларации, че заедно с двата екземпляра от епикризата, лечебното заведение им е предоставило и три екземпляра от направлението за насочване към онкологична комисия. Правилно първоинстанционният съд е обосновал извода си, че по отношение на пациент М.Патранова заедно с изготвената й епикриза е било предоставено и направление за насочване към Клинична онкологична комисия. Това обстоятелства се доказва с извършеното на задната страница на ИЗ 6037/2020 г. ръкописно отбелязване, че документите са получени от лицето. В рамките на административното производство Арбитражната комисия се е позовала на изготвения протокол 4/11.03.2021 г., приемайки обаче, че получателят на направлението е неизвестно лице. От изготвената по делото в първоинстанционното производство справка от НБД Население се доказва, че М. Патрановкова е роднина - дъщеря на М. Патранова, поради което като е предоставило на М. Патранова документ, насочващ пациентката към онкологична комисия, дружеството ответник е изпълнило нормативно предписаното му задължение. Следва да бъде отчетено също обстоятелството, че в случая става въпрос за пациент с влошено здравословно състояние поради установеното онкологично заболяване, така че получаването на документа от негов най-близък родственик по права линия се приема като възможен и допустим начин на връчване. Законосъобразността на оспорения административен акт - заповедта за налагане на санкции РД-11-91/6/24.03.2021 г. на директора на РЗОК гр. Варна по точки 2, 3, 4, 5 и 6, се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички условия, очертаващи законовия му статут, в т. ч. съществуването на юридическия факт на упражненото с него субективно материално право. Формулираните в заповедта фактически твърдения на административния орган, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, подлежат на главно и пълно съдебно доказване, за да се установи истинността им, защото от това зависи изводът относно спорното право. Настоящият съдебен състав намира, че касаторът не доказа успешно в условията на пълно и главно доказване релевантния по делото и твърдян от него факт наличието на допуснато нарушение на чл. 30, т. 2 от НРД за МД за 2020 2022 г. вр. чл. 280 от същия, като съобразно чл.170 от АПК доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод за осъществените нарушения и законосъобразното налагане на санкции финансова неустойка на лечебното заведение по процесните точки от заповедта. В рамките на съдебното производство Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение "Професор д-р Димитър Стаматов-Варна" ЕООД не само оспори твърденията на административния орган, но и проведе обратно и пълно доказване на правнорелевантния факт за съответствие с посоченото законово изискване. В хода на производството директорът на Районна здравноосигурителна каса - гр. Варна не установи наличието на относимите факти, с които мотивира издаването на процесната заповед като представените доказателства от лечебното заведение за съответствието на дружеството с изискването по чл.280 НРД за медицинските дейности за 2020 2022 г. е отрицателна предпоставка за издаването на заповедта, т. к. установява, че възприетият от органа факт на несъответствие не съществува. Доказателствата по делото, опровергаващи възприетите от органа фактически констатации и формираният въз основа на тях диспозитив налагат извод, че заповедта противоречи на материалноправните норми. Правилно административният съд е приел, че атакуваният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона при основанията за отмяна по чл.146 т.4 и т.5 от АПК в оспорената му част. Съдът е събрал и преценил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно е установил фактите от значение за спорното право и е достигнал до верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касационния жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати сумата от 360 лева, представляваща разноски в касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение