Решение № 9269 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2015 г.

Решение № 9269 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София против решение № 1026 от 24 февруари 2015 г., постановено по адм. дело № 10183/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 2141201997 от 17 юли 2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден мълчаливо от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ), сега "ОДОП" София, в частта, с която спрямо Иван Илиев Иванов са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за периода 2005 г. за сумата над 151,58 лева, както и в частта на установените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за данъчни периоди 2006 г., 2007 г. и 2008 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Според касатора съдът неправилно е отменил РА в посочената по-горе част, приемайки за доход внасяните по банковата сметка на ревизираното лице от различни физически лица суми и установявайки, че няма недостиг на получените и разходваните средства от Иван Иванов. Следвало е, доколкото същият не е декларирал по съответния ред посочените суми като доход, съдът да определи дължимия данък върху тях по реда на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Сочи, че неопределянето на дължим данък от първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото върху доходите с неустановен произход води до избягване на данъчно облагане, каквото е дължимо за всяко местно лице съгласно нормите на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго - по съществото на спора, с което оспорването да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, вкл. за първата инстанция. Ответникът - Иван Илиев Иванов, от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е РА № 2141201997 от 17 юли 2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден мълчаливо от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ), сега "ОДОП" София, в частта, с която по реда на чл. 122 от ДОПК на Иван Илиев Иванов са определени данъчни задължения: за 2005 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 128 292 лева и лихва за забава; за 2006 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 235 525,92 лева и лихва за забава; за 2007 г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 196 696,72 лева и лихва за забава; за 2008 г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 12 123,45 лева и лихва за забава. Административният съд е отменил по жалба от Иван Илиев Иванов ревизионния акт в частта, с която спрямо ревизираното лице са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за периода 2005 г. за сумата над 151,58 лева, както и в частта на установените задължения по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) и по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчни периоди 2006 г., 2007 г. и 2008 г. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като е приел, че за данъчния период 2005 г. разходите на лицето надвишават приходите, поради което е отменил РА за този период за сумата над 151,58 лв. Възприел е заключението, че за останалите спорни данъчни периоди не е налице недостиг на парични средства, поради което е отменил ревизионния акт по отношение на установените задължения. Така постановеното решение е правилно. Настоящото производство е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 12208 от 15 октомври 2014 г., постановено по адм. дело № 2539/2014 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение № 65 от 7 януари 2014 г., постановено по адм. дело № 234/2013 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му относно установените задължения на Иван Илиев Иванов по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2005, 2006, 2007 и 2008 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания да се съобразят относимите стойности на паричните разходи за едно лице за съответната година по данни от Националния статистически институт, както и включващият се в приходната част размер на изтеглените от банковата сметка на лицето суми, като се постави допълнителна задача на експерта по извършената съдебно-счетоводна експертиза за определяне на размер на превишението на разходите над приходите, съставляващ данъчна основа по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, въз основа на която да се установи размера на дължимия данък и следващите се лихви върху него. При новото разглеждане съдът, като е съобразил заключението по съдебно-счетоводната експертиза, втори вариант, съгласно което данъчната основа за 2005 г. възлиза на 2 437.38 лева в резултат на констатиран паричен недостиг в съответствие със съставените парични потоци на жалбоподателя (съобразно Приложение № 1 на експертизата), обосновано е приел, че данъчното задължение на лицето за този данъчен период е в размер на 151.58 лева и е отменил РА в частта над тази сума. Съгласно кредитирания от съда втори вариант на заключението, данъчните основи за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. възлизат на 0.00 лева съобразно съставените парични потоци на жалбоподателя (показани в Приложение 1 на експертизата), тъй като не се констатира паричен недостиг на изразходваното над полученото, поради което за лицето не са налице данъчни задължения за посочените периоди и правилно съдът е отменил ревизионния акт в тази част. Неоснователно е възражението на касатора, че след като съдът е приел за доход внасяните по банковата сметка от различни физически лица на ревизираното лице суми и е установил, че няма недостиг на получените и разходваните средства от Иван Иванов, то, доколкото същият не е декларирал по съответния ред посочените суми като доход, съдът е следвало да определи дължимия данък върху тях по реда на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Основание за облагане на лицето по посочения ред не се съдържа в ревизионния акт, нито в ревизионния доклад, а въвеждането му едва в касационното производство е недопустимо. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,