Решение № 436 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9593/2008 г.

Решение № 436 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9593/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Костадин Атанасов Илиев, Николай Славчев Спасов и Стефчо Петков Йорданов срещу Решение № 491 от 12.05.2008 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 117/2007 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на РДНСК - Пловдив, не е представил възражение по касационната жалба. Заинтересованите страни физически лица и главният архитект на община Пловдив не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на Костадин Атанасов Илиев, Николай Славчев Спасов, Валентин Въчев Кирчев и Стефчо Пейков Йорданов против заповед № ДК-10-04/06.02.2007 г. на началника на РДНСК - Пловдив, с която е отхвърлена жалбата им срещу разрешение за строеж № 123/04.05.2004 г., издадено от главния архитект на община Пловдив, за обект: "Търговски център" в УПИ I - комплексно жилищно застрояване и обществени мероприятия, кв. 3 по плана на жил. гр. А - 13, ЖР "Тракия", гр. Пловдив, на Красимир Делчев Делчев и Николай Иванов Василев. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, началникът на РДНСК - Пловдив е приел, че съгласно приложените документи за собственост жалбоподателите са собственици на жилища, находящи се в бл. 278, построен в УПИ I, отреден за комплексно жилищно застрояване и обществени мероприятия, кв. 3, ЖР "Тракия". Поради това същите притежават ограничени вещни права в урегулирания поземлен имот и следва да се считат за заинтересувани лица по см. на чл. 149, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията. По съществото на спорния предмет административният орган е посочил, че на Красимир Делчев Делчев и Николай Иванов Василев надлежно е учредено право на строеж в описания поземлен имот, който е общинска собственост. Жалбоподателите са носители само на ограничени вещни права в имота и поради това не е необходимо при издаване на разрешението за строеж спазването на правилата на чл. 183 и сл. от ЗУТ вр. чл. 148, ал. 5 от ЗУТ, уреждащи разрешаването на строителство в съсобствени имоти. Основните оплаквания на жалбоподателите, както в жалбата до административния орган, така и пред съда са за това, че: 1) налице е несъответствие между отреждането по действащия ПУП и предназначението на обекта, визиран в разрешението за строеж; 2) незаконосъобразно е допуснато намалено отстояние между процесния търговски център и жилищния блок № 278 - вместо минимално разрешените 9, 63 метра, същото е 8 метра; 3) предвидено е свързано застрояване между търговския център и югозападната стена на бл. 278, което не е възможно, тъй като стената е фасадна, а не калканна; 4) не е осигурена възможност за паркиране съобразно действащите комуникационно- транспортни системи на урбанизираните територии; 5) скицата - виза, въз основа на която е одобрен инвестиционният проект не отговаря на законовите изисквания - издадена е през 1996 г. при действието на отменени нормативни актове към момента на издаване на разрешението за строеж през 2004 г. Съдът, след като е обсъдил събрания доказателствен материал по делото, в т. ч. изслушаните и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи е приел, че процесното строително разрешение е съобразено с инвестиционния технически проект и отрежданията на действащия ПУП за УПИ I - комплексно жилищно застрояване и обществени мероприятия, който е влязъл в сила. Според данните по делото, предвижданията са за свързано застрояване и перголата, която свърза сграда В (изградена на място) с бл. 278 може да се реализира всеки последващ момент. При това положение, съдът е направил извод, че се касае за свързано застрояване и следва да се приложи схематично приложение 15 от Приложение № 2 към чл. 81 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, т. е. не съществуват твърдяните от жалбоподателите закононарушения, защото не се изисква да се определят отстояния между между двете сгради. Посочил е, че липсата на места за паркиране около новопостроената сграда не е основание за отмяна на атакуваното разрешение за строеж. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. В касационната жалба касаторите поддържат, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно е ценил събрания доказателствен материал по делото и е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Решението е неправилно. Съгласно чл. 216, ал. 1 и 2 от ЗУТ, разрешенията за строеж подлежат на обжалване за законосъобразност пред съответния началник на РДНСК. Административният орган е длъжен да се произнесе с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост. Предмет на съдебен контрол е актът, издаден от началника на РДНСК. В разглеждания случай съдът не се е произнесъл по предмета на делото - заповедта на началника на РДНСК - Пловдив и не е изложил съображения относно нейната законосъобразност, съобразно изискванията на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ. Видно от данните по административната преписка, жалбоподателите са оспорили издаденото разрешение за строеж в полза на заинтересованите страни, като са релевирали конкретни оплаквания за допуснати нарушения на законовите правила. С обжалваната заповед, началникът на РДНСК - Бургас, след като правилно е счел жалбата за допустима според разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, изобщо не е обсъдил доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност на процесното разрешение за строеж. Неправилно и необосновано, за да отхвърли жалбата като неоснователна се е позовал на разпоредбите на чл. 183 и сл. от ЗУТ вр. чл. 148, ал. 5 от ЗУТ, които са неотносими към спора, още повече никоя от страните не е твърдяла, че се касае за строеж в съсобствен имот. Съдът не е обсъдил липсата на мотиви в обстоятелствената част на акта защо административният орган е счел процесното разрешение за строеж за законосъобразно, доколкото изложените са формални и неотносими към предмета на спора, вместо което се е занимал изцяло с потвърдения от началника на РДНСК - Пловдив административен акт. С изложените мотиви за законосъобразност на разрешението за строеж, съдът всъщност е заместил преценката на административния орган. Следва да се отбележи, че както с оспорената заповед на началника на РДНСК, така и с обжалваното решение не е отговорено на основните спорни въпроси, като съдът се е задоволил да посочи, че е налице хипотезата на свързано застояване, без да обсъди дали същото е съобразено с приложимите законови правила. При така допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила съдът е достигнал до неправилния извод за законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК - Пловдив, с която е отхвърлена жалбата на Костадин Илиев, Николай Спасов, Стефчо Йорданов, Валентин Кирчев и Станимир Кидиков и е оставено в сила разрешение за строеж № 123/04.05.2004 г., издадено от главния архитект на община Пловдив на Красимир Делчев и Николай Василев. Поради това решението следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени Заповед № ДК-10-04/06.02.2007 г. на началника на РДНСК и се върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,