Решение № 473 от 9.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1694/2014 г.

Решение № 473 от 9.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1694/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по направено от главния прокурор на Р България, в полза на осъдената Б. В., искане за възобновяване на чнд № 5849/2009 г. на Софийски районен съд /РС/, отмяна на определение от 29.06.2010 г. за налагане на общо наказание по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, поради допуснати нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, и връщане на делото за ново разглеждане, при което законосъобразно да се групират отмерените с осъжданията на лицето санкции. В съдебно заседание на 04.12.2014 г. депозираното искане се поддържа от прокурор при Върховната касационна прокуратура. Осъденото лице се представлява от упълномощен защитник, който пледира за липса на предпоставки за възобновяване на делото, като излага съображения за ниската степен на лична опасност на Б. В. и декларира доводи за изтекъл давностен срок за наказателно преследване, неотносими към настоящия казус. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение от 29.06.2010 г., обявено по чнд № 5849/2009 г., по описа на РС-София, в инициирана от Б. Р. В. процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 и 3 от НПК са групирани наложените на лицето наказания по нохд № 467/2000 г., нохд № 1526/2000 г., нохд № 12520/2003 г. и нохд № 8903/2004 г., и определена обща най-тежка наказателна санкция лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, при общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, към което е присъединена отмерената по нохд № 1526/2000 г. глоба от 300 лева. Съдебният акт е влязъл в сила на 15.07.2010 г. Искането на главния прокурор е основателно. Атакуваното определение е постановено при несъблюдаване на процесуалния и материален закон. Съдът е дерогирал предписанията на чл. 14 от НПК и дадените във връзка с тях задължителни указания с ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, очертаващи необходимост от задълбочен и всестранен анализ на събраните доказателства за цялостната престъпна дейност на осъдения, при произнасяне по чл. 23-25 от НК, довело до неправилна интерпретация на институтите реална съвкупност и рецидив. Контролираната в обсега на извънредния способ за проверка инстанция е формирала своето заключение за подлежащата на изпълнение от Б. П. обща най-тежка санкция по чл. 25 от НК, ограничавайки се при преценката до наложените й наказания по нохд № 467/2000 г., нохд № 1526/2000 г., нохд № 12520/2003 г. и нохд № 8903/2004 г., като е пренебрегнала установените данни по делото, доказателствено обезпечени от приобщената справка за съдимост, за налични шест предходни осъждания на лицето. Престъпните деяния, обект на разгледаните наказателни дела, с оглед времевите параметри на извършването им и предвид датите на придобиване на юридически стабилитет на обявените съдебни актове, индицират на предпоставките, изискуеми се от института на реална съвкупност от престъпления за някои от инкриминираните посегателства и на рецидивно престъпно поведение за други от тях. Лимитираната усложнена форма на множество престъпни деяния, реализирани в съотношение на реална съвкупност и рецидив, обосновава определяне на обща наказателна санкция при спазване на принципа на най-благоприятното за осъденото лице съчетание. /П4/65 г. на Пленума на ВС на РБ и Р11/87 г. на ОСНК на ВС на РБ, по н. д. № 3/87 г./ Конкретиката в разисквания казус, значима за прилагането на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК, при съобразяване на последователно провежданото в правораздавателната дейност основополагащо начало за най-благоприятното за осъдения съчетание, мотивира обособяване на две групи множество от престъпления: първата - по нохд № 532/1998 г., нохд № 467/2000 г. и нохд № 1526/2000 г., по описа на Софийски градски съд, с произтичащите от това санкционни последици /ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и 1000 лева глоба/; и втората - по нохд № 1252/2003 г. и нохд № 8903/2004 г., за която следва да се наложи общо наказание - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с присъединена по чл. 23, ал. 3 от НК глоба от 100 лева. Извън обхвата на очертаните съвкупности от престъпни посегателства, отмерената по нохд № 350/1997 г. санкция - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, подлежи на отделно изтърпяване. Допуснатите нарушения на процесуалните и материални норми, логическо следствие от които е опорочаване на обявеното на 29.06.2010 г. и влязло в сила определение, словно материализиращо волята на компетентния орган по приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК спрямо Б. В., обуславя уважаване на искането на главния прокурор за възобновяване на чнд № 5849/2009 г. на Софийски РС, отмяна на съдебния акт, и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд, за законосъобразно групиране на наложените на лицето санкции, в процедура по чл. 306, ал. 1 от НПК, вр. чл. 25, вр. чл. 23 от НК. По изложените аргументи и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 2 от НПК и чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК, Върховният касационен съд