Решение № 12473 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2015 г.

Решение № 12473 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Столичния общински съвет, подадена чрез пълномощник, против решение № 7976 от 18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6596/2014 г. по описа на Административния съд София-град, с което, по жалба на Мартин Ванев Попов, е отменена разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, приета с решение № 521 по протокол № 48 от 26.09.2013 г. на Столичния общински съвет, в частта "...или определени от него с нарочна писмена заповед длъжностни лица". Касаторът навежда твърдения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че с подзаконовия нормативен акт са възложени правомощия на кмета на Столична община като административно-наказващ орган, по силата на законова делегация. Кметовете на райони също имат законово признато право да упражняват такива правомощия, предоставени им по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка със Закона за административните нарушения и наказания. По изложени в жалбата доводи иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли направеното от Мартин Попов оспорване. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Мартин Ванев Попов, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения в писмен отговор. Претендира присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по оспорването от Мартин Попов на разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, приета с решение № 521 по протокол № 48 от 26.09.2013 г. на Столичния общински съвет, в частта "...или определени от него с нарочна писмена заповед длъжностни лица". Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17 ЗМСМА, както и на други дейности, определени със закон (чл. 20 ЗМСМА). С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМСМА са разписани правомощията на общинския съвет във връзка с провеждането на тази политика. За нейното изпълнение органът на местното самоуправление приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. На основание предоставената на този орган законова делегация по чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, Столичният общински съвет е приел Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община. Тази наредба урежда правилата, ограниченията и забраните, свързани с организацията на движението на пътни превозни средства на територията на Столична община. Разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата на СОС гласи: "Наказателните постановления се издават от кмета на Столична община или определени от него с нарочна писмена заповед длъжностни лица". С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил разпоредбата в оспорената й част, като е приел, че същата е в противоречие на нормативни актове от по-висока степен - чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Съдът е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилната й преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на законовото съдържание. Касационната инстанция споделя изцяло изложените правни съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗМСМА, за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. С разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА са изброени лицата, които могат да налагат наказания за нарушения на наредбите, т. е. на които законът възлага административно-наказващи функции: "наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник". Съгласно нормативно признатата възможност по чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН, със специалния закон са дадени правомощия и на заместник-кметовете на общините, при уредена компетентност на кмета на общината по чл. 47, ал. 1, б. "а" ЗАНН. Неоснователен е касационният довод, че с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, приетата от Столичния общински съвет Наредба за организацията на движението на територията на Столична община не е подзаконов нормативен акт "в общоприетия смисъл". Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Закона за нормативните актове издадените от общинските съвети наредби следва да уредят в съответствие с нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, така, както разписва и чл. 76, ал. 3 АПК. Относимият нормативен акт от по-висока степен е Законът за местното самоуправление и местната администрация, който изрично определя административнонаказващите органи, които могат да налагат наказания за нарушения на наредбите, приети от общинските съвети. Обстоятелството, че регулираните обществени отношения с Наредбата са от изключително важно местно значение, което е безспорно, не обосновава правната възможност на Столичния общински съвет, чрез издаваните от него подзаконови нормативни актове, да дерогира разпоредбите на нормативните актове от по-висока степен. Развитите в жалбата доводи за неправилност на обжалваното решение, основани на изведените със закон правомощия на кметовете на райони в Столична община като органи на изпълнителната власт съгласно чл. 38 ЗНА, са неотносими. С оспорената част на чл. 137, ал. 1 от Наредбата не са визирани кметовете на райони, а писмено определени от кмета длъжностни лица. Кръгът на тези лица не е ограничен. Правомощията на кмета на район са разписани в чл. 46 ЗМСМА, като законодателят не е регламентирал изрично правомощието му по закон да издава правораздавателни актове. Възможността да изпълнява функции, възложени му от кмета на общината, съгласно чл. 44, ал. 1, т. 9 и чл. 46, ал. 1, т. 12 ЗМСМА не включва и такива за издаване на наказателни постановления, при императивната разпоредба на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, определяща лимитативно административно-наказващите органи. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗАНН е неприложима в случая. Оспорената пред съда разпоредба не касае органите, установяващи извършването на административни нарушения, както се сочи в жалбата, а тези органи на местната власт, налагащи административни наказания. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от касационния ответник за присъждане на разноските за настоящата инстанция, е основателно. Същото е доказано и по размер. Видно от представения към писмения отговор договор за правна защита и съдействие от 12.02.2015 г., ответникът е реализирал разноски за адвокатска защита в размер на 1000 лв. Касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд