Решение № 7283 от 4.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, направление Архитектура и градоустройство , чрез процесуалния си представител юрк. Павлов, против решение 954/15 февруари 2023 г., постановено по адм. д. 9419/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законния срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Колев срещу заповед РА-30- 886/12 септември 2022г на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал.1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж Остъкляване на западната тераса на ателие 3 , в жилищна сграда, находяща се в УПИ ХІІІ-841, кв. 22, м. [наименование] по плана на гр. София, с административен адрес: гр. София, [улица]. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е установено, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в несъответствие с материалния закон. Безспорно в настоящия случай се касае за извършени строителни дейности, които не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 ДР ЗУТ. Относимите факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Съответни на събраните доказателства и на закона са изводите на административния съд, че в случая не е необходимо издаване на строителни книжа и разрешение за строеж така, както е приел административния орган. От заключението на назначената и приета съдебно-техническа експертиза е установено, че ателие 3 се намира на последния етаж в сграда, изградена на калкан с други жилищни сгради. Към ателието има западна тераса, остъклена, тип лоджия. Двете стени на лоджията в посока север и юг са с геометрия в горната си част с наклона на покривната конструкция и по този начин процесният обект влиза в обема на сградата и се определя като лоджия. На запад терасата е изградена с плътен парапет върху който е изградена метална конструкция с метални профили с правоъгълно сечение 60/100 мм, които са оформени като вертикални и в горната част по наклона на покрива. Между вертикалните елементи са монтирани прозорци с алуминиев профил и единично обикновено стъкло. По наклона на конструкцията е монтирано закалено стъкло, без допълнителен профил. Входът на лоджията се осъществява през врата на спалнята. Терасата се използва по предназначение, като извън остъкляването не са извършвани други промени и приобщаване към помещенията на ателие 3. Вещото лице е категорично, че направеното остъкляване не променя и не оказва влияние на разрешените параметри на застрояване - кота корниз и кота било. Съгласно § 5, т. 43 ДР ЗУТ извършеното остъкляване може да се характеризира като текущ ремонт, тъй като не се засяга конструкцията на сградата, няма премахване на стени и няма промяна на предназначението на терасата. Самата тераса представлява лоджия и съгласно чл.151, ал. 1, т. 1 и т. 6 не се изисква издаване на разрешително за строеж. С изпълненото в случая подобрение не са засегнати елементи от носещата конструкция на сградата. Не е налице и промяна в предназначението. Според § 5, т. 41 ДР ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В процесният случай посочената хипотеза не е налице. При тези фактически установявания извършените СМР съответстват на понятието за "текущ ремонт по дефиницията на § 5, т. 43 ДР ЗУТ. Правилна, обоснована и законосъобразна е преценката на съда, че по аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за извършването на тези ремонтни дейности, не е необходимо издаването на разрешение за строеж, поради което изпълнените от жалбоподателя строително-ремонтни дейности, не представляват незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилна, обоснована и законосъобразна е преценката на съда, че доколкото разпоредения за премахване строеж попада в изключенията, посочени в чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, при които не се изисква издаване на разрешение за строеж, то посочените в оспорената заповед фактически обстоятелства не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и съответно не е налице възприетата от административния орган материално-правна предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Правилна, обоснована и законосъобразна е преценката на съда, че след като не се установява да е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, то няма как за същия да са изискуеми строителни книжа и разрешение за строеж, респективно да е нарушена нормата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски - на ответника И. Колев следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разноски за един адвокат в размер на 1250 лева. Налице е искане за редуциране поради възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., поради което същите не следва да се намаляват. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав