Решение № 12037 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуален представител юрк. Георгиева, против решение 237 от 15.02.2023г., постановено по адм. дело 849/2022г. по описа на Административен съд Благоевград. В касационната жалба са развити доводи, че решението на административния съд е недопустимо, евентуално неправилно. Сочи се, че е налице отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на производството арг. от чл. 159, т. 1 АПК, тъй като актът за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ е влязъл в сила частично по отношение на нарушенията, установени за ЕТ М. Попов- Златолист . Твърди се, че е безспорно установено неизпълнение на сключения от едноличния търговец договор за подпомагане, в частта неизпълнение на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана, възлизащо на 25,66 %. При това след смъртта на едноличния търговец неговото имущество, в т.ч права, задължения и фактически отношения, преминават в патримониума на неговите наследници. Твърди се, че в случая наследниците не са оспорили факта на приемане на наследството, а в тяхна тежест е било да докажат наличието на правоизключващи обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или приемането на наследство по опис, което те не са сторили. По тези съображения се иска обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено, като се постанови решение по същество, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Ответниците И. Попов, Н. Попов и М. Попова, чрез пълномощник адв. Арабаджиева, представят писмени бележки, с които вземат становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на И. Попов, Н. Попов и М. Попова против Решение 01/121/06472/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/8549 от 12.09.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него акт поради противоречието му с материалния закон, като е приел, че финансовата корекция неправилно е определена на наследниците на М. Попов, а не на бенефициента едноличен търговец. Съдът е приел, че процесното решение е мотивирано с неизпълнение на задължения по Договор 01/121/06472 от 19.08.2014 г., сключен с ЕТ М. Попов-Златолист , който е бенефициент по смисъла на чл. 73, ал. 1 вр. ал. 2 и 3 ЗУСЕФСУ. Приел е също така, че собственикът на едноличния търговец М. Попов е починал преди образуване на производството по ЗУСЕФСУ, поради което преди да издаде крайния акт с адресати наследниците на М. Попов, органът е следвало да изясни дали наследниците са поели предприятието на едноличния търговец след смъртта на М. Попов, съответно дали има вписване в Търговския регистър на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 и 3 от Търговския закон (ТЗ) задължение по чл. 35 АПК и по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, с оглед задължението да уведоми бенефициента за образуваното производство. Според решаващия съд, след като вписването на едноличния търговец не е заличено от Търговския регистър на някое от основанията по чл. 60а ТЗ, жалбоподателите не са задължени за възстановяване на получената от едноличния търговец финансова помощ като наследници на М. Попов. Обоснован е извод, че в хипотезата на чл. 60а, т. 2 ТЗ смърт на физическото лице, едва след изпълнение на процедурата по чл. 60а ТЗ са установими задълженията, включително тези по ЗУСЕФСУ, и могат да бъдат удовлетворени правата на кредиторите чрез насочване на изпълнението срещу наследниците. При това, ако междувременно не е вписан отказ от наследство, както в случая с вписания отказ на И. Попов. По тези съображения съдът е отменил оспореното решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 146, т. 4 АПК. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са възраженията за недопустимост на решението. Недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на жалба, какъвто не е настоящият случай. Действително първоначално развилото се производство във връзка с неизпълнението на бизнес плана е приключило с издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане 01/121/06472/3/01/04/01, изх. 01-6500/8549 от 10.01.2020 г., срещу ЕТ М. Попов-Златолист , издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , отменен с влязло в сила Решение 5319 от 02.06.2022 г. по адм.д. 8081/2021 г. на Върховния административен съд. В постановеното от ВАС решение е прието, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 и/или т. 3 от същия закон. При това са неоснователни възраженията на касатора, че АУПДВ е влязъл в сила частично по отношение на установените от административния орган нарушения. Административният акт е изцяло отменен поради несъобразяване с изричната регламентация в специалния закон ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/ на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези. Именно в изпълнение на решението на ВАС е проведено производство по ЗУСЕФСУ, приключило с издаване на процесното решение за налагане на финансова корекция. Не е спорно по делото, че страна по договора за подпомагане е ЕТ М. Попов-Златолист , като М. Попов е починал преди започване на производството по налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ. Не е спорно също така, че едноличният търговец не е заличен от Търговския регистър на основание чл. 60а, т. 2 ТЗ при смъртта му по заявление на наследниците. При това обосновано решаващият съд е приел, че решението за налагане на финансова корекция, имащо за адресати наследниците на М. Попов, а не ЕТ М. Попов-Златолист , в качеството му на ползвател на финансовата помощ, е издадено без да е изяснен въпросът с наследственото правоприемство. Точно е посочено от решаващия съд, че доколкото се касае до имущество на предприятието на ЕТ, като самостоятелна обособена съвкупност от права и задължения, наследствената трансмисия не настъпва автоматично със смъртта на физическото лице. В тежест на административния орган е да установи дали наследниците са поели предприятието на едноличния търговец след смъртта на М. Попов, съответно дали има вписване в Търговския регистър на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 и 3 ТЗ. Също така е верен и обоснован изводът на решаващия съд, че едва след изпълнение на процедурата по чл. 60а ТЗ /заличаване на ЕТ/ са установими задълженията, включително тези по ЗУСЕФСУ, след което изпълнението може да се насочи срещу наследниците, освен ако не е вписан отказ от наследство. В нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК всички тези обстоятелства са останали неизяснени в хода на развилото се административно производство по ЗУСЕФСУ. Но изброените обстоятелства са релевантни за правилното определяне на адресата на задължението за частично възстановяване на получената от едноличния търговец финансова помощ чрез налагане на финансова корекция, на когото следва да се обезпечи възможност за участие в производството по реда на чл. 73, ал. 2 и 3 ЗУСЕФСУ. Допуснатите от органа процесуални нарушения са довели и до неправилно прилагане на материалния закон, както законосъобразно е приел решаващият съд По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9 500 лв., който размер е малко над установения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не е неоснователно възражението на касатора за неговата прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение