Решение № 6739 от 21.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3848/2010 г.

Решение № 6739 от 21.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3848/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1324/02.02.2010 г., постановено по адм. д. № 13865/2009 г. тричленен състав на ВАС е отменил решение № 880/10.09.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-400/2009 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Комисия за защита на конкуренцията, която счита същото за неправилно и необосновано. Твърди наличие на противоречие между мотивите на съда и постановеният диспозитив на съдебния акт, с който оспореният акт е следвало да бъде изменен, а не изцяло отменен. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго по същество, с което бъде отхвърлена жалбата на управителя на "Лидер Енерджи Дринк" ЕООД гр. София. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Велчева, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото М. Е. Г., в качеството на управител на "Лидер Енерджи Дринк" ЕООД гр. София, се представлява от адв. Драгиев, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита оспорването на решението на тричленния състав на ВАС с подадената касационна жалба за основателно. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество счита следното: Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е решение по преписка № КЗК-400/2009 г. на комисията, с което на М. Е. Г., като управител на "Лидер енерджи дринк" ЕООД гр. София, е наложена глоба в размер на 10000 лв. на основание чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, за непредставяне в срок на точна и пълна информация по преписката. Съдът е изложил установената фактическа обстановка по делото, по която страните не спорят. Подробно е проследена хронологията по вписване на преобразуването на дружеството от "Терапром" ООД в "Терапром" ЕООД и от 17.12.2008 г. за промяна в наименованието на "Лидер енерджи дринк" ЕООД гр. София. От намиращото се преписката удостоверение от 17.06.2009 г. на Агенцията по вписвания е видно, че към 17.06.2009 г. по партидата на "Лидер енерджи дринк" ЕООД е вписано прехвърляне на дружествен дял от Г. К. Г. на М. Е. Г., като за представляващ и управляващ е вписан М. Е. Г., като от справка в търговския регистър се установява, че вписването е извършено на 11.06.2009 г. Доколкото по делото е спорна датата, от която следва да се счита за възникнала представителната власт на Г., съдът правилно се е позовал на правилото, че промените в статуса на дружеството имат конститутивен ефект от датата на вписването им в търговския регистър. В мотивите на обжалваното решение е проследено получаването на всяко едно от изпратените писма от КЗК и съдът правилно е изложил съображения, че няма надлежно уведомяване на М. Г. за периода, за който му е наложена санкцията, да представи исканата от КЗК документация. Не е спорен фактът, че писмата на КЗК от 20.05.2009 г., 18.06.2009 г. и от 03.07.2009 г. са адресирано на адреса на дружеството. Обратните разписки за получаване на известията са подписани от бившия управител на дружеството Георгиев, а не от санкционирания по делото Гилов. Писмото с изх. № КЗК - 400/30.07.2009 г. е адресирано до управителя на дружеството М. Г., чрез адв. Атанас Костов от Адвокатска колегия гр. Пловдив, с представено пълномощно по преписката за дружеството. Правилно тричленният състав е приел това уведомително писмо за ненадлежно връчено, тъй като не е подписано от М. Г. лично, освен това, адв. Костов е упълномощен представител на дружеството, което е различна правна фигура. Законосъобразни са доводите на съда, че посоченото в акта правно основание е общата разпоредба на чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, регламентираща правомощието на комисията в закрито заседание да приема решения, с което да налага имуществени санкции, периодични санкции и/или глоби. Приложимата разпоредба следва да бъде чл. 102, ал. 2 от ЗЗК, според която на лицата, които не предоставят в срок поисканите доказателства или пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация по чл. 47, ал. 5, се налага глоба в размер от 500 до 25 000 лв. Обосновани са доводите на съда, че административният орган е следвало да изложи мотиви при определяне размера на наложената санкция от 10 000 лв. Неоснователно е касационното възражение, че съдът е следвало да намали определения размер, а не да отменя акта изцяло. Необосноваността на размера на наложената санкция е само един от констатираните пороци при издаване на акта. Основният довод, обуславящ цялостната отмяна на решението на КЗК е липсата на материалноправни предпоставки по чл. 102, ал. 2 във връзка с чл. 47 от ЗЗК. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е съобразено с материалния закон и е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,