Решение № 2751 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15288/2010 г.

Решение № 2751 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15288/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 385 от 12.10.2010 г., постановено по адм. д. 368/08 г. Административен съд - Хасково, пети състав, е отменил по жалба на СНЦ "Съюз на предприемачите" - гр. Момчилград решение № ХА-202ПР/11.12.2008 г. на директора на РИОСВ - Хасково и е върнал преписката за ново произнасяне по заявлението на "Еврострой 2004" - ООД - гр. Кърджали. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Еврострой 2004" - ООД - гр. Кърджали, представлявано от управителя Ерол Бехчез Касим, чрез пълномощника му адв. Лазар Михайлов Базлянков. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Хасково е нищожно, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да обезсили решението на Административен съд - Хасково и да прекрати производството по делото или след като отмени решението да постанови друго по същество на спора, с което да потвърди решение № ХА-202ПР/11.12.2008 г. на директора на РИОСВ - Хасково. Ответният по касационната жалба директор на РИОСВ - гр. Хасково не взема становище. Ответното по касационната жалба сдружение "Съюз на предприемачите" - гр. Момчилград чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Ответният по жалбата кмет на Община - Момчилград не е взел становище. Ответният по жалбата кмет на с. Седлари, община - Момчилград не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Хасково е отменил по жалба на СНЦ "Съюз на предприемачите" - гр. Момчилград решение № ХА-202ПР от 11.12.2008 г. на директора на РИОСВ - Хасково и е върнал преписката за ново произнасяне по заявлението на "Еврострой 2004" - ООД - гр. Кърджали. След като е описал фактическата обстановка по издаване на обжалваното решение първоинстанционният съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по оплакванията на жалбоподателя. Изложени са мотиви, че решението е издадено в писмена форма, съдържа фактическите и правните основания, поради което са изпълнени от формална страна изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗООС. Съдът е приел за неоснователни оплакванията за допуснати нарушения на особените процедурни правила по отношение на наведените в жалбата доводи за липса на предварително уведомяване, съответно за непълнота на данните в уведомлението. Същият обаче е приел, че са налице други нарушения на особените административно-процесуални правила, които обосновават извод за незаконосъобразност на решението. Най-общо казано, същите са формулирани в две групи - неизпълнение на изискването за проверка дали заявителят на конкретното намерение притежава качеството на "възложител" по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗООС, което в новата практика на ВАС се приема като съществено нарушение на административната процедура по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и неизпълнение на изискването на закона при постановяване на решението да бъде извършен анализ на критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС. В подкрепа на тези изводи са изложени подробни мотиви, в това число и обсъждане на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-екологична експертиза. На база на това е изграден краен извод за незаконосъобразност на обжалваното решение, което обуславя необходимостта от неговата отмяна и връщане на административния орган за произнасяне при спазване на изискванията на закона, посочени в съдебния акт. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. Първото оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за нищожност на постановения съдебен акт. Навеждат се доводи, че съдът е бил сезиран от некомпетентен орган, поради което не е притежавал правомощия да се произнесе по жалбата. Второто, алтернативно оплакване, е за допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока се навеждат доводи, че не съществува законово изискване дали заявителят притежава качеството на "заявител", както и че кредитирайки безрезервно заключението на вещото лице неправилно е прието, че при издаване на решението не е извършен анализ на изискванията на чл. 93, ал. 4 от ЗООС. Направените оплаквания са неоснователни. В чл. 209, т. 1 от АПК е формулирано касационното основание нищожност. В съдебната практика и правната теория се приема, че едно съдебно решение е нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидно решение. За да е едно решение валидно, то следва да е издадено от надлежно функциониращ съдебен орган, в пределите на неговата правораздавателна власт, да е изготвено в писмена форма и да е подписано, да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе. В касационната жалба не се навежда нито един довод за допуснато нарушение на някое от тези изисквания. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция също не констатира подобно нарушение - решението е издадено от компетентен съд, в рамките на предвидената му компетентност, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена ясно и категорично. С оглед на изложеното следва да бъде прието, че направеното оплакване за нищожност на решението се явява неоснователно. От наведените в жалбата доводи може да бъде направен извод, че се на практика се навеждат оплаквания за недопустимост на съдебния акт, което е друго касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. В тази насока са наведени доводи, че лицето, което е подало жалбата, не е имало представителна власт по отношение на сдружение "Съюз на предприемачите" - гр. Момчилград, налице е нередовна жалба, по която административният съд не е следвало да се произнася. В теорията и практиката се приема, че решението на съда е недопустимо, ако то не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова е решението постановено въпреки липсата на право на жалбата или при не надлежно нейно упражняване, както и когато съдът е бил десезиран поради оттегляне или отказ от жалбата. Въпросът за допустимостта на жалбата на сдружение "Съюз на предприемачите"-гр. Момчилград е обсъден и решен в рамките на първоинстанционното производство. По същото възражение с определение от 24.08.2009 г. Административен съд - Хасково е прекратил производството по делото поради недопустимост на жалбата. Това определение е отменено с определение № 9967 от 16.07.2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. д. № 13066/2009 г., като е прието, че сдружение "Съюз на предприемачите" - гр. Момчилград има правен интерес от оспорване на решението на директора на РИОСВ - гр. Хасково и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В този смисъл въпросът за допустимостта на жалбата е решен с влязъл в сила съдебен акт и не може да бъде преразглеждан, поради което постановеното решение е допустимо и поражда правни последици. При това положение за настоящата инстанция възниква задължение да разгледа и алтернативно направените оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Неоснователно на първо място се явява оплакването, че административният съд неправилно е приел, че не е доказано качеството на "възложител" по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗООС. Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от закона изисква възложителят на инвестиционното предложение да информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено, от което следва, че заявителят следва да има качеството на "възложител". Легалното определение на последното понятие е дадено в нормата на § 1, т. 20 от ДР на ЗООС, според което възложител на инвестиционно предложение е обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е посочил като инвестиционно намерение изземване на инертни материали от наносни образования в коритото на река Върбица, което предполага, че при издаване на разрешението е следвало да бъде установено дали заявителят притежава надлежно издадено разрешение за ползване на повърхностни водни обекти по силата на чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, за да може да извършва стопанска дейност в посочения в заявлението обект. В този смисъл административният съд обосновано е приел, че неизследването на въпроса дали заявителят има качеството на възложител съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила. В тази насока съдът е съобразил установената съдебна практика на ВАС, изразена в съдебните актове по административни дела № 2540/10 г. и № 14376/09 г. Неоснователни са и оплакванията на касатора за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при изграждане на изводите му за допуснато нарушение от административния орган на чл. 93, ал. 4 от ЗООС. В тази насока оплакванията се изразяват във възпроизвеждане на фактическата обстановка по спора, без да се посочва какви точно пороци има съдебния акт. Обстоятелството, че в тази насока първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-екологическа експертиза не може да бъде възприемано като съществено процесуално нарушение, тъй като на заключението не е било оспорено от страните, а и същото не е възприето самоцелно, а в съвкупност с останалите доказателства по делото. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,