Определение по допустимост от 14.05.1996 г. на КС по к. д. № 7/1996 г.

Делото е образувано на 8 май 1996 г. по искане на президента на Република България. Искането е за установяване на противоконституционност на чл. 34, т. 1 и т. 2 и чл. 35, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) - ДВ, бр. 63 от 1995 г. В искането се поддържа, че с посочените разпоредби се „лишава президента от правото самостоятелно или по предложение до него от орган на местното самоуправление и местната администрация да осъществи промяна на наименование на населено място и селищно образувание с национално значение“. Според искането, тази уредба противоречи на чл. 98, т. 13 от Конституцията. Конституционният съд, като взе предвид, че искането е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, предявено е от оправомощен субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от основния закон и отговаря на изискванията в чл. 18 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд, намира че искането е допустимо. Оспорена е конституционността на акт на Народното събрание; изпълнението на този акт е възложено на Министерския съвет. Съдът приема, че тези органи, както и министърът на териториалното развитие и строителството са заинтересувани страни, които следва да бъдат уведомени за делото и да им се предостави срок за представяне на писмени становища, съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд. Въз основа на изложеното, Конституционният съд