Решение № 5443 от 7.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 232/30.11.2021 г. на Административен съд (АС) Кърджали постановено по адм. дело 243/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. изх. 02-090-6500/13163 от 04.08.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която са намалени сумите по заявено от М. Кючукова-Стоянова финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, общо в размер на 3934,21 лв.; преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне съобразно указанията на съда и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни пороци на съдебното решение във връзка с наведените касационни основания не се сочат. Касаторът преразказва приетото от съда. Излага подробни съображения, защо е намалено финансовото подпомагане, вкл. по всяка една от заявените схеми и мерки. Сочи, че обжалваният акт е мотивиран, като под таблицата, в която са структурирани детайлно по схеми и мерки, както исканата сума, наложените намаления, редукции, така и оторизираната сума, са описани правните основания за наложените намаления, съответните ставки, начина на получаване на оторизираната сума, в съответствие с приложимите методики. Детайлно са посочени датите на оторизация, оторизираните суми и изплатените суми в таблица 2. Дадени са и съответните обяснения на отделните понятия и начина на формиране на отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции и удръжки. Счита, че дадените пояснения са ясни, а още в хода на подаване на заявлението и впоследствие, е дадена възможност на жалбоподателя да се запознае с установените грешки, както в заявлението за подпомагане, така и от дадения код за достъп в системата на ДФЗ. Твърди, че уведомителното писмо е мотивирано, тъй като в него като фактически основания за издаването му са посочени начина на изчисление - чрез ИСАК. Таблиците са приложени към акта, извършени са административни проверки на заявлението. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Недялкова. Ответникът по касация М. Кючукова Стоянова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Ставрев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания. За да отмени обжалваното уведомително писмо изх. 02-090-6500/13163 от 04.08.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която са намалени сумите по заявено от М. Кючукова-Стоянова финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, решаващият съд от фактическа страна е установил следното: М. Кючукова-Стоянова е земеделски стопанин и на 26.04.2019 г. е подала общо заявление за подпомагане, с УИН 09/280519/24181 за плащания на площ за кампания 2019 г. Посочила е следните схеми и мерки: СЕПП, СПП, ЗДП, Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство (ПНДП); Агроекология и климат (Мярка 10), Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка 12), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2). Към заявлението са приложени необходимите документи, вкл. декларации, таблици за използваните парцели през 2019, както и картен материал за заявените за подпомагане площи. Извършена е автоматизирана проверка на 15.05.2019 г., която е констатирала несъответствия (грешки). С процесното уведомително писмо на земеделския стопанин са оторизирани и намалени суми, посочени в писмото по подмярка 13.1/НР.; по подмярка 13.2/НР2; по мярка СЕПП; по мярка СПП; по мярка СП (основна); по мярка СП (други); по мярка ЗДП. От заявените общо 16 243,76 лв. е оторизирана сума в размер на 12 310,32 лв., като останалите суми в общ размер 3 934,21 лв. са отбелязани в колона 3 Намаления. В писмото е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните в заявлението за подпомагане. Според указанията към Табл. 1, в колона 3 "Намаления" се отчитат: 1. намаление на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в заявлението - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат; проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. 2. намаление в случаите в които не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението за подпомагане; наложена ставка на корекция "финансова дисциплина", определена съгл. чл. 26 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент ЕС 1307/2013, както и линейни намаления съгл. чл. 51, § 2 и 65, § 2, б. "в" от Регламент ЕС 1307/2013, налагани съгл. чл. 6, § 2, б. е, т. iii от Регламент за изпълнение 809/2014 на Комисията. В Таблица 2 са посочени извършените плащания, като видно от данните в нея, в периода 16.12.2019 г. 03.09.2020 г., на жалбоподателя е преведена цялата оторизирана сума, съгл. Табл. 1. В оспореното УП е отбелязано също, че не включва мерки 10 и 11 от ПРСР и схема ДЗС, за които се издава допълнително УП. При така установеното от фактическа страна, решаващият съд от правна страна правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, предвид чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 10, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавен фонд Земеделие и представената Заповед 03-РД/2891/23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, издал процесния акт, правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Правилно решаващият съд е приел, че оспореното уведомително писмо е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и следва да отговаря на изискванията на чл. 59 АПК. С оглед посочените в писмото фактически основания за издаването му, а именно: "Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.", правилно съдът е приел, че в оспорваното писмо не се съдържат никакви фактически и правни основания за издаването му, като изводите му се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не е необходимо да се преповтарят. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че писмото е мотивирано, тъй като в него като фактически основания за издаването му са посочени начина на изчисление чрез ИСАК, като таблиците са приложени към акта, извършени са административни проверки на заявлението, което било допустимо съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, както и че е спазено изискването тези документи и установените правно релевантни факти да са приобщени към акта с цитирането им. От изложеното в процесното уведомително писмо действително не може да се установят причините за постановения отказ да се изплати в пълен размер поисканата от земеделския стопанин сума и защо са наложени намаленията. Цитирането, че са извършени административни проверки чрез ИСАК не внася яснота за причините за постановения отказ. Изложените в касационната жалба фактически основания за намаленията не могат да заместят липсата им в уведомителното писмо. Излагането им и в хода на съдебното производство, също не замества липсата на мотиви, като съображенията на решаващия съд в тази връзка са правилни. Отделно от това по делото липсват каквито и да е доказателства, че в резултат на извършените административни проверки са установени площи заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2019 г., както и че част от заявените площи не попадат в слой Площи, допустими за подпомагане. Липсват и доказателства, че по СЕПП, СПП, подмерки 13.1/НР1 и 13.2/НР2 са удържани суми на преференция за Жълт картон за предходната кампания, каквито са твърденията в касационната жалба. Същите основания са посочени и в писмената защита на ответника пред първоинстанциония съд. На практика изложените твърдения от процесуалния представител на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, са фактическите основания за издаване на административния акт. Мотивите за тези фактически обстоятелства следва да се извеждат от административния акт или от друг акт, предхождащ издаването на уведомителното писмо, но същите не могат да се излагат едва в хода на съдебното производство. Уведомяването на лицето за грешки при извършените автоматични проверки на въведените данни при подаване на заявлението не може да се приеме, за уведомяване за причините за постановения отказ, както се твърди в касационната жалба, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП, указания в какъвто смисъл се съдържа и в самата бланка отразяваща резултатите от автоматичните проверки. Доказателства, че земеделския стопанин е уведомен за констатациите на органа, чрез код за достъп в системата на ДФЗ, не са представени, поради което това твърдение на касатора е недоказано. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че изводите на съда за нарушение на Регламент 809/2014 г. на Комисията са неотносими към спора, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства за извършена проверка на място. Това обаче не води до неправилност на съдебното решение и не е основание за неговата отмяна. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за разноски е основателна и същата следва да се уважи в доказан по делото размер 800 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Бланкетното възражение на ответника за прекомерност не следва да се уважава, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение