Решение № 13525 от 2.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6681/2020 г.

Решение № 13525 от 2.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6681/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е касационна жалба от С. Д. от [населено място], чрез адв. М. К., против Решение № 38 от 13.03.2020 г., постановено по адм. д. № 11/2020 г. по описа на Административен съд- Р., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 1012-16-76/1 от 10.12.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Р., с което са потвърдени Задължителни предписания № 3 Д-1-16-00668682 от 25.10.2019 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Р.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на задължителните предписания като незаконосъобразни. В условията на алтернативност, молбата към съда е да отмени първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се и деловодни разноски. Ответникът- директорът на ТП на НОИ- Р., при редовно призоваване, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба като развива съображения в подкрепа правилността на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, по следните съображения: Установено е от фактическа страна, че на С. Д. са й издадени Задължителни предписания № 3 Д-1-16-00668682 от 25.10.2019 г. от контролен орган при ТП на НОИ – Р., по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, във вр. с чл. 37 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, във връзка със зачитане на осигурителен стаж и доход по реда на чл. 41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за периода 31.10.2018 г. -31.05.2019 г. по заявление за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателката е лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, свободна професия. С разпореждане от 16.11.2018 г. на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, в относимата редакция, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4-6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата пенсионери, желаещи да се осигуряват, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията/обр. ОКд5 по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Жалбоподателката не е подала такава декларация след издаване на разпореждането за отпускане на пенсията й на 16.11.2018 г., при което е загубила качеството "осигурено лице". С оглед на това, подадените данни в декларациите, обр. 1 по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряването през м. ноември и м. декември 2018 г., и за м. януари 2019 г,. се явяват некоректни. Контролният орган от ТП на НОИ е задължил С. Д. да ги коригира, съгласно изискванията на чл. 2, ал. 1 и Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /отм., ДВ бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г. /. Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е постановено при правилно прилагане на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ възлага на самоосигуряващите се лица да подадат декларация пред компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, което е основание за регистрирането им като такива. Съдържанието на декларациите, начина и реда за подаването им е посочен в Наредба №Н-8/29.12.2005 г. Извършвайки проверка и приемайки, че в информационната система на НАП няма данни за постъпила декларация за регистрация, обр. ОКд-5 с изявлението "Пенсионер съм и желая да се осигурявам", административният орган е издал оспорените пред съда задължителни предписания, като е действал в рамките на предоставените му от закона правомощия. С. Д., като упражняваща свободна професия, попада в обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4, 4-6 от КСО, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание. Правото им да не се осигуряват за ДОО възниква по силата на закона, с настъпването на факта на пенсиониране, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна страна, като същевременно внасянето на осигурителни вноски не е обявено от закона за правопораждащ юридически факт, поради което и вноските не могат да имат за последица възникване на осигуряването на жалбоподателката, в качеството й на лице, на което е отпусната пенсия. И тъй като, независимо от съобщаването, на 16.11.2018 г. й е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, това е довело до отпадане на основанието за осигуряването й. За да се осигурява след този момент, тя е трябвало да подаде декларация ОКд-5, като за м. ноември 2018 г. в т. 16. 2 от коригиращата декларация е следвало да декларира 11 дни /работни дни в осигуряване/, в т. 15 – 15-ти /последен ден в осигуряване/, а за м. декември 2018 г. и за м. януари 2019 г. – данните в частта за ДОО бъдат заличени. Видът на осигуряването се определя единствено от заявеното от самоосигуряващото се лице с декларация по чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ. Когато не е била подадена декларация по посочената наредба, размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването, а платените осигурителни вноски над размера, определен за осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО, са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска възстановяването на тази разлика. Възражението на касаторката, че за настоящия правен спор е приложим § 4 /в сила от 11.08.2020 г., ДВ, бр. 71/2020/, вр. с § 1 от Постановление № 199 от 07.08.2020 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, е неоснователно, тъй като разпоредбите на ал. 2 на § 4 недвусмислено определят кръга на правоимащите лица от тези самоосигуряващи се по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия и които до датата на влизане в сила на § 1 са подавали данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, сред които С. Д. не попада. Данните, които тя е подавала, или е следвало да подава, са за период, необхванат от цитираното изменение на наредбата с Постановление № 199/07.08.2020 г. на МС, в сила от 01.01.2020 г. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърдените се него задължителни предписания, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност и не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установявайки доказателствените факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията. При постановяване на решението си съдът е приложил правилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е обоснован, не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което, при липсата на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,