Решение № 4927 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12523/2009 г.

Решение № 4927 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12523/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция по горите против решение № 137 от 26.06.2009 г. по адм. дело № 254/2008 г. на Хасковския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против заповед № 36 от 17.07.2008 г. на директора на областна дирекция "Земеделие" - Хасково за одобряване на протоколно решение № 26-32 от 7.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Релевират се доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна и Министерство на земеделието и храните изразяват писмени становища за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че меродавна за спора е влязлата в сила карта на възстановената собственост. Грешките или непълнотите при съставянето й не могат да се отстранят по реда на обжалване решението на комисията по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Държавна агенция по горите против протоколно решение № 26-32 от 7.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 36 от 17.07.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" - Хасково. С него са определени на първо място имотите по чл. 19, ал. 1 закона за землищата в община Тополовград и на второ място имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им. Възраженията са били, че комисията е определила, като общинска собственост земеделски имоти, които съставляват гори и съответно са държавна собственост. След оставяне на жалбата без движение за уточняване на предмета й с отделна молба от 11.11.2008 г. са конкретизирани имотите в землищата на селата: Орешник, Каменна река, Владимирово, Устрем, Радовец, Планиново, Княжево, Синапово, Доброселец и Срем. С последващо протоколно определение от 13.11.2008 г., съдът на основание чл. 159, т. 5 от АПК е прекратил производството по делото по отношение на претендираните грешки в имотите в селата Княжево и Доброселец. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. От данните по приложената административна преписка е установено, че комисията е назначена със заповед № 31 от 16.06.2008 г. на директора на областна дирекция "Земеделие" в петчленен състав. С протоколно решение № 26-32 от 7.07.2008 г. тя е определила имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за община Тополовград и прилежащите към нея села съгласно Приложение № 1 към раздел I, т. 1. Едновременно с това е отразила, че няма имоти, по отношение на които да са допуснати грешки при регистрирането им, като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Решението на комисията е одобрено със заповед № 36 от 17.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково. Обединената карта на възстановената собственост за отделните землища е приета през 2004 г. В протокола на нарочната комисия от 29.01.2004 г. е посочено, че тя обединява картите на земеделските и горски територии, проверени и изчистени от грешки. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-лесотехническа експертиза със задачи, поставени от жалбоподателя. Те включват изследване в три насоки: дали оспорените земи по чл. 19, ал. 1 представляват изключени от горския фонд с цел изкореняване, но неизкоренени гори; представляват ли те неустройвани и непосочвани в ЛУП високостеблени и издънкови гори, които са били такива към национализацията на горите и на трето място - съставляват ли те имоти, отразени в КВС, като земеделски земи в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗСПЗЗ, които в стопанските карти и ЛУП са били устроени, като гори и земи от горския фонд. Представени са първоначално и допълнително заключение за всички землища. При тези данни по делото, съдът е приел, че оспореното решение и заповедта за утвърждаването му са издадени от компетентни органи при наличието на необходимия кворум и мнозинство. Твърденията на разпитания по делото, като свидетел чл. на комисията не са рефлектирали върху формираната обща воля, тъй като протоколът е подписан от председателя и трима члена, а самото решение от цялата комисия. На следващо място, съдът е приел, че нормативната уредба не задължава помощния орган да извършва проверки на място, поради което липсата на такива не съставлява нарушение на административните правила. На последно място решаващият орган е съобразил, че единственото задължение на комисията е да определи земите въз основа на начина, по който това е извършено в картата на възстановената собственост. Съществуващите спорове във връзка с неправилно отразяване в тази карта не е възможно да бъдат решени в административното производство. Въз основа на това е счел обжалваната заповед за одобряване протокола на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят основните възражения в жалбата пред административния съд, че оспорените имоти са гори по лесоустройствения проект и неправилно са включени, като земеделски земи в списъка по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Те са неоснователни. Дейността на комисията, чието протоколно решение е оспорено, е пряко свързана с определяне на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Нормата има предвид онези земи, които са останали след възстановяване на правата на собствениците и то след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници и картата на възстановимите стари реални граници, създадени по реда на ЗСПЗЗ се обединяват в картата на възстановената собственост - чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, наричана в настоящото изложение "наредбата". Нещо повече - видно от анализа на цитираната разпоредба КВС наред с този картен материал, обединява и данните от картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Поради това разпоредбата на чл. 45в, ал. 2 ППЗСПЗЗ вменява в задължение на ОСЗ, като орган, който отговаря за поддържането на КВС да предостави на комисията по чл. 19, ал. 2 от закона два вида информация, находяща се именно в цитираната карта: извлечение от регистъра на имотите към нея и едновременно с това достъп за заседанията на комисията до КВС. По този начин законодателят точно е фиксирал документите, въз основа на които се определят земите, останали след влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на съществуващи и възстановими стари реални граници. Това е основната функция, за която е назначен помощният орган. Другата е посочена в чл. 45в, ал. 6 ППЗСПЗЗ - да опише в протоколното решение имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от закона, като едновременно изложи мотивите си за това. От така редактираните права и задължения на комисията е видно, че в дейността си по определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от закона, тя няма правомощие да се произнася по оспорвания за характера и вида на земи, които в КВС и регистъра към нея са отразени, като земеделски имоти, попадащи в обхвата на плана за земеразделяне и двете карти на съществуващи и възстановими стари реални граници. Правомощията, съответно компетентността на помощния орган, които са в основата на заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие" при одобряване на съставения протокол очертават и периметъра на съдебен контрол при обжалване на административния акт по съдебен ред. В съдебното производство не може да се установява дали един имот, който в одобрената КВС е отразен, като земеделски имот, останал след влизане в сила на земеразделителния план и картите на собствеността в реални граници представлява по същността си земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ или гора по смисъла на ЗГ. Лесоустройствените проекти не са елемент от производството по чл. 45в и за комисията не съществува задължение да ги изисква в административната процедура. Видно от разпоредбата на чл. 2, т. 4 от Наредба № 49 самите лесоустройствени проекти се изработват въз основа на картата на възстановената собственост, ведно с базата данни и регистрите по чл. 27 и 29 от Закона за горите. Начинът за отстраняване на несъответствия, които дори законодателят предвижда, като възможни не е свързан и не е функция на съставянето на списъка на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗГ картите на горите и изработените ЛУП са специализирани карти за горския фонд. Следващата алинея на правната норма задължава органите да съвместят тази специализирана кадастрална карта с картата на възстановената собственост или с кадастралната карта на землищата на населените места /там където тя е изработена и приета/. За установяване на несъответствията се използва и цифровата ортофотокарта, свързана със системата за идентификация на земеделските парцели. Нещо повече - ал. 10 дори посочва страната, която трябва да понесе разноските във връзка с отстраняването на констатирани несъответствия. В конкретния случай няма данни това да е направено за землищата на населените места от община Тополовград. В своята работа, комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е взела предвид данните по приетата карта на възстановената собственост. Обстоятелството, че не е изисквала и съобразявала данните по лесоустройствените проекти не може да се приеме за законово нарушение, тъй като липсва подобно задължение. В касационната жалба страната неоснователно се позовава на Наредба № 22 от 7.07.2008 г. и твърди, че комисията, прилагайки разпоредбите на ППЗСПЗЗ не се е съобразила с други нормативни документи, издадени в съответствие с документи на Европейския съюз. Цитираната наредба регулира напълно различен кръг от правоотношения. Видно от чл. 1 тя урежда условията и реда да предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекти по мярка "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Поради това правилата й не са в противоречие с ППЗСПЗЗ и не се установява колизия. Всички доводи и твърдения, че се касае за гори и земи от горския фонд налагат провеждане на производство по отстраняване на несъответствия в картата на възстановената собственост. А то по характера си е съвсем различно от процедурата по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По тези съображения решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,