Решение № 10966 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5347/2024 г.

1504341 и Ares

1504326 от 1 март 2023 г., представени на Европейската комисия от името на Групата одитори, както и съответните разяснения предоставени от Одитния орган Ares(2023)2610247 от 13 април 2023 г. и Ares (2023)2798863 от 20 април 2023 г. и получено предупреждение за превантивни и коригиращи мерки от Европейската комисия (Ares

3793404/ 01-06-2023), НО инициирал и конкретното производство по установяване на нередност и налагане на финансова корекция. Регламентът определя, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза са приложими съжденията, съдържащи се в решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С- 436/2015, относно понятието многогодишна програма, момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи. Давностният срокпо смисъла на чл. 3, §1 от Регламент 2988/95 за преследване на нередност, извършена в рамките на многогодишна програма се счита за изтекъл към датата, на която програмата е изрично прекратена, т.е. от крайната дата за тази програма, която съдържащите уредбата и правни норми изрично предвиждат. В частност Балкани - Средиземно море 2014 - 2020 г. е част от многогодишна програма за транснационално сътрудничество, в които Република България участва през периода 2014 - 2020 г. Към момента на издаване на административния акт Програмата не е приключила официално. Освен това, според чл. 2, т. 1 от Договор за субсидия от 01.08.2017 г. периодът за изпълнение на проекта, по който се отчита разход по процесния договор с цел възстановяване на средствата от бюджета на ЕС приключва не по-късно от 31.12 2023 г. Съгласно чл.3, §3 държавите-членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този определен в §1и §2.. Според съдебната практика държавите - членки могат да прилагат давностни срокове, по - дълги от минималния давностен срок от четири години, като влизането в сила на регламента не води до задължение за тях да намалят на четири години давностните срокове, които са имали Регламент 2988/95, и на основание чл. 3, пар. 3 от регламента, принципът на правната сигурност допуска националните административни и съдебни органи на държава - членка да прилагат "по аналогия давностен срок, изведен от национална общоправна разпоредба, към спор, свързан с връщане на незаконно платено възстановяване, при условие че такова прилагане, основано на съдебна практика, е било достатьчно предвидимо обстоятелство. Излага доводи, че по приложимият по българското административно право петгодишен давностен срок /ЗПФ, ДОПК/ отговаря на описаните условия, като към момента на подаване на сигнала за нередност (Сигнал за нередност УТС-1903/04.09.23), считано от приключване на нередността, с фактура от 07.12.2018 г., не бил изтекъл. НО прилага регламентирана от действащото законодателство процедура по Раздел III Администриране на нередности и извършване на финансови корекции от ЗУСЕСФСУ, като правото на защита на бенефициера не е ограничено с оглед възможността да се запознае с констатациите на НО и да изложи своите аргументи. За да отмени оспорения акт, съдът изложил мотиви, че в конкретния случай е определена финансова корекция за договор i3-04/25.05.2018г., отнасящ се до Обособена позиция 1 Организиране на тридневен семинар. Видно от приемо-предавателен протокол за услуги от 07.12.2018г., договорът с избрания изпълнител Панаирни конгресни резервации - ДМК ЕООД по ОП 1 е приключен на 07.12.2018г. Жалбоподателят е представил и документите относно извършените плащания, като фактурите са от 07.12.2018г., а плащанията са от 11.12.2018г. Към тези документи е представен и отчет от банковата сметка на бенефициента от 11.12.2018г. Съдът е приел, че производството по определяне на финансова корекция за процесните нередности е започнало на 09.11.2023г., с изпращане на уведомление до бенефициента по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, т. е. след изтичането на визирания в чл. 3, § 1, ал.1 от Регламент 2988/95 четиригодишен давностен срок, който изтекъл на 07.12.2022 г. Съдът е приел, че производството по определяне на финансова корекция за процесните нередности е започнало на 09.11.2023г., с изпращане на уведомление до бенефициента по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, т. е. след изтичането на визирания в чл. 3, § 1, ал.1 от Регламент 2988/95 четиригодишен давностен срок, който изтекъл на 07.12.2022 г. Приел за неоснователни възраженията на националния орган за наличието на действия, които водят до прекъсване на давността, за да е приложим срокът по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95,. Съгласно чл. 3, § 3 от Регламент 2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Направил извод, че по делото не са представени доказателства за наличие на предходни действия, свързани с установяване на нередности, по проведената процедура за избор на изпълнител и сключения договор i3-04/25.05.2018г., отнасящ се до Обособена позиция 1 с изпълнител Панаирни конгресни резервации - ДМК ЕООД. Действията, посочени в чл. 3, § 3 от Регламент 2988/95. могат да бъдат само тези, с които е уведомявано лицето за регистриране на нередността и образуване на производството по приключване на сигнал за нередност. Решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Основателни са доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички основания на които НО е приел, че не е изтекла давността за налагане на финансова корекция., като изводите на НО, че след като Програмата за трансгранично сътрудничествоБалкани Средиземно море 2014 - 2020" г. е част от многогодишна програма за транснационално сътрудничество, в които Република България участва през периода 2014 - 2020 г. и тя не е била приключила към момента на издаване на акта, давностния срок не е изтекъл. Съгласно чл. 3, §1, ал. 2 от Регламент 2988/95, в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Посочено е, че според чл. 2, т. 1 от Договор за субсидия от 01.08.2017 г. периодът за изпълнение на проекта, по който се отчита разход по процесния договор с цел възстановяване на средствата от бюджета на ЕС приключва не по-късно от 31.12 2023 г. Както е посочил органът в акта си, относима е съдебната практика в решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С- 436/2015, относно понятието многогодишна програма, момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи. Страните тълкуват по различен начин решението на СЕС по преюдициалното запитване. СЕС дава и конкретни пояснения относно понятието "многогодишна програма" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент /ЕО/ 2988/1995, като проект, финансиран със средства на Съюза, за който е предвидено да се изпълнява няколко години. Твърденията на жалбоподателя пред първата инстанция са, че в конкретния случай става въпрос за договор, който се изпълнява в рамките на една година, спорът по процесната обществена поръчка се отнася до изпълнението на конкретен договор от реализирането на проекта на бенефициера, свързан с Организиране на тридневен семинар. и приключването на програмата, както и периодът за изпълнението на проекта не са приложими. Съдът не е обсъдил доводите на НО и твърденията на жалбоподателя. В този смисъл решение по адм.д. 6127/2024 г. по описа на ВАС. НО е приел, че давностният срок е прекъсван, тъй като са извършени посочените в административния акт дейности - за отчетен период 01.01.2019 - 30.06.2019 г. е извършена проверка от назначен контрольор ПНК, който е проверявал декларирани разходи по процесния договор и е входирал в НО отчет от проверката 99-00-2-471(19)/19.08.2019 г. Жалбоподателят е твърдял, че с проверката от Първо ниво на контрол (ПНК) от 19.08.2019 г. не са установени нарушения и бенефициерът не е уведомяван за такива, както и не е уведомяван за дейностите на група одитори и Европейската комисия от началото и средата на 2023 г. Според жалбоподателя пред съда, тези действия не може да имат значение на действия на компетентните органи, които да са нотифицирани на лицето, свързани с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Съдът е приел, че в обжалвания административен акт от 28.11.2023 г. не са представени доказателства за нотификации на бенефициера или правни действия на компетентните органи във връзка с процесните нередности, без да обсъжда доводите на НО за извършени действия и твърденията на жалбоподателя.. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени и делото за върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.