Решение № 24 от 13.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 965/2011 г.

Решение № 24 от 13.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 965/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на Гаранционен фонд /ГФ/ - гр. С. за отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК на влязло в сила решение от 17.11.2008 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 1229/2007 г., което е потвърдено с решение от 12.11.2010 по гр. д. № 808/09 на СГС, II-в състав. С атакуваното по реда на извънредния способ на отмяната решение е отхвърлен искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД на ГФ срещу Д. Б. Ч. за връщане на заплатеното обезщетение от Фонда в размер на 2 887,98 лева за имуществени вреди от ПТП виновно причинени на ответника от прекия извършител И. Л. Г. В молбата за отмяна се навеждат доводи, че така постановеното решение противоречи по смисъла на чл. 303, т. 4 от ГПК на предходно решение на СРС от 27.02.2003 г. по гр. д. № 3996/2002 г., потвърдено с решение на СГС от 8.11.2004 г. по гр. д. № 2173/2003 г. за отхвърляне на регресния иск по чл. 91 от ЗЗ (отм.) на ГФ срещу прекия причинител на ПТП И. Л. Г. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Ответникът по молбата за отмяна в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила на 30.12.2010 г. решение и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК /молбата за отмяна е депозирана в СРС на 28.03.2011 г./ Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното по реда на извънредния способ на отмяната решение е отхвърлен искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД на ГФ срещу Д. Б. Ч. за връщане на заплатеното обезщетение от Фонда в размер на 2 887,98 лева за имуществени вреди от ПТП като платени без основание. Решаващият съд е приел, че вредоносното деяние /ПТП/ е причинено именно от И. Л. Г. при липса на удостоверение за правоуправление на МПС, поради което и заплатеното обезщетение от ГФ е основателно изплатено на ответника. С предходно решение на СРС от 27.02.2003 г. по гр. д. № 3996/2002 г., потвърдено с решение на СГС от 8.11.2004 г. по гр. д. № 2173/2003 г. е отхвърлен регресният иск по чл. 91 от ЗЗ (отм.) на ГФ срещу сочения като причинител на ПТП И. Л. Г., тъй като съдилищата по този спор са достигнали до фактическия извод, че не се доказва изобщо участието в увреждащото ПТП да е извършено от И. Л. г. Следователно се касае за две влезли в сила съдебни решения с противоречиви фактически констатации, които обаче не са между същите страни и за същото искане, каквото е изискването на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, за да е налице основание за отмяна. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК за отмяна на атакуваното решение:, поради което молбата не следва да бъде уважена. В полза на ответника по молбата Д. Б. Ч. следва да се присъдят разноските на същата по водене на настоящото дело в размер на 400-стотин лева - платен адвокатски хонорар, съгласно отбелязването в самия договор за правна помощ. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд