Решение № 304 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалиния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от ОПТИМАЛ ЕООД представлявано от управителя Н. А. Б. чрез адв.П. Даскалов срещу Решение 299 от 08.07.2022 год. постановено по адм. дело 320 от 2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане Р-12-164 от 28.04.2022 год. за създаване на запаси за извънредни ситуации (ЗИС) на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и дружеството е осъдено да заплати 150 лева разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Позовавайки се на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено, както и да се отмени оспорения административния акт. Претендира присъждане на разноски по делото за двете инстанции. Ответникът зам.председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" в писмен отговор чрез процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Решение 299 от 08.07.2022 год. постановено по адм. дело 320 от 2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на ОПТИМАЛ ЕООД срещу Разпореждане Р-12-164 от 28.04.2022 год. за създаване на запази за извънредни ситуации (ЗИС) на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с което е разпоредено на ОПТИМАЛ ЕООД да създаде запаси за извънредни ситуации от вида котелни горива в размер на 10 911 тона за периода 01.07.2022 год. до 30.06.2023 год. Разпореждането е издадено на основание чл.7, ал.1, т.8, чл.8, ал.2, т.3 и ал.5, чл.12 и чл.23 от Закон за запасите от нефт и нефтопродукти. За да определи конкретния размер на запасите административният орган е взел предвид информацията предоставена по реда на чл.4, ал.2, ал.3, ал.5, т.2, б.А от ЗЗНН, а именно 4 634 842, 029 това, б.Б, подбуква бб-0, 072, б.В-3 694 665, 600 тона, изчислено по чл.7, ал.1, т.7 от ЗЗНН, в равностойност на нефт, докладна записка 2532/21.04.2022 год., Методика за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН и Общото разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица на ДА ДРВЗ за периода 01.07.2022 год. до 30.06.2023 год. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е достигнал до извод, че обжалваният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. В акта са посочени фактическите и правни основания за издаването му като са наведени и мотиви в тази връзка. Процедурата по издаването на акта е регламентирана в чл.12 от ЗЗНН и в конкретния случай е спазена. Дружеството не е оспорило количествата и вида на смазочните материали-предмет на обективираните в документите внос и ВОП, нито е оспорило верността на констатациите в констативен протокол 1099/07.04.2022 год. След като е направил анализ на приложимите правни норми от ЗЗНН, Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 год., Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 НА Комисията от 19.10.2018 год. и след като безспорно е установил, че през 2021 год. ОПТИМАЛ ЕООД е извършвало внос и осъществявало ВОП на смазочни масла, които са включени в т.3.4.20 Смазочни материали на Приложение А глава 3.4 Нефт/суров нефт и нефтени продукти от Регламент (ЕО) 1099/2008, която категория обхваща всички завършени категории смазочни масла, от вретенно масло до цилиндрово масло, както и маслата използвани в греста, двигателните масла и всички категории основни съставки на смазочните масла/, първоинстанционният съд е приел, че оспорващото дружество е задължено лице по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗЗНН, което е изпълнило условието на чл.4, ал.2 от ЗЗНН и съгласно чл.23, ал.2 и ал.3 от същия закон и дружеството е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година. Съдът мотивирано е отхвърлил възражението на дружеството, че същото не извършва дейност по внос, съхранение и продажба на горива, нито притежава необходимото за такава дейност материално-техническо оборудване, както и необходимите разрешителни и лицензи, като е приел, че ЗЗНН не обвързва качеството на задължено лице, съответно възникване на задължението за създаване на ЗИС с предмета на упражняваната основна дейност на търговеца или с неговите икономически, технически и технологични възможности. Единственият релевантен в случая факт е внасянето и/или осъществяването на ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година. Решението е неправилно. Безспорно е установено по делото, че през 2021 год. дружеството е осъществило внос на смазочни масла, в т.ч. базови в размер на 11,332 тона и вътреобщностно придобиване на 91, 132 тона смазочни масла, в т.ч. базови. Тези количества са послужили за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации на ОПТИМАЛ ЕООД. Продуктът смазочни масла е включен в т.3.4.20 Смазочни материали на приложение А глава 3.4 Нефт/суров нефт и нефтени продукти от Регламент (ЕО) 1099/2008, която категория обхваща всички завършени категории смазочни масла, от вретенно масло до цилиндрово масло, както и маслата използвани в греста, двигателните масла и всички категории основни съставки на смазочните масла/. Съгласно чл.23, ал.2 и ал.3 от ЗЗНН всяко лице, което е внасяло/осъществило вътреобщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година. Оспореният пред първата инстанция административен акт е издаден вследствие на проведена процедура по чл.12 от ЗЗНН и във връзка с Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица за периода 01.07.2022 год. до 30.06.2023 год. определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътреобщностни пристигания на нефт и нефтопродукти. С процесното разпореждане на дружеството са определени 10, 911 тона нефтопродукти от вида котелно гориво, които същото следва да създаде и съхрани за извънредни ситуации. Така определеното количество не е спорно между страните. Според т. 1 на § 2 от ДР на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, този закон въвежда изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 год. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ, L 265/9 от 9 октомври 2009 г.) и Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите (ОВ, L 263/57 от 22 октомври 2018 г.). Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗЗНН регламентира за кои категории нефтопродукти се създават, съхраняват, обновяват, ползват, възстановяват и контролират запаси за извънредни ситуации по реда на този закон, а именно: автомобилни бензини; газьоли, реактивни горива от керосинов тип и гориво за дизелови двигатели; котелни горива; газ пропан-бутан. Законът прави разлика между запасите за извънредни ситуации по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН и целевите запаси по чл. 2, ал. 2, които принципно са част от запасите за извънредни ситуации, но са различни по вид и са в задължение единствено на Държавно предприятие "Държавна петролна компания" чл. 2, ал. 3 от ЗЗНН. По аргумент за противното запасите за извънредни ситуации по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗЗНН са поставени в задължение на "задължените лица". Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, "задължено лице" е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на РБългария, а съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН, "икономически оператор" е лице, което осъществява икономическа дейност с енергийни продукти по Приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 на територията на друга държава членка на Европейския съюз и е задължено, и/или е оправомощено да изпълнява функции по националното законодателство на съответната държава членка въвела Директива на Съвета 2009/119/ЕО. В разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН е регламентирано, че всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с информация, подробно посочена в точки от 1 до 6 в цитираната разпоредба. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЗНН в случай, че нивата на запасите за извънредни ситуации са били определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на територията на страната /както е в случая/, категориите задължени лица се определят съобразно ал. 2 и 3 на същата разпоредба. Съответно нормите на чл. 23, ал. 2 и ал. 3 императивно определят всяко лице, което е внасяло и/или осъществявало ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 или тежки горива през предходната календарна година, като задължено да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година. Въз основа на посочената нормативна регламентация и с оглед на безспорно установеното от доказателствата по делото, че ОПТИМАЛ ЕООД през 2021 год. е извършвало внос и осъществявал ВОП на смазочни масла, който продукт е включен в т. 3.4.20 Смазочни материали на Приложение А глава 3. 4 "Нефт /суров нефт и нефтени продукти/" от Регламент (ЕО) 1099/2008/, поради което следва да се приеме, че процесната стока представлява енергиен продукт съгласно горепосочения регламент, а ОПТИМАЛ ЕООД има качеството на задължено лице по см. на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН във вр. с § 1, т. 10 от ЗЗНН, с възникнало задължение по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗНН да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната. Именно в качеството си на задължено по смисъла на ЗЗНН лице ОПТИМАЛ ЕООД е подало Справка декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН в ДА ДРВВЗ, при декларирани като осъществени ВОП на енергийни продукти по Приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008, смазочни масла. При прилагането на разпоредбата на чл. 12, ал. 11 от ЗЗНН (според която на всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната смазочни масла /в т. ч. базови масла/, битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран/гудрон и сяра, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива), и с оглед доказаното извършване на внос осъществяване на ВОП през 2021 год. от дружеството на смазочни масла - енергиен продукт по т. 3.4.20. "Смазочни материали" на Приложение А глава 3. 4 от Регламент (ЕО) 1099/2008, правилно и законосъобразно с обжалваното разпореждане на Заместник-председателя на ДА ДРВВЗ на ОПТИМАЛ ЕООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива. Във връзка с възраженията на жалбоподателя /че дружеството не извършва дейност по внос, съхранение и продажба на горива, нито притежава необходимото за такава дейност материално-техническо оборудване, нито изискващите се закона разрешителни и лицензи/, следва да се отбележи, че приложимата нормативна регламентация не обвързва качеството на задължено лице по ЗЗНН, съотв. възникването на задължението за създаване и съхраняване на запаси за извънредни ситуации, с предмета на регистрираната/упражнявана основна дейност на търговеца или с неговите икономически, технически и технологични възможности релевантно е единствено дали търговецът е внасял и/или осъществявал ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, като според вида на енергийния продукт предмет на вноса, съотв. на ВОП, законът регламентира вида на нефтопродукта на запасите за извънредни ситуации, които следва да бъдат определени на задълженото лице. В настоящото производство следва да се съобрази и Решение от 30.04.2024 год. на СЕС по съединени дела С-395/22 и С-428/22. Съгласно решението Член 3 във връзка с член 1 и член 2, първа алинея, букви и) и й) от Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 година за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, изменена с Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г., трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки не са длъжни да поддържат запаси за извънредни ситуации за всички категории енергийни продукти, посочени в глава 3.4 от приложение A към Регламент (CE) на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор, изменен с Регламент (ЕС) 2019/2146 на Комисията от 26 ноември 2019 г. Напротив, те могат да изпълнят вмененото им с член 3 задължение за поддържане на запаси за извънредни ситуации, като поддържат запаси за извънредни ситуации, състоящи се само от някои от тези категории продукти. Членове 3 и 8 от Директива 2009/119 допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3.4, при което вносът, осъществен от икономическия оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по глава 3.4 от приложение A към Регламент o1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан нея, а това задължение представлява значителна финансова тежест за него, при условие, че посоченото задължение е пропорционално. С оглед на така постановеното от СЕС настоящият състав намира, че оспореният пред първата инстанция административен акт е издаден в съответствие с приложимото национално законодателство, в рамката зададена от общностното право. По отношение на съответствието на акта с целта на закона настоящата инстанция намира следното: Съгласно т.90 от решението на СЕС е допустимо налагането на задължение на икономическия оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с продукти, които не са свързани с упражняваната от него дейност дори когато изпълнението на това задължение създава значителна финансова тежест за оператора, освен ако не се установи друго при преценката за неговата пропорционалност. В касационната жалба са изложени твърдения, че дружеството не извършва дейност по продажба и съхранение на акцизни петролни продукти и тежки горива, за които се иска отделна и специална регистрация и лиценз и че същото няма подсигурено оборудване и складова база, където да съхранява котелното гориво. Според касатора е налице несъразмерна тежест на определеното задължение за съхраняване на ЗИС от вида котелно гориво, който продукт се различава от търгуваните от дружеството продукти. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е изследвал въпроса доколко са допустими ограниченията на чл.12, ал.6-12 от ЗЗНН с оглед разпоредбите на Директива 2009/119/ЕО и съответствието на тези ограничения с принципа за пропорционалност. Възражението е основателно. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно спазване на принципа за съразмерност прогласен в чл.6 от АПК. Както бе посочено по-горе съгласно решението на СЕС е допустимо налагането на задължение на икономическия оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с продукти, които не са свързани с упражняваната от него дейност дори когато изпълнението на това задължение създава значителна финансова тежест за оператора, освен ако не се установи друго при преценката за неговата пропорционалност. Съгласно т.86 от решението запитващата юрисдикция следва да оцени пропорционалността на задължението като извърши цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, съгласно насоките посочени в т.87-т.90 от решението. Във връзка с гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото при съобразяване с мотивите на настоящото решение първоинстанционният съд следва да извърши преценка на пропорционалността на наложените задължения на оспорващото дружество с процесното разпореждане с оглед насоките дадени с Решение на СЕС от 30.04.2024 год. по съединени дела С-395/22 и С-428/22. Касационната жалба се преценява като основателна поради наличие на наведените в нея касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което същата следва да се уважи. Обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане при съобразяване на задължителното тълкуване на закона дадено с настоящото решение. На основание чл.226, ал.3 от АПК настоящата инстанция не дължи произнасяне по въпроса за разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.второ и чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,