Решение № 15225 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2013 г.

Решение № 15225 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Феромен 2006" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. "Възраждане" бл. 56, вх. 1 ет. 4, ап. 12, ЕИК 148059810, чрез адв. Димитър Петров, против Решение № 2992/12.12.2012 г., постановено по адм. д. № 2575/2012 г. по описа на Административен съд, гр. Варна /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 031103908/27.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 259/31.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОДОП) - Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно съдът е преценил фактическата обстановка и е направил необосновани изводи. Излага доводи за неправилност на извода за нереалност на процесите доставки. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът, директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Елена Великова, в писмена защита излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 031103908/27.01.2012 г., на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 259/31.05.2012 г., издадено от Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който на "Феромен 2006" ООД са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 10 998.94 и лихви за забава 1068.53, по фактури издадени от "Строителна компания Тосев" ЕООД. Предмет на доставките са били арматурна заготовка, армираща метална мрежа, метални профили. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел следното: При проверката на "Строителна компания Тосев" ЕООД ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Доставчикът е представил фактури и фискални бонове към тях. Представени са и фактури от предходни доставчици. В хода на ревизията са представени и допълнителни документи - оборотни ведомости, хронологии на сметки и фактури за доставки от предходни доставчици. Към депозираните документи не са предствени доказателства относно предаването на стоките на обекта, документи за собствени и наети складове и други удостоверяващи материалната, кадровата и техническата обезпеченост на доставчика. В хода на ревизията дружеството жалбоподател е представило и документи относно извършен транспорт - фактури и товарителници издадени от ЕТ "Изи - Минюр Минюров" и ЕТ "Ани - Живка Андонова". По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза (СЧЕ), от заключението на която съдът е приел за установено, че фактурите са отразени вярно в счетоводствата на жалбоподателя и прекия му доставчик съгласно всички счетоводни стандарти по Закон за счетоводството. При тази фактическа обстановка административният съд е приел, че след като не са ангажирани доказателства за реалното предаване на стоките - складови разписки, приемно-предавателни протоколи, кантарни бележки и др. то не може да бъде доказано прехвърляне на собствеността върху стоките. Прието е, че липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че прекия доставчик е разполагал с материална, техническа и кадрова обезпеченост. АС-Варна е констатирал, че представените фактури и товарителници за извършен транспорт са с различни дати и не могат да се свържат процесните стоки по доставките. В мотивите си административния съд е посочил, че заключението на вещото лице по извършената експертиза, не променя изводите на съда за липса на реална доставка и обсъдено заедно и поотделно с другите представени доказателства не може да се стигне до обоснован извод за извършена реална доставка. Административният съд се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург и по конкретно дело С-342/87 и С-454/98 като е приел, че единствените безспорни доказателства във връзка с доставките са процесните фактури, справките - декларации и отчетни регистри по ЗДДС, които не са достатъчни за да се обоснове извод, че данъчното събитие е настъпило и за получателя е възникнало право на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Правилно административният съд е достигнал до крайният извод за липса на реална доставка по процесните фактури, но някои от заключенията на решаващият състав са необосновани. Подробно съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните в хода на ревизията, административното и съдебно обжалване доказателства и е отграничил спорното от безспорното, както от фактическа, така и от правна страна. Предмет на процесните доставки са стоки: метални профили, арматурна заготовка, метални лайсни, армираща метална мрежа и др. Видно от представените доказателства и изготвената СЧЕ може да се установи, че доставчика е имал налични процесните стоки - арматурна заготовка и метална мрежа и др., тъй като същите са заприходени и отразени по сметка 304 "Стоки", но не се установява, че са реално предадени на касатора. Действително от заключението на ССЕ се установява, че счетоводството на ревизираното дружество е редовно и всички фактури са отразени по съответните счетоводни сметки съгласно действащите счетоводни стандарти. Предмет на доставките са родово определени вещи - арматурна заготовка, метални мрежи и др., което предполага, че поради липса на договори, в които да е уговорено друго, прехвърлянето на правото на собственост би следвало да се извърши според изискването на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно който при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Както в ревизионното производство, така и в производството пред настоящата инстанция не са събрани доказателства, от които може да се направи обоснован извод за предаването на родово определените вещи по процесните фактури. Липсват приемно-предавателни протоколи, складови разписки или кантарни бележки, които да могат да докажат реалното предаване на стоката. Относно представените фактури и товарителници от ЕТ "Изи - Минюр Минюров" и ЕТ "Ани - Живка Андонова", не може да се обоснове категоричен извод, че предмет на транспорта са именно процесните стоки. Както правилно е приел първоинстанционният съд, липсва индивидуализация на стоките, в графата вид на стоката е посочено единствено "метали". Товарителниците приложени към фактурите не са подписани и най същественото, същите са издадени на дати различни от датите посочени в спорните фактури, по които се претендира приспадане на данъчен кредит. При тази фактическа обстановка, следва да се приеме, че ревизираното дружество е представило като годни доказателства единствено издадените фактури и касови бонове към тях. Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68, ал. 1 ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. При липса на извършена двустранна сделка (обратното не се установи по делото) не би могло да намери приложение цитираната в касационната жалба практика на Съда на ЕС - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, тъй като не е налице сходна фактическа обстановка. По дело С-80/11 получателя по доставките макар и впоследствие е представил копие от 22 броя разписки за доставка като доказателство за действително извършване на разглежданите сделки. В случая липсват приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или други двустранно подписани документи за реалното предаване и приемане на процесните стоки. В случая, за да установят реалността на документираните услуги, с оглед разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ДОПК, вменяваща задължение на органите по приходите да събират служебно доказателства, от ревизиращия екип са инициирани насрещни проверки на доставчиците. В отговор на тези искания не са представени доказателства за реално предаване и приемане на процесните стоки. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Предвид, че не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното решението на административен съд - Варна не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, тъй като такива съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, са присъдени в размер до минималното възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК