Решение № 4166 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 764/2018 г.

Решение № 4166 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 764/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Н. Г., чрез пълномощника му адв. Ю. Н. срещу решение № 6204 от 02.11.2017 г. постановено по административно дело 7546/2017 г. по описа на Административен съд С. – град /АССГ/. Касаторът оспорва съдебното решение с твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът неправилно е приел, че оспорената заповед отговаря на императивните изисквания на закона относно формата на акта, както и че не са били налице предпоставките за налагане на принудителната административна мярка. Иска от съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отмени заповедта за задържане. Претендира разноски. Ответникът по касация – Полицейски орган – младши инспектор при 02 Районно управление /РУ/ - Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Иска жалбата да се отхвърли и да се потвърди съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. Г. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 226 зз-1186/15.05.2017 г. издадена от полицейски орган – младши инспектор при 02 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържане за срок от 24 часа. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото писмени доказателства, е установил фактите по делото, при съвкупния анализ на които, за да отхвърли жалбата и потвърди заповедта, е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Посочил е, че са спазени административнопроизводствените правила и, че заповедта съответства на материалния закон и целта на закона. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган – полицейски орган по чл. 57 Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и в законоустановената форма. Неоснователни са доводите, че заповедта не отговаря на императивните законови изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР и по конкретно, че в нея не са посочени фактическите и правни основания за задържането. Същото възражение е обсъдено от първостепенния съд, като изводите му са правилни. В заповедта за задържане на Н. Г. като фактическо основание е посочено притежание на наркотични вещества. Като правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвиждаща, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От посоченото в заповедта ясно и безпротиворечиво може да се разбере, защо е задържано лицето и същото е могло да организира защитата си. От събраните по делото доказателства се потвърждават посочените за задържането фактически основания, които правилно са подведени под съответстващата им правна норма. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. В случая задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на Георгиев е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, в каквато връзка са изложените твърдения в касационната жалба. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е законосъобразен. Правилни са и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалноправните разпоредби на ЗМВР. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди Н. Г. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение