Решение № 11502 от 12.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2485/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Павлов, Д. Лазаров и Л. Павлов (наследници на починалата в хода на производството оспорваща Р. Павлова), чрез адв. Юруков като процесуален представител, срещу решение 6914 от 03.12.2020 г., постановено по адм. дело 13876/2019 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и преписката да се върне на административния орган с указания по приложението на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София не взема становище. Ответникът Пайнер ООД, чрез пълномощника си адв. Коцева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Р. Павлова срещу заповед 18-11762/08.11.2019 г. на началника на СГКК София, с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отказано исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София, изразяващо се в нанасяне на нов поземлен имот (ПИ) с проектен идентификатор 68134.4089.1032 по приложената скица-проект в съответствие с имота, описан в нотариален акт от 13.08.2019 г. Отказът е мотивиран с наличието на индикация за спор за материално право, който може да се реши единствено пред граждански съд. С обжалваното решение оспорването срещу заповедта е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, без съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие със материалния закон. Обосновава извод за наличие на хипотезата на непълнота или грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като се претендира изменение на одобрената кадастрална карта и регистри въз основа на скица-проект, изразяващо се в нанасянето на нов обект с идентификатор 68134.4089.1032 с площ 1796 кв. м. , както и вписването в кадастралния регистър на недвижимите имоти на заявителката като собственик и издаване на скица за него. Предвид изразеното несъгласие от страна на ответното дружество с претендираното изменение и данните за образувано и висящо гражданско дело с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието наличието на спор за собственост между страните, който не е разрешен по предвидения за това ред. По тези съображения съдът приема, че този спор е пречка да се одобри исканото изменение на КККР, поради което оспореният отказ е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните допълнителни съображения: По делото е установено, че КК и КР за територията на гр. София, район Младост е одобрена през 2009 г. В кадастралния регистър като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.4089.1032, с площ от 6169 кв. м. е вписан Пайнер ООД въз основа на нотариални актове от 2002 г. и 2003 г. В границите на този имот се претендира нанасянето на нов имот с проектен идентификатор 68134.4089.1032. Към заявлението на Р. Павлова до административния орган е приложено влязло в сила на 11.02.2015 г. решение по гр. дело 1957/2004 г. на СРС, с което е уважен предявен от наследниците (сред които и заявителката) на Г. Апостолов иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване правото на собственост на наследодателя им върху нива с площ 1,5 дка, м. Кютуклия с описани граници. Приложен е и констативен нотариален акт 84/2019 г. Следователно, представените документи установяват обстоятелства, настъпили след одобряване на кадастралната карта. При тези данни не е налице хипотезата на непълнота или грешка по смисъла на чл. 54 ЗКИР, както неправилно приема съдът, а се касае за изменение в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР. В случая по предходно искане на Р. Павлова е издадена скица - проект на основание чл. 52, ал. 1, т. 6 ЗКИР. От данните по делото се установява, че реституционното производство по ЗСПЗЗ не е приключило с надлежен акт, издаден от компетентната общинска служба по земеделие за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. Апостолов върху имота. Независимо от това те се снабдяват с констативен нотариален акт единствено въз основа на влязлото в сила съдебно решение, постановено по предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и решение на ОбС по земеделие, Овча купел от 18.05.2016 г., с което е отменено предходно решение от 17.03.2003 г. за отказ да се възстанови правото на собственост по отношение на процесния имот, чието нанасяне в КК се претендира. Правилен е изводът на органа и на съда, че в случая е налице спор за материално право. По делото е установено, че в хода на административното производство от ответното дружество е подаден иск срещу наследниците на Г. Апостолов за признаване за установено по отношение на ответниците на основание чл. 124 ГПК, че ищецът е собственик на поземления имот, предмет на техния нотариален акт от 2019 г. и е направено искане за отмяната му. По образуваното гр. дело 11102/2019 г. по описа на СГС е постановено решение, което не е влязло в сила. Предвид попадането на имота с проектен идентификатор 68134.4089.1032 върху част от имот с идентификатор 68134.4089.785, собственост на вписаното в КР Пайнер ООД и данните за висящ спор относно собствеността върху него, то исканото нанасяне в КК на този имот не може да се осъществи преди разрешаването му с влязъл в сила съдебен акт. След като спорът за материално право е пречка да се одобри изменение на КК и КР в хипотезата на непълнота и грешка по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, то на още по-голямо основание такъв висящ спор е пречка да се отразят промени въз основа на обстоятелства, настъпили след одобряването им. Нито органът, нито административният съд са компетентни да се произнесат на кого принадлежи собствеността върху процесния имот. Ето защо, като достига до крайния правен извод за законосъобразност на оспорения отказ, първоинстационният съд постановява решението си в съответствие със закона. Неоснователно е възражението в касационната жалба за приложимост на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, съгласно който при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Правилно е заключението на съда, че не са налице основания за вписване на заявителя и други лица като собственици на имот с идентификатор 68134.4089.785 наред с "Пайнер" ООД. Такова искане до административния орган не е направено. В случая се претендира нанасяне на нов ПИ, който попада в нанесения такъв на ответното дружество. При така подаденото искане не са налице предпоставките за изменение на КРНИ. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР изисква пълна идентичност (по вид, площ и граници) между имотите, описани в конкуриращите се титули за собственост. В настоящата хипотеза такава идентичност не е установена, тъй като констативният нотариален акт, на който заявителят се позовава, не легитимира него и останалите лица като собственици на целия ПИ с идентификатор 68134.4089.785 в границите и площта, нанесени в КК и посочени в нотариалните актове за собственост на Пайнер ООД. Наследодателят на касаторите наред с други лица е признат за собственик на 1796 кв. м в обема на имота, като към момента тази част не е отразена със свой собствен идентификатор в кадастралната карта, а с проектен такъв, доколкото по предходно заявление е издадена скица-проект с цел издаване на решение за възстановяване на правото на собственост върху него по реда на чл. 19, ал. 6 ЗСПЗЗ. При това положение не може да се приеме, че се касае за противопоставяне на идентични права за собственост, засягащи границите и обема на имот с идентификатор 68134.4089.785, отразени в одобрената КК. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд установява частична идентичност между двата имота, съответно наличието на спор за материално право, до разрешаването на който промяна както в КК, така и в КР не може да се извърши. Предвид изложеното решението на Административен съд София - град е правилно. Не са налице посочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,