Решение № 9907 от 28.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9472/2014 г.

Решение № 9907 от 28.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9472/2014 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 -244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Лъчезар Борисов Петков от гр. Монтана, за отмяна по чл. 227, ал. 2 от АПК, уточнено на чл. 239, т. 2 от АПК, на решение от 24.10.2013 г., постановено по адм. д. № 4/2013 г. по описа на Районен съд - Монтана и оставилото го в сила решение № 132 от 6.03.2014 г., постановено по кас. адм. д. № 755/2013 г. по описа на Административен съд Монтана. В искането се излагат съображения, че заключението на вещото лице, послужило за изводите на съда, било "неистинско". Моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание пред ВАС молителят -лично, чрез процесуален представител адв. Милчева, и в писмена защита, поддържа искането. Ответникът по искането за отмяна - областен управител на област Монтана, не взема становище по искането за отмяна. Ответниците по искането за отмяна - Лилия Генчова Дамянова, Цецка Генчева Антонова и Юлка Борисова Георгиева-също. Заинтересованите страни- Боряна Емилова Георгиева, Вера Емилова Георгиева, Васил Николов Геров, Кирил Николов Геров, Ирен Борисов Петков, Лъчезар Борисов Петков и Ирен Борисов Петков. - не се явяват и не изпращат представител. Заинтересованата страна Венелин Александров Кузманов изразява становище за основателност на молбата и счита, че следва за бъде уважена. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С първото решение, чиято отмяна се иска, е обявена нищожност на Заповед № ДС-11-1/23.03.2012 г. и Заповед № 97/27.03.2008 г., постановени от областен управител на област Монтана, а с второто по жалба на областния управител, то е оставено в сила, като преписката е върната на административния орган. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. По настоящото искане не е представено доказателство, установяващо по надлежния съдебен ред неистинност на заключението на вещото лице по смисъла на чл. 239, т. 2 АПК. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК отменителни основания. Съобразно уточнението молбата, по която е образувано настоящото производство, е с посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК, според която норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Както бе посочено по-горе, в случая в молбата се твърди, че заключението на вещото лице, послужило за изводите на съда, било лнеистинскоы, но не е приложен влязъл в сила съдебен акт, установяващ твърдяното обстоятелство. С искането за отмяна не се сочат конкретни факти, които да дават основание за отмяна на съдебното решение. За обосноваване на твърдението си молителят е приложил заключение на вещо лице по друго дело-адм. д. № 786/2009 г. на Административен съд Монтана, което не установява /а и не би могло/, неистинност на процесното заключение по смисъла на чл. 239, т. 2 АПК. Другите доказателства, а именно четири скици, протокол № 26Б от 29.12.2005 г. са приложени по делото преди приключването му в касационната фаза (6.03.2014 г.) . От трета страна-жалбата на областния управител, приложена към настоящото искане, също не установява, а и не би могла да установи неистинност на процесното заключение по смисъла на чл. 239, т. 2 АПК. Отделно от изложеното, отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. Най-после-доводите на молителя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК. По изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение