Решение № 13012 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1633/2016 г.

Решение № 13012 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1633/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Н. И. П. срещу решение № 33 от 22.12.2015 г. по адм. дело № 341/2015 г. по описа на Административен съд Р.. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му с постановяване на ново решение по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "Местни данъци и такси"-Р., не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за частична основателност на жалбата, като заявява, че първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна, но не по съображенията изложени в нея. С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд Р. е отхвърлил като неоснователно оспорването по жалба на Н. П. от Р. на мълчалив отказ на Дирекция "Местни данъци и такси" в О. Р. да се произнесе по молба вх. № 94Н-923-3/21.05.2015 г. Първоинстанционното решение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон касационният съд следи служебно. За да бъде допустимо обжалваното съдебно решение, трябва да бъде постановено при наличие на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество, т. е. при наличие на процесуалните предпоставки и при липса на процесуалните пречки за разглеждане на делото. Една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство е наличието на допустим предмет на съдебен контрол, а друга е участието в него на надлежните страни. Само тогава, когато съдебното производство е проведено срещу допустим предмет на съдебен контрол и с участието на надлежните страни, може да бъде постигната търсената чрез съда защита на нарушените права, свободи или закони интереси. Ако в съдебното производство са участвали ненадлежни страни правният спор ще остане нерешен, тъй като силата на присъдено нещо няма да обвързва правните субекти, между които спорът съществува - чл. 177, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДОПК. Надлежността на страните в съдебното административно производство, т. е. процесуалната им легитимация, се определя на основата на твърденията на оспорващия в жалбата, че именно той е носител на правото на оспорване на посочения административен акт. Тъй като с жалбата се търси защита срещу индивидуален административен акт, т. е. срещу властническо волеизявление на държавен орган, законодателят изрично е посочил в чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, кой е ответник. Следователно, кой е надлежна страна в съдебното производство по оспорване на акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци и такси е нормативно регламентирано в ДОПК. Това е решаващият орган. Решаващ орган в това производство е кметът на О. Р.. В случая, в образуваното по жалба на Н. П. от гр. Р. административно дело съдът е конституирал като страни Н. П. като жалбоподател и директора на Дирекция "Местни данъци и такси" като ответник. Административен съд-Р., като е конституирал като страна в съдебното производство директора на Дирекция "Местни данъци и такси"-Р. е провел производство с участието на ненадлежна страна. На следващо място, следва да се отбележи, че в съдебното производство, предмет на оспорване е отказът на органът по приходите да извърши прихващане и възстановяване по нарочна молба на молителя. От данните по адм. д. № 2562 по описа на ВАС за 2016 г., което е служебно известно на състава на ВАС /образувано срещу решение по адм. д. № 457/2015 г. на АС Р./, е видно, че този отказ е мълчаливо потвърден от кмета на община Р.. При тази законова регламентация на производството по прихващане и възстановяване, съответно по обжалване на акта (респективно мълчаливия отказ) за прихващане, предмет на обжалване е отказът на органа по приходите да извърши прихващане или възстановяване по партида № 5410105487003, а страни в производството по делото са: Н. П. и решаващият орган по чл. 155, ал. 2 ДОПК вр. чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, а именно кметът на общината. По тази причина ненадлежно е конституиран като ответник Директора на Дирекция "МДТ". За пълнота, съставът на ВАС излага съображения за неправилност на изводите на АС Р. в насока допустимост на съдебното производството по ДОПК при нереализиран задължителен административен контрол с оглед т. нар. от съда "процесуална икономия". Административният контрол по реда на ДОПК е задължителен и провеждането на съдебно производство преди реализирането на задължителния съдебен контрол е недопустимо. От друга страна, за да е допустимо производството по делото, същото следва да е насочено срещу допустим предмет на съдебен контрол. При искане за прихващане или възстановяване на публични общински вземания, предмет на съдебен контрол е отказът на органа по приходите да издаде такъв акт, мълчаливо потвърден от кмета на общината. Директорът на Дирекция "МДТ" няма компетентност да се произнася по това искане, поради което и непроизнасянето на същия по подадената молба не формира мълчалив отказ. Предвид гореизложеното, АС Р. е постановил недопустимо съдебно решение: Решението е постановено без да се уточни допустим предмет на спора и да се конституират надлежните страни по него. Това прави постановения съдебен акт недопустим - постановен при липса на абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство. Съставът на ВАС следва да обезсили постановеното съдебно решение и да върне делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира надлежните страни Н. П. и кмета на О. Р., както и да изясни предмета на спора. При новото разглеждане на спора, съдът следва да вземе предвид и факта, че пред Административен съд Р. е образувано и друго дело /адм. д. № 457/2015 г. при първото му разглеждане/ по жалба на Н. И. П.. Предмет на оспорване и по това дело е искане на Н. П. за прихващане и възстановяване на суми по същата партида. Следва да се извърши преценка относно възможността за общо разглеждане на делата, предвид факта, че към този момент са висящи две производства с еднакъв предмет. Тъй като съдебното решение е недопустимо, съдът не извършва проверка за неговото съответствие с материалния закон и не се произнася по твърдяните в касационната жалба отменителни основания. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на спора по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,