Решение № 6938 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12764/2017 г.

Решение № 6938 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12764/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган в сектор "ПОППВОО" към отдел "Криминална полиция" на Областна дирекция на МВР – Пловдив против решение № 1551 от 29.09.2017 г. по адм. дело № 1457/2017 г. на Административен съд – Пловдив. В нея се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Д. Иванов, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил по оспорване на Д. Иванов заповед за задържане на лице рег. № 2372 зз-60 от 22.05.2017 г., издадена от В. Златков, в качеството му на полицейски орган, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е заповядано за срок от 24 часа задържането му – заподозрян в извършване на престъпление. Съдът е установил от фактическа страна, че в обжалваната заповед е посочено само, че задържането на Д. Иванов е заповядано от инспектор в Отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР Пловдив, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 214, ал. 1 от НК - в качеството му на заподозрян като извършител на престъпление - "с цел да набави имотна облага за себе си е заплашил друго лице да претърпи нещо противно на волята му и с това му е причинил имотна вреда". Според съдържанието на заповедта, на задържаното лице са разяснения правата по чл. 72, ал. 3-6 и чл. 73 от ЗМВР, подписал е и съответните декларации. На задържания е извършен и личен обиск, за което е съставен съответен протокол за обиск на лице, в съдържанието на който е отбелязано, че в лицето не са намерени вещи. На 23.05.2017 г. в 11:50 ч. на лицето лично, без присъствието на защитник, е предявено постановление за привличане на обвиняем по досъдебно производство № 73/2017 г. за престъпление по чл. 172а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По искане на ответника са изискани материалите по досъдебно производство № 73/2017 г. по описа на отдел "Криминална полиция" и прокурорска преписка № 4142/2017 г. по описа на РП - Пловдив. В отговор, с писмо рег. № 4124/2017 г. от 14.08.2017 г. са представени постановление за привличане на обвиняем от 23.05.2017 г., заповед за задържане на лице задържане с рег. № 2372 зз-60-22.05.2017 г., протокол за обиск на лице от 22.05.2017 г. и протокол за разпит на обвиняем от 23.05.2017 година. С оглед фактическите установявания, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но е немотивирана и издадена без да са посочени и доказани основанията за задържане на жалбоподателя. В тази насока е посочил, че в заповедта е отразено, че се издава на основание "чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 214, ал. 1 от НК - с цел да набави имотна облага за себе си е заплашил друго лице да претъпи нещо противно на волята му и с това му е причинил имотна вреда", т. е. съдържанието й сочи единствено правното основание за задържането, но не съдържа каквито и да е фактически основания, нито препраща към друг акт, в който тези фактически констатации са изложени. Приел е, че представеното по делото постановление за привличане като обвиняем на жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 172а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК не може да се цени като документ, в който се съдържат мотиви за издаване на оспорената заповед, т. к. е съставен след издаването й, позовавайки се на т. ІІІ от ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България. Видно от съдържанието на постановлението за привличане на обвиняем в него се обсъжда единствено престъпление по чл. 172а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, но не и извършването на изнудване по чл. 214, ал. 1 НК. В заключение, съдът е достигнал до извод, че към момента на прилагане на оспорената принудителна административна мярка полицейският орган не е доказал наличието на данни за извършено престъпление от жалбоподателя. На следващо място, съдът е изложил мотиви относно целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване (чрез заличаване на улики, местопрестъпление и т. н.), като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени. В обсъждания случай административният орган не е доказал необходимостта от задържането, поради което оспорената заповед представлява акт на неоснователна принуда спрямо жалбоподателя. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел несъответствие на оспорения акт с изискванията на чл. 74, ал. 1 ЗМВР относно съдържанието на заповедта. Излага доводи, че е спазена административната процедура по задържане на лицето, при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от негова страна. Отново сочи, както в изявленията си пред административния съд, че данните за извършено престъпление по чл. 214, ал. 1 НК от жалбоподателя (сега ответна страна) се съдържат в сигнала на лицето Н. Николова, по който именно е образувано досъдебното производство и Д. Иванов е бил задържан, и съдът е следвало да положи усилия да го приобщи към доказателствения материал по делото. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е основателна. Неправилно решаващият съд е приел, че в заповедта не се съдържат фактически основания за задържане на лицето. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР изисква да са налице достоверни данни за съпричастност на лицето към инкриминирано деяние. За да упражни правомощието си полицейският орган е достатъчно да разполага с данни, които индицират за инкриминирано поведение на лицето. Целта на задържането е да се обезпечи извършването на необходимите процесуално-следствени действия по установяване на престъплението с признаците му от обективна и субективна страна, и неговия извършител. В случая, такива данни са постъпили при полицейския орган, който в оспорената заповед ги е подвел към хипотезата на чл. 214, ал. 1 НК и достатъчно точно е посочил, че с цел да набави имотна облага за себе си, задържаният е заплашил друго лице да претъпи нещо противно на волята му и с това му е причинил имотна вреда. Изложеното в акта кореспондира с изявлението на касационния жалбоподател пред съда, че към момента на издаване на оспорената заповед задържаното лице е било заподозряно именно в извършването на изнудване, данните за което са извлечени от показанията на свидетеля Н. Николова, която в подадения до полицията сигнал е посочила, че неизвестно лице иска от нея сума в размер на 6 000 лева, за да й предостави достъп до незаконно създадената фалшива интернет страница на МОЛ "Марково тепе". При осъществената на 22 май среща на Николова с непознатото лице за предаване на посочената сума е задържано именно лицето. Безспорно е, че на следващия ден Д. Иванов е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 172а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че периода от месец март 2017 г. до 21.05.2017 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление е записвал и възпроизвеждал чужд обект на авторско право – комбинирана марка с наименование "Mall MARKOVO TEPE", без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. Обстоятелството, че в заповедта за задържане е посочен различен фактически състав на престъпление от този, по който е привлечен като обвиняем с постановлението на наблюдаващия прокурор, не компрометира обективността на данните за инкриминирано поведение на задържаното лице в сферата на интелектуалната собственост. Съдът неправилно е счел, че не следва да цени фактите, отразени в постановлението за привличане като обвиняем. Видно от същото е, че е издадено в резултат на задържане на лицето поради подаден сигнал за извършено престъпление, т. е. изпълнена е целта на задържането - да се установи извършителят и признаците на противоправното деяние, в чието извършване е уличен. Поради това наложеното ограничение на правата му не надхвърля преследваната от закона легитимна цел с прилагането на обжалваната принудителна мярка спрямо него. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което следва да се постанови друго решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на Д. Иванов против заповед за задържане на лице рег. № 2372 зз-60 от 22.05.2017 г., издадена от В. Златков, в качеството му на полицейски орган, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от закона за Министерството на вътрешните работи е заповядано задържането му за срок от 24 часа. Заявената претенция на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, т. к. по делото не са представени доказателства за направени такива. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,