Решение № 14103 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4836/2010 г.

Решение № 14103 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4836/2010 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производство е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Тодоров Недковски от гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Бучкова, срещу решение № 267 от 24.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1164 от 2009 г. по описа на Административния съд - Пловдив. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията - чрез процесуалния си представител юрк. Цветков, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното по допустимостта и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от страна с право на жалба по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срока по чл. 211, ал. 1 от същия, поради което е процесуално допустима. Преценявайки по същество касационните доводи Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Пред Административния съд Пловдив по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е предявен иск от Стефан Тодоров Недковски за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразна заповед № 054 от 12.04.2006 г. на председателя на КРС. С тази заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ му е прекратено служебното правоотношение поради съкращаване на щата, впоследствие с решение на Софийски районен съд уволнението е обявено за незаконно. Последното е потвърдено от Софийски градски съд, което е дало основание ищецът да претендира присъждане на обезщетение в размер на 27 045,05 лв. за претърпени имуществени вреди вследствие незаконосъобразния акт на административния орган. За да постанови обжалваното решение и отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел, че отсъствието на издаден от административен орган незаконосъобразен административен акт, издаден при изпълнение на административните си функции, налага отхвърлянето на иска. Изводите на решаващия съд не могат да бъдат възприети, решението е процесуално недопустимо. Изложените от съда съображения за неоснователност на установителния иск налагат извод недопустимостта на иска за обезщетение, а не неговото отхвърляне поради неоснователност Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай обаче не се касае до акт, последица от административна дейност. Както се установи от съдържанието на исковата молба и приложенията й, включително съдебните решения на СРС и СГС, предмет на претенциите на Недковски са резултат от съществуването на трудов, гражданско правен спор, а не от административен такъв - отмяната на заповед за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Функциите на председателя на КРС в това трудово правоотношение по КТ нямат характер на административна дейност, за която могат да се претендират вреди по реда на ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 и сл. АПК. Прекратяването на трудовото правоотношение по КТ не се явява административна дейност и поради това трудовият спор относно законността на уволнението е разгледан по реда на чл. 360, ал. 1 КТ и ГПК от СРС и СГС. По реда на АПК се оспорват индивидуални, общи или нормативни административни актове. Съдебното производство по законността на уволнението е била чл. 360, ал. 1 КТ и ГПК, т. е. не е по реда на АПК, а тълкуването, което налага процесуалната разпоредба на чл. 204, ал. 2 от АПК и изискванията за допустимост, които законодателят е въвел, че претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е отменен по съответен ред, предвиден в АПК, но не и в друг закон. Признаването за незаконно и отмяната на уволнението, извършено с процесната заповед на основание чл. 344, ал. 1 КТ не изпълва изискванията по чл. 204, ал. 1 АПК, тъй като заповедта не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и претенцията не подлежи на разглеждане по реда на чл. 1, ал. 1 и 2 ЗОДОВ и глава ХI АПК. Поради това, исковата молба е следвало да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 204, ал. 1 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 и 2 и § 1 ЗР на ЗОДОВ. Произнасяйки се по недопустим иск, решаващият съд е постановил недопустимо решение по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК, което следва да се обезсили, а производството да се прекрати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, в състав на трето отделение,