Решение № 3747 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4743/2018 г.

Решение № 3747 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4743/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община П., против решение № 101/26.02.2018 г., постановено по адм. дело № 881/2017 г. на Административен съд – П., с което е отменена негова заповед за изземване на имот, издадена на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК с основни твърдения, че съдът неправилно приел да разгледа делото, при положение, че съобразно § 19, ал. 1 ПЗР ЗИД АПК (ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По тези съображения касаторът моли ВАС да обезсили, респ. да отмени решението на административния съд. Ответната страна - И. С. не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна: К. Б.-също. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по възражението за недопустимост. Намира съдебното решение за недопустимо по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно според чл. 218, ал. 2 АПК. Позовава се на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИДАПК, обн. в ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г. Счита, че обжалваната заповед на кмета е издадена с правно основание в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което е индивидуален административен акт, който подлежи на разглеждане от районния съд. Намира и че в настоящия случай не намира приложение т. 10 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, която касае жалби срещу заповеди на кмета на общината за изземване на земи от общинския поземлен фонд по чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ, защото предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед на кмета на общината, издадена на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, относно имот, възстановен на едно лице, който се ползва от друго без правно основание. Предлага решението да бъде обезсилено. Настоящият състав на Върховен административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че Административен - П. е сезиран с жалба, подадена от И. С. от [населено място], против заповед № 620/16.10.2017 г. на кмета на община П., с която - на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, от него е иззет поземлен имот с идентификатор 55302.98.368 по КК и КР на [населено място], представляващ пасище, с площ 2865 кв. м. в местността "С. П.", землище П. и е предаден на К. Б., с възстановено право на собственост върху имота. Съдът е установил фактите по спора и въз основа на тях е извел правни изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради което я отменил. При задължителния служебен контрол за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон - съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК - настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, като постановено от некомпетентен съд. Безспорно е, че издадената заповед на кмета с правно основание в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е индивидуален административен акт и тя- според ал. 2 на същата разпоредба, се обжалва по реда на АПК. Съобразно § 19 от ПЗР на ЗИДАПК, обн. в ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 58 в сила от 18.07.2017 г. индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. С тази разпоредба е създаден специален ред, относно родовата и местната подсъдност за разглеждане на жалбите против индивидуалните административни актове, издавани по ЗСПЗЗ от кмета на съответната община. Тази специална подсъдност следва и по аргумент за противното от т. 11 на ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г. ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, с която е прието, че само актовете, издадени на основание чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ се разглеждат от административния съд. От горното следва, че актовете, издадени по реда на чл. 34, ал. 1 се разглеждат по реда на § 19 ПЗР на ЗИДАПК - от районния съд. Известно е, че съдебното решение е недопустимо тогава, когато е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство. Обжалваното решение, постановено еднолично от съдия от състава на административния съд, е недопустимо, защото административният съдия не е имал право и задължение да разгледа жалбата /впрочем правилно подадена в Районен съд – П./, извършените от и спрямо него процесуални действия са невалидни, поради което подлежат на обезсилване. В този смисъл е и ТП № 1 от 29.09.2016 г. на ВАС - ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС. С. обезсилване на решението жалбата на И. С. против заповед № 620/16.10.2017 г. на кмета на община П. - по правилата на родовата и местната подсъдност, следва да се изпрати за разглеждане на Районния съд - П., а ако неговото решение се обжалва, касационната жалба следва да се разгледа от административния съд, действащ като касационна инстанция, но в състав от трима съдии. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение