Решение № 10402 от 16.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Драгостинов, гр. София, приподписана от процесуалния му представител адв. Белелиева, против Решение 4475 от 05.07.2021 г., постановено по адм.дело 454/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ Р-22221018001897-091-001 от 24.10.2018 г., на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение 79 от 14.01.2019 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. София, в частта му, с която на Д. Драгостинов в резултат на ревизионно производство, проведено по реда на чл.122 от ДОПК са определени допълнителни задължения за данък по чл.48 ал.1 от ДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл.17 от същия закон, както следва: за 2012 г. в размер на 1 153,42 лева и лихва за забава в размер на 642,47 лева, за 2014 г. в размер на 2 283,33 лева и лихва за забава в размер на 807,85 лева, за 2015 г. в размер на 673,64 лева и лихва за забава в размер на 169,75 лева, за 2016 г. в размер на 322,31 лева и лихва за забава в размер на 48,53 лева и за 2017 г. в размер на 225,90 лева и лихва за забава в размер на 11,11 лева.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт в оспорената му част, поради нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Те могат да бъдат обобщени така: 1. Не са доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, дали основание на приходната администрация да премине към особения ред за облагане по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК и неправилен е изводът на съда за противното; 2. Установените в хода на ревизията отрицателни разлики между доходите на физическото лице и направените от него разходи не съставляват доход по чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ, поради което същите подлежат на облагане единствено и само по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, но при доказано основание по чл. 122 ал. 1 от ДОПК и то при установено явно и значително несъответствие, а в случая това не е доказано от органите по приходите и неправилно е прието от съда противното; 3. Настоява да се приеме, че по делото безспорно е доказано, че постъпилата по банковата му сметки сума в размер общо на 1 700 лева, наредена от физическото лице Д. Данев, съставлява върнат заем, предоставен от ревизирания, поради което и не съставляват доход по смисъла на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ, участващ при определяне на общата данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и подлежащ на облагане с данък с данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ и неправилен и необоснован спрямо доказателствата по делото е изводът на съда за противното; 4. Неправилно съдът е споделил и тезата на органите по приходите относно получените суми през 2014 г. и 2015 г. като източник на доход именно за Драгостинов, като необосновано спрямо доказателствата по делото е отречена тезата, че същите съставляват доход от отдаване под наем на имущество, индивидуална собственост на съпругата му, която именно е и данъчно задълженото лице за заплащане на данъка; 5. Неправилно съдът е формирал и вътрешното си убеждение относно определеното началното салдо на разполагаемите средства към 01.01.2012 г., като настоява да бъдат включена и сумата от 30 000 лева, за която се поддържа тезата, че е формирана от спестени средства от предоставени му средства от двамата му родители; 6. Неправилен е изводът на съда и относно получените суми по банковите му сметки в размер на 4 428,84 лева през 2015 г. и 408,36 лева през 2016 г., за които настоява да се приеме, че е доказано да са трудови възнаграждения, изплатени му въз основа на сключения трудов договор с Rasier Operation BV Нидерландия и за които доходи са заплатени в Нидерландия дължимите данъци и осигуровки; 7. Навежда твърдения и за неправилност на подхода на съда и на ревизиращите органи, при изготвянето на паричните потоци конкретно без обстоен анализ на движенията по банковите му сметки, за целите на формиране на началните и крайни салда за всеки един от процесните периоди, обосновани и с приетото по делото заключение на вещото лице. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, поддържат се в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния му представител, като се иска отмяна на решението в оспорената му част, вкл. и в частта му за разноските, и цялостна отмяна на РА. Претендира се и присъждане на разноски, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за понасянето им.

Ответникът по касация Директор на Дирекция ОДОП гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Бакърджиева, оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и законосъобразно и настоява за оставянето му в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:

Първостепенният съд в изпълнение указанията, дадени с Решение 15690 от 17.12.2020 г., постановено по адм. дело 7549/2020 г. на ВАС, е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, дадените обяснения и ангажирани доказателства от задълженото лице в хода на ревизията, начина на определяне на данъчната основа за отделните данъчни периоди, съответно размера на установените задължения, в това число и на тези за лихви за забава.

Съдът е посочил, че по делото в изпълнения указанията, дадени с посоченото Решение на ВАС, е допусната повторна съдебно-счетоводна експертиза, приетото заключение по която е дало вариантите на паричните потоци, съобразно твърденията на ревизираното лице и събраните доказателства, като съответно на тях е посочило и за които години се установява несъответствие в имущественото му състояние, респ. за кои липсва; обсъдил е събраните и в хода на съдебния процес писмени доказателства, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи за материалната законосъобразност на акта.

В тази насока са изложени мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Прието е и че ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон доказано е от органите по приходите наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.7 от ДОПК, както и подлежаща на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, формирана съответно от доходи с неустановен произход и от доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Аргументите на съда съобразно повдигнатите пред него спорни въпроси са следните: 1. Приел е за доказано установеното в ревизионния акт несъответствие между имущественото състояние на ревизираното лице и получените/декларираните доходи, като от страна на оспорващия не са ангажирани доказателства, които да опровергаят този извод; 2. Правилно органите по приходите са отказали да зачетат декларираното от ревизираното лице, че към 01.01.2012 г. е разполагал с налични средства в брой в порядъка на 35 000 лева, с аргументи, че: от съответно 1999 г., 2007 г. и 2008 г. (в които години са налични доказателства за разпореждане от страна на родителите му с недвижимо имущество и получени средства) до 2012 г. е изминал значителен период от време, като дори и да се приеме, че действително парите са били предадени на Драгостинов, липсват доказателства сума от 24 705 лева или част от нея да е съхранена и налична към посочената дата, като аналогично е положението и с изтеглените суми през 2008 г. и сл. години от спестовната книжка на бащата на Драгостинов; налични са доказателства за закупуване на недвижим имот от Драгостинов (½ ид.част през 2004 г. и ½ ид. част през 2006 г.) чиято стойност е значително по-висока; представения разходен касов ордер от 27.01.2009 г. за сума в размер на 36 854 лева е неясно от счетоводството на кой търговец изхожда, само по себе си не съставлява доказателство за фактическото изплащане на сумата; 2. Отрекъл е тезата, че сумите в общ размер от 3 376, 51 лева, постъпили по банковата сметка на Драгостинов, през 2014 г. и 2015 г., съставляват платен наем, във връзка с ползването на имот, еднолична собственост на неговата съпруга, поради което и неин личен доход; 3. Твърденията, че постъпилата по банковата му сметка сума в размер на 1 700 лева е отречено, да съставляват върнат от Д. Данев заем, с аргументи, че липсва договор за заем, разписка за получената сума, основанието за извършения превод е захранване на сметка ; 4. Недоказано е получените суми в размер на 4 424,84 лева през 2015 г. и 408,36 лева през 2016 г. да съставляват трудово възнаграждение по сключен трудов договор с Rasier Operation BV Нидерландия , вкл. и въз основа клаузите на депозираното заверено копие от сключения с това дружество договор.

С тези аргументи съдът е възприел РА като законосъобразен в обсъжданите му тук части, предвид безспорно установено превишение на разходите над приходите за процесните период и доказани факт относно придобиване на доход по смисъла на чл. 35 т. 6 от ЗДДС. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно.

От данните по делото е видно, че един от основните спорни въпроси между страните е налице ли са хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По същество на този спор първоинстанционният съд е дал верен отговор, като изводите му за съответствие на ревизионния акт с материалния закон са изградени въз основа на другия спорен въпрос какви са били наличните суми на задълженото лице към началото на всеки един от данъчните периоди, респ. какви са били размерите на сторените от него разходи.

Установено е по делото /така доказателствата по ревизията и предхождащата я ПУФО, материалите по която са надлежно приобщени/, че ревизираното лице не е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди, получени са доходи по трудови правоотношения, реализирал е доходи от разпореждане с имущество, налични са доказателства за изплатени обезщетения за безработица /тези факти не са били спорни между страните/, но в същия момент е установено, че по банковите му сметки са постъпвали суми от трети лица, които не са декларирани, респ. обложени, както и че е правил значителни разходи /които суми също са анализирани и като цяло не са били спорни между страните в процеса/.

Тези именно факти са мотивирали органите по приходите да приемат, че са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т. 2 (за 2012 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.) и т.7 (за 2012 г., 2014 г. и 2017 г.) ДОПК за ревизия при особени случаи, като същата е била развита в производство и на основание чл.122 ал.2 ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства, като накрая е определена основата за облагане на същия за съответните периоди, довело до възникване на задължения към фиска по посочените по вид данъчни задължения /главница и лихви/.

Безспорно съгласно чл.122 ал.1 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обстоятелствата, посочени в т. 1 7, като съгласно трайно установената съдебна практика, доказателствената тежест в процеса за установяване наличието на обстоятелството по чл.122 ал.1 т. 2 и т.7 ДОПК /в случая/ е за ответната страна.

В този порядък и след като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса съставът на Административен съд София-град напълно правилно е приел, че органите по приходите са установили от фактическа страна обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК.

В хода на ревизията е направен подробен анализ на представените документи, писмени обяснения, декларации, отговори на отправени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи и е констатирано, че жалбоподателят не разполага с доходи, които да покрият размера на извършените от него разходи. Доказано е и получаването на коментираните парични средства по банковите му сметки от трети лица, при липсата на доказателства за изключването им облагаемите доходи по смисъла на ЗДДФЛ, които не са били декларирани, респ. обложени. Това е достатъчно, за да се направи извод за наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст. Или иначе казано, възраженията, изложени в касационната жалба в тази връзка, съдът намира за неоснователни, доколкото първостепенният съд е обсъдил в пълнота тези факти.

В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото, възведено в чл. 124 ал. 2 ДОПК, съобразно което В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя, това важи в случаи като процесния, в които преди това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл.122 ал.1 ДОПК обстоятелства.

Следва да се уточни, че що се касае до данъчни периоди 2013 г., 2015 г. и 2016 г. повече от очевидно е, че такова несъответствие не е било установено, но не е и формирана данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане с данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, а единствено е сторен анализ на имущественото състояние на лицето за нуждите на ревизията и определяне данъчните задължения за последващите ревизирани периоди. От друга страна както се посочи за тези години, а и за 2012 г. и 2014 г., е установен от органите по приходите доход, по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, също участващ при формиране на общата данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и подлежащ на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, който обаче не е бил деклариран, респ. е укрит по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Всъщност данъчен период 2013 г. не е в обхвата на касационния контрол, предвид отмяната на РА в тази му част, с влязлата в сила част на съдебния акт.

Не се споделят възраженията, че не е изследвано обективно движението по банковите сметки на лицето.

Методът на органите по приходите при издаването на РА следва разбирането за дохода като положително имуществено изменение, като правилен е в тази връзка подходът, а и съобразен със съдебната практика, проверката за имуществено и финансово несъответствие да се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой (декларирани от самото физическо лице, отделен е въпросът и той ще бъде коментиран по-долу в това изложение относно техните конкретни размери) и банкови сметки в края на периода, респ. последните две категории да се приемат като начално салдо към 01.01. на следващия проверяван период. Много точно е анализирано движението на внесените и изтеглените в брой суми по банкови сметки на Драгостинов, респ. изходящите преводи по същите, като извън голословните твърдения, че този анализ е необективен, не са ангажирани доказателства, а и не се сочат конкретни нарушения в преценката на доказателствения материал в тази насока.

В съответствие именно с изложено следва да намерят разрешение и останалите спорни въпроси по делото.

1. Относно това какви разполагаеми средства следва да бъдат признати към началото на ревизираните данъчни периоди 01.01.2012г.

В тази връзка много точно съдът е анализирал доводите на жалбоподателя, декларацията на родителите му, данните за получени и изразходвани средства през предхождащите посочената дата години, и обоснован на този анализ е сторения извод, че дори и да се приеме, че суми в брой са предоставяни от родителите на Драгостинов, то няма никакви доказателства към 01.01.2012 г. да са налични спестени в брой средства от порядъка на 35 000 лева.

Тук е мястото да се посочи, че в съответствие с правилата на процесуалния закон /чл.154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл.170 от АПК/, с разпореждането за разпределяне доказателствената тежест в процеса, а и с трайно установената съдебна практика, съставът на административния съд е указал на жалбоподателя, че именно той носи доказателствената тежест да установи тези си твърдения, съставляващ благоприятния за него и положителен факт от обективната действителност, че към посочената дата е разполагал с посочената сума в брой.

С тази доказателствена тежест правилно приходната администрация, а и съдът, са приели, че Кулев не се е справил досежно твърденията за наличието на сумата от точно 35 000 лева.

1. Правилно и при обстоен и съвкупен анализ на събраните доказателства по делото първоинстанционният съд е отрекъл тезата, че постъпилите парични средства по банковата сметка на лицето с наредител Д. Данев, съставляват върнат заем предоставен на това физическо лице през 2011 г. от ревизирания субект. Изложени са подробни съображения, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да се повтарят с приложение на чл. 221 ал.2 предл. последно от АПК. По повод възраженията в касационната жалба, следва да се посочи, че правилно възраженията за отречени, доколкото както е видно от самите извлечения от банковата сметка на Драгостинов, като основание за извършените преводи е посочено захранване , а не върнат заем , като не приходната администрация, а именно касаторът е следвало да установи в условията на пълно доказване, посредством ангажирането на съответни доказателства, твърденията си съобразно правилото на чл.154 от ГПК, а това не е сторено.

1. Правилно първоинстанционният съд не е възприел и тезата на ревизираното лице, относно характера на получените суми по банковата му сметка в размер общо на 3 376, 51 лева през 2014 г. и 2015 г., с наредители различни физически и юридически лица, при липсата на каквито и да било доказателства, а само твърдения на страната. Тук е мястото да се посочи, че като основание за изплащане на сумите е вписано капаро , резервация , доплащане за резервация и прочие, липсва посочената връзка с имота в с. Лозенец, което изключва защитната позиция на Драгостинов. Що се касае до приложените към касационната жалба преводни нареждания и таблица (извън въпроса, че тази таблица няма данните от кого точно изхожда и не съставлява извлечение от банкова сметка), то те касаят преводи от банковата сметка на ревизираното лице, към банковата сметка на неговата съпруга, основанието е вноска кредит Лозенец , Лозенец за съответния месец, и не установяват по никакъв начин релевантния по делото факт основанието за извършване на преводите от посочените трети лица по собствената му банкова сметка.

1. Правилно първоинстанционният съд не е възприел и тезата на ревизираното лице, че получените суми по банковата му сметка в размер на 4 428,84 лева през 2015 г. и 408,36 лева през 2016 г. съставляват изплатени му трудови възнаграждения въз основа на сключения договор с Rasier Operation BV Нидерландия . От анализа на клаузите на договора, обективно се налага изводът, че не се касае до трудов договор виж вкл. и клауза Взаимоотношения между страните и клауза Данъци, на която се позовава самия касатор. Страната пропуска да отбележи, че точното съдържание е следното в случай, че взаимоотношението, описано в настоящия Договор, в противоречие с намерението и значението на страните, следва да се счита за трудов договор ; на стр. 7 страните по договора изрично са се уговорили, че Компанията не удържа никакви регионални или национални данъци върху доходите, данъци за социално осигуряване, данъци за осигуряване за безработица, или всеки друг данък от местно, регионално или национално ниво вкл. и от името на изпълнителя, като нищо друго не следва от посочената клауза Данъци .

Или в обобщение на основание гореизложеното следва да бъде прието, че по същество констатацията на ревизиращия екип за наличие на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК е надлежно доказана от приходната администрация и не е опровергана чрез надлежни доказателства от ревизираното лице.

В РД и РА подробно са обсъдени и обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК.

В резултат на изчерпателен анализ на имущественото състояние на Драгостинов /приходи и разходи/, при съпоставка на посочените обстоятелства, от страна на данъчните органи е установено, че ревизираният субект е извършил разходи /конкретно цитирани в ревизионния акт/, които не съответства на данните за наличните средства в брой и получените от ревизирания субект приходи за всеки един от процесните данъчни периоди и надвишават последните, поради което е направен изводът, че в случая е на лице недостиг на парични средства към 31.12. на съответната календарна година, който представлява облагаем доход съгласно ЗДДФЛ и данъчна основа за облагане по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ.

Тук следва да се има и в предвид, че съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл. 122 ал.1 се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред, на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерий, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които биха му позволили да определи данъчната основа по възможно най-достоверния начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В случая ревизиращите органи са извършили анализ на всички обстоятелства по ал.2, като са приели за относими към данъчната основа тези, които са дали възможност за определяне на основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин спрямо ревизирания субект.

Неминуемо, така определената данъчна основа, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице. Същото е разполагало с процесуална възможност, в хода на ревизията, вкл. и в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае установените фактически констатации/ които съгласно разпоредбата на чл. 124 ал.2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното/ като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размера на облагаемата му данъчната основа е друг, респективно, че разходите са покрити от доходи, реализирани в друг данъчен период, надлежно декларирани и обложени, респ. такива които не подлежат на облагане, но това не е сторено.

При законово разместената тежест на доказване, жалбоподателят е този, който е следвало да установи съответните обстоятелства, опровергаващи констатациите на органите по приходите и то в условията на пълно доказване, доколкото съдебният акт не може да почива на предположение, с която доказателствена тежест Драгостинов не се е справил.

На следващо място безспорно на основание чл.35 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от изброените в точки от 1 до 5 други източници, но доколкото същото не е изчерпателно в т.6 е посочено, че облагаем е и доходът от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Такъв доход, участващ при формиране на общата данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ при доказателствена тежест за органите по приходите, безспорно бе установен и това противно на възраженията на касатора, не е установеното несъответствие в имущественото състояние на ревизираното лице.

Съобразно на така възприетото се следва и изводът за наличието на доходи с неустановен произход в резултат на формирана по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК основа за ревизирания субект за процесните данъчни периоди, съответно на обща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите му лихви за забава, в посочените в процесната част от РА размери.

Или като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА във връзка с установените допълнителни задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Административен съд София-град е постановил правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

В касационната жалба се съдържат оплаквания против съдебния акт, в частта относно присъдените разноски. В тази й част същата има характер на искане по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което и компетентен да се произнесе по нея е първостепенният съд, което следва да бъде сторено, след връщане на делото.

Неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски, предвид изход от касационния контрол.

Основателна е своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на дължимото се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. На основание чл. 161 от ДОПК Драгостинов следва да бъде осъден да заплати на НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) сумата от 647 лева, разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Размерът е изчислен на основание чл. 8 ал. 1 т. 3 от Наредбата 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й в сила до изм. с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. при материален интерес от общо 6 338,21 лева.

Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение