Решение № 276 от 14.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2008 г.

Решение № 276 от 14.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 250 ГПК. П. И. Д. е подал молба вх. № 156 от 8.01.2010 г. с която е поискал допълване на решение № 757 от 10.12.2009 г. по гр. д. № 1536 от 2008 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение, считайки, че с това решение състава се е произнесъл само по жалбата на Я. С. П. и И. В. П.. От представените мотиви към решението е направил изводи, че по оплакванията, посочени в подадената от него касационна жалба липсва произнасяне. Това го е мотивирало да поиска допълване на решението с излагане на мотиви по неговите съображения за неправилност на въззивното решение. Ответниците по молбата Е. А. Г., В. А. Е. и Н. А. Ц. са представили възражение, считайки молбата за допустима, но неоснователна. Ответниците Я. С. П. и И. В. Писарски са взели становище, поддържайки молбата за допълване на решението. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, в едномесечния законен срок по чл. 250, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 757 от 10.12.2009 г. по гр. д. № 1536 от 2008 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение съдът се е произнесъл по касационните жалби на ответниците Я. С. П. и И. В. Писарски и по касационна жалба, подадена и от третото лице помагач П. И. Д. срещу въззивното решение в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС . С тези жалби е атакувано решението от 11.01.2008 г., постановено по гр. д. № 2476 от 2007 г. на Софийския градски съд по предявен иск от Е. А. Г., В. А. Е. и Н. А. Ц. против ответниците Я. С. П. и И. В. П. по чл. 108 ЗС . По това дело П. Д. е бил конституиран като трето лице помагач на ответниците. Софийски градски съд е уважил предявеният от Е. А. Г., Василка А. Е. и Н. А. Ц. против Я. С. П. и И. В. П. иск по чл. 108 ЗС . В мотивите към решението е посочил, че касаторите не са станали собственици, тъй като техния праводател П. И. Д., който в хода на процеса по чл. 7 от ЗВСВОНИ, предявен от ищците срещу съпрузите С. М. А. и В. С. А. е придобил имота също не е станал изцяло негов собственик. Основното възражение в касационната жалба на Д. е, че не е зачетено правото му на собственост върху 2/5 идеални части от имота, което е било придобито от праводателя му П. В. А. срещу когото не е било постановено решение по чл. 7 ЗВСВОНИ, поради което неговите права на собственост не са спорни и П. Д. е бил собственик на тези 2/5 идеални части, които е прехвърлил на ответниците П.. Това оплакване в касационната жалба е било несъстоятелно. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за собствеността всеки съсобственик може да си служи със своята вещ изцяло и следователно може да я ревандикира изцяло. Собственик може да предяви иск по чл. 108 ЗС срещу друг съсобственик, което го лишава изцяло от владението на общия имот, за да получи своята идеална част от него. Спор за ползването на общата част следва да се реши по чл. 32 ЗС, но когато е налице лишаване на съсобственика изцяло от владението на вещта, той може да предяви правото си по чл. 108 ЗС. По същественият аргумент обаче е че праводателите на А. не са били собственици и по отношение на тях е било постановено решение по чл. 7 ЗВСВОНИ. Основното оплакване в жалбата е относно удостоверението за вписване. По въпроса в атакуваният съдебен акт са изложени мотиви. Съдът е отхвърлил направеното искане за отмяна на решението и не се налага неговото допълване. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.