Решение № 12683 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 153/2018 г.

Решение № 12683 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 153/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началник група "АНД, ОПТП, профилактика и ПОВ" в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Бургас, срещу решение № 1939 от 20.11.2017 г. по адм. дело № 2638/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас, с което е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0769-002492 от 24.08.2017 г. По поддържаните оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК, се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу наложената административна мярка. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че ПАМ е наложена на ненадлежен адресат, т. к. последният е управител и едноличен собственик на капитала на "МКРТНИ" ЕООД, съответно собственик на управляваното МПС. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът – МЕЖДУНАРОДНА КОМПАНИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗЪМ И НЕДВИЖИМИ ИМОТИ (МКРТНИ) ЕООД, ЕИК131480961, чрез управителя А. Т. оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед за прилагане на ПАМ № 17-0769-002492 от 24.08.2017 г., издадена от началник група, сектор Пътна полиция към ОДМВР Бургас, с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП спрямо А. Т. е приложена ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца и е осъдил ОД на МВР – Бургас да заплати на "МКРТНИ" ЕООД направените по делото разноски в размер на 450 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-002492/24.08.2017 г. издадена от началник група към ОД на МВР гр. Бургас, сектор "Пътна полиция ", на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП е наложена на А. Т. санкция по чл. 171, т. 2а – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 23.08.2017 г. В мотивите на заповедта е посочено, че лицето управлява лек автомобил, собственост на "МКРТНИ" ЕООД с рег. [рег. номер на МПС] и като водач не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Водачът е с изтекъл срок на СУМПС № 281731795 от 14.07.2016 г. и до момента на проверката няма подадено заявление за подновяване. Управляваното МПС е собственост на "МКРТНИ" ООД, чийто управител и собственик е водачът А. Т. Заповедта е връчена на 24.08.2017 г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх. № 769000-14945/04.09.2017 г., подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. На 28.08.2017 г., четири дни след издаване и връчване на обжалваната заповед, е издадено ново свидетелство за управление на МПС на А. Т., със срок на валидност до 28.08.2027 г. При така установеното съдът е посочил, че жалбата е процесуално допустима тъй като от представените по делото доказателства се установява, че дружеството - жалбоподател е собственик на лекия автомобил, чиято регистрация е прекратена. Приел е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства, а именно свидетелство за регистрация на МПС част І, съдът е установил, че управляваният от А. Т. лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС], не е негова собственост, а е собственост на "МКРТНИ" ЕООД. След като лекият автомобил е собственост на дружеството, а не на А. Т., неправилно в обжалваната заповед той е определен като неин адресат и спрямо него е приложена ПАМ. С оглед неправилното определяне на адресата на приложената ПАМ, първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на издадената заповед, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че обжалваното решение е правилно. Правилно АС - Бургас е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания, а при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е и направеният от съда извод, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в релевантната към датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. От представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС безспорно е установено, че автомобилът, чиято регистрация е прекратена, е собственост на дружеството. Оспорената пред АС - Бургас заповед е издадена срещу А. Т., който по данни от Търговския регистър при Агенция по вписванията, е собственик и управител на дружеството, но ПАМ не е приложена спрямо дружеството, представлявано от неговия управител Т., а на последния в лично качество. Следователно процесната ПАМ не е приложена по отношение на собственика на автомобила "МКРТНИ" ЕООД, а по отношение на А. Т., като физическо лице. Мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на Т., тъй като той не е собственик на МПС и следователно не може да бъде адресат на издадения индивидуален административен акт по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Противно на изложеното в касационната жалба липсва идентичност между собственика и водача на посоченото МПС. Независимо, че Т. е едноличен собственик и управител на търговското дружество, в случая ЕООД, то това не означава, че физическото лице А. Т. е идентично с дружеството - "МКРТНИ" ЕООД, а цитираната от касатора норма от ТЗ е неотносима към това обстоятелство. Става въпрос за различни правни субекти и подобно тъждество е недопустимо. С прилагането по отношение на Т. на ПАМ, представляваща прекратяване на регистрацията на МПС, което не е негова собственост, ответникът е нарушил материалния закон, тъй като принудителните административни мерки не могат да бъдат прилагани по отношение на субект, за когото законът не е предвидил това. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 (четиристотин) лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 20.08.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение