Решение № 11944 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 224/2011 г.

в размер на 70.56 лв. ДДС относно внесени стоки, за които не са налице неоходимите по чл. 45, ал. 1, т. 1 ППЗДДС документи и неиздаването от дружеството на протокол по чл. 50, ал. 1 ППЗДДС във връзка с чл. 57, ал. 4 ЗДДС и приложение № 3 от докладната записка. Констатациите в оспорения административен акт са въз основа на проверка в рамките на последващ контрол на "Сенсо Мода" ЕООД относно законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба за периода от 01.06.2007 г. до 28.05.2008 г. При проверката е установено, че за внесените по т. 1.1.2 стоки на режим едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка /код 4200/, не са налице документите по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС, във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, като не е издаден протокол съгласно разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС, във вр. с чл. 57, ал. 4 от ЗДДС. Като доказателство за продажбата към крайния потребител са посочени фактури за продажби в приложената международна товарителница към ЕАД, за част от които митническият орган е установил, че липсват, а с последващо издаване на кредитни известия за част от стоките, е отпаднало основанието за освобождаване на стоката от облагане с ДДС. Издаването на кредитните известия е определено като предпоставка за начисляване на ДДС при липсата на основания по чл. 58, ал. 1, т. 6, б."в" от ЗДДС, вр. чл. 45 и чл. 46 от ППЗДДС. С митническия акт на основание чл. 204, ал. 1б от Митническия кодекс на Европейския съюз /Регламент на Съвета № 2913/1992 г./ и чл. 58, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, е определен нов размер на дължимите държавни вземания за стоките по процесния ЕАД в размер на 70.56 лв. ДДС. Определено е търговското дружество да внесе горепосочената сума представляваща дължимия ДДС по вноса, ведно със законната лихва. Оспорващото дружество е представило Кредитни известия № 159/20.02.2008 г., № 160/28.02.2008 г., № 227/14.04.2008 г., № 254/07.05.2008 г., както и 4 бр. фактури, издадени по проформа фактурите, посочени в приложение 6 към доклада, както и копие от дневниците за продажби за месеците 02. 04. и 05. 2008 г. Първоинстанционният съд е приел, че с горепосоченото ЕАД "Сенсо Мода" ЕООД е внесло от Македония дамски блузи от синтетика 2166 бр. и дамски ризи от памук 7571 бр. при допуснат митнически режим свободно обръщение и крайна употреба, предмет на освободени от ДДС доставки, тъй като след вноса им от Македония те са въведени в държава-членка на ЕС. За безспорно обстоятелство съдът е възприел, че от приложената по делото ЧМР товарителница е установено получаване на стоката в Германия от получателя - разтоварен пункт Tekstilvertrieb und Produktion Jurgen Fries Deutschland. Съдът е установил, че в тази товарителница е посочено, че стоката е 9 737 бр. (7 571 бр. в кашони и 2 166 бр. на закачалки) по фактури от № 337 до № 385. Съдът е приел за установено, въз основа на заключението на съдебно- счетоводната експертиза, че при аналитичното отчитане на доставените от "Сенсо мода" ЕООДс фактура № 6/02.02.2008 г. и впоследствие продажбата им с издадените 4 броя фактури, че от доставените 14 броя артикули е налице пълно съвпадение между доставеното и продадено количество при всичките 14 броя артикули. Относно издадените от "Сенсо Мода" ЕООД 4 бр. кредитни известия първоинстанционният съд, който е възприел заключението на вещото лице, че са издадени 4 бр. фактури от "Сенсо Мода" ЕООД - № 337, 383, 384 и 385 към клиенти от стани- членки и по тези фактури съдът е счел, че стоките са пристигнали в Германия. Кредитните известия и вещото лице и съдът са приели, че не са съобразени с изискванията на ЗДДС, тъй като не е посочено към кои фактури са издадени, а също липсва основание за издаването им - протоколи, описи, договори и др. за наличие на дефектни стоки, липси, брак, гаранционно поддържане, търговски отстъпки и др. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 115, ал. 1 ЗДДС. По- нататък съдът е възприел и констатацията на вещото лице, че ДДС се дължи само върху стойността на КИ, с които се анулират доставките и в случая той е в размер на 32.04 лв., като е счел, че подробно и убедително в допълнителното заключение на експертизата е отразено защо следва да бъде възприета именно тази сума. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно постановено. Съгласно чл. 123, ал. 1 и 2 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице е длъжно да води подробна счетоводна отчетност и регистър на стоките, за нуждите на контрола, която е достатъчна за установяване на задълженията му по ЗДДС. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки, когато са налице едновременно следните условия: а) вносителят е регистрирано по този закон лице; б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка; в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. Решението е обосновано с приетите по делото доказателства и данните съдържащи се в тях и изводите на съда са в съответствие с установените по делото данни, включително и приета ССЕ. Представените документи удостоверяват изпълнението на изискванията от хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, съгласно която вносът на стоки се освобождава от ДДС, когато вносителят е регистрирано по този закон лице, в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка, и вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. По първата от кумулативните предпоставки на т. 6, ал. 1, чл. 58 на ЗДДС, органът не спори, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, като по изпълнението на втората е видно, че при оформяна не документите за вноса, е декларирал, че стоките са предназначени за крайна употреба в Германия. Относно третата от предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6, б."в" от ЗДДС, вносителят е осъществил последваща вътреобщностна доставка, за което e представил документите по чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В случая не е спорно за митническите власти, че получателите на стоките са регистрирани за целите на ДДС в Германия. Стоката е транспортирана от територията на страната до територията на Германия, видно от представените и заверени в клетка 24 международни товарителници /ЧМР/. Самият орган е признал условията на режим 4200, но с оглед последващото анулиране на продажбите за част от стоките с издадените кредитни известия, е отпаднало и основанието за освобождаване на доставката по тях от данък. Основанието за освобождаване на вноса от ДДС при условията на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС е реално осъществена доставка на стоките на територията на Общността. С издаването на кредитни известия, с което се намалява количеството по доставката, т. е. се анулира продажбата на тези стоки към краен потребител в Германия, ДДС е дължимо от вносителя. Това е така, доколкото облагането с ДДС при вътреобщностните сделки е в страната на потребление на стоката Ч чл. 84 от ЗДДС, но при последващо анулиране на сделката с издаване на кредитно известие, ДДС е дължимо от вносителя на необщностните стоки на територията на страната - чл. 16, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, в случая от "Сенсо Мода" ЕООД. Съдът правилно е обвързал издадените кредитни известия с процесните фактури, съобразно количеството и веда на артикулите и е отменил частично митническия акт като незаконосъобразен. По оплакванията в касационната жалба на "Сенсо Мода" ЕООД, че обжалвания административен акт не съдържа фактически основания за издаването му, те са неоснователни. Практиката на ВАС е категорична, че се приема, че административният акт е мотивиран и когато тези мотиви се съдържат в придружаващите административната преписка документи и правилно съдът е приел, че в процесния случай това е докладна записка - приложениия 3, 6 и 7. Установено е по безспорен начин по делото, че за част от стоките е осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) за Германия, което се установява от ЧМР товарителници, представени по делото. Относно кредитните известия законосъобразни са изводите на съда, че не отговарят на изсискванията н чл. 115, ал. 1 ЗДДС. Относно представените ревизионен доклад и ревизионен акт, същите са неотносими към спора, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 56 ЗДДС начисляването при внос на ДДС се извършва от митническите органи, а не от приходните. В касационната жалба на началника на Митница - Югозападна в голямата й част оплакванията са свързани с кредитираното от съда на заключението на вещото лице. Този касатор в първоинстанционното производство е имал възможност да го оспори и да поиска назначаване на тройна експертиза или поставяне на допълнителни задачи на първоначалната, но това не е направено. В касационното производство оспорване на заключението на вещото лице е недопустимо, поради което оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение и в двете му части е правилно постановено и като такова следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По идентични казуси на "Сенсо Мода" ЕООД са постановени решения по адм. дела № 16081/2010 г., № 216/2011 г., № 11359/2010 г., № 217/2011 и др. на ВАС.