Решение № 13049 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Кулов с адрес в Германия, против Решение 3404/25.05.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 1908/2021 г., с което е била отхвърлена жалбата му срещу Решение 54/06.12.2019 г. на управителя на Национален осигурителен институт (НОИ), потвърждаващо Разпореждане [ЕГН], с изх. 2213-50-4808#4 от 07.10.2019 г. на ръководителя на ПО. В жалбата се поддържат подробни съображения за неправилност на съдебното решение, които са относими към касационните основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - управителят на Националния осигурителен институт, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор с доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на решението на административния съд. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение 54/06.12.2019 г. на управителя на Национален осигурителен институт, постановено в производството по административното обжалване на Разпореждане [ЕГН], с изх.2213-50-4808#4 от 07.10.2019 г. на ръководителя на ПО, което го потвърждава. Разпореждането е било издадено съобразно указанията на касационния състав в мотивите на Решение 2668/22.02.2019 г. на Върховен административен съд, шесто отделение, по адм. дело 9116/2018 година. С това решение ВАС е отменил Решение 3112 от 10.05.2018 г., постановено по адм. дело 12240 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град и вместо него е постановил друго по същество, с което е отменил Решение 57 от 05.10.2017 г. на управителя на Националния осигурителен институт, потвърждаващо Разпореждане 2136-50-256 от 10.08.2017 г. на ръководител ПО, с което на А. Кулов е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО. Върховният административен съд е постановил и изпращане на преписка на управителя на Националния осигурителен институт за ново произнасяне. В цитираното решение на ВАС е посочено, че при новото си произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ на Кулов, органът следва да изложи мотиви по какъв начин е определил осигурителния стаж за претендираното от лицето право, придобит в Германия, посочен във формуляр Е 205/DE. Също така, ВАС е намерил, че административният орган е определил средномесечния осигурителен доход на лицето за базисния период от 01.01.1985 г. до 01.01.1987 г., но не е разгледал допълнително направеното възражение във връзка с определения индивидуален коефициент на база осигурителния доход в Спарки Елтос АД през периода 01.01.1997 г. 01.02.2000 г., за който според твърдението в жалбата до управителя на НОИ, е приложим отмененият чл. 26 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели. При новото си произнасяне административният орган в мотивите на процесното решение е констатирал, че при пенсиониране в Германия към 01.11.2014 г., за А. Кулов следва да бъде взет предвид германски осигурителен стаж за право на пенсия в размер на 74 месеца и германски осигурителен стаж за изчисляване на размера на пенсията - 100 месеца. Обосновал се е с данните изнесени от германските пенсионни власти, които са посочили, и че ако лицето беше заявило отпускане на германска пенсия към 27.11.2012 г., неговият германски стаж за право на пенсия би бил 148 месеца, съответно за изчисляване на размера на пенсията - 77 месеца, като в този случай размерът на германската пенсия би бил намален с 6,9 на сто. На това основание управителят на НОИ е зачел на лицето 74 месеца осигурителен стаж в Германия за признаване правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство. Но е достигнал до извод, че лицето не отговаря на изискването по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, защото доказаният български осигурителен стаж е 28 г., 06 м. и 22 дни, потвърденият германски осигурителен стаж за право на пенсия (до 31.10.2014 г.) е 74 месеца (6 г. и 02 м.), от които 05 г., 10м. и 03 дни към 04.06.2014 година. Във връзка с втория съществен въпрос, който се отнася за размера на отпуснатата вече пенсия на Кулов за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, административният орган е извършил проверка по разходите на държавното обществено осигуряване, относно осигурителния доход на лицето за периода 01.01.1997 г.-30.06.2003 г. при осигурителя Спарки Елтос АД. Съгласно констативен протокол КП-5-10-00564952 от 13.05.2019 г. в него е удостоверен осигурителен доход, идентичен с дохода, вписан в удостоверение обр. УП-2 изх. F92808 от 11.12.2014 г., издадено от Спарки Елтос АД. Въз основа на горепосоченото, размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и доход органът счита, че е определен законосъобразно от осигурителен доход за периода 01.01.1997 г.-30.06.1999 г.-1387770,00 неденоминирани лева и за периода 01.07.1999 г.-30.09.2009 г. съответно 36701,00 деноминирани лева. С тези съображения управителят на НОИ е оставил без уважение жалбата на А. Кулов. В производството по реда на чл. 145 и сл. АПК първоинстанционният административен съд и по повод обжалване на Решение 54/06.12.2019 г. на управителя на Национален осигурителен институт е извършил контрола за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК. При вярно установяване на правнорелевантните факти и след съвкупната преценка на приетите като относими доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на оспореното пред него решение на управителя на НОИ. Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Правният спор е относно това, налице ли са условията на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО и има ли А. Кулов право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по тези текстове, след зачитане на германския осигурителен стаж, както и относно определяне на осигурителния доход за периода 01.01.1999 г. 01.02.2000 г. в Спарки Елтос АД, и съответно изчисляване на индивидуалния му коефициент за размера на пенсията му. По делото е установено, че А. Кулов е придобил германски осигурителен стаж за право на пенсия, като съгласно писмо от 02.09.2019 г. по делото, в случай, че лицето е ползвало право на ранна германска пенсия, осигурителният му стаж за преценка право на пенсия би бил в продължителност от 148 месеца, но според данните в административната преписка лицето не се е възползвало от възможността от ранно пенсиониране по германското законодателство. Съответно и отпуснатата му впоследствие пенсия по това законодателство не е намалена с 6,9 %. На базата на приетите писмени доказателства от осигурителните власти на Германия съдът е формирал извод, че продължителността на стажа му за признаване право на пенсия за ОСВ по българското законодателство към 01.11.2014 г. е 74 месеца. За да се обоснове в посочения по-горе смисъл административният съд правилно е дал вяра на официалните документи, изпратени от Германия, придружени с точен превод на български език писма и справки, както и формуляр Е205/ DE, приложение 1. Касаторът, а по-рано и жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство не е доказал при условията на главно и пълно доказване в съдебния административен процес, че следва да му бъдат зачетени осигурителни периоди за придобиване право на пенсия по българското право, които са били завършени в Германия и не са били дублирани с българските такива, в повече от признатите от пенсионния орган в Германия 74 месеца. Законосъобразно административният съд е намерил, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 12, § 2 на Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, според която осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на държава-членка, се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6 от основния регламент, при условие че тези периоди не съвпадат. За формиране на правните си изводи АССГ е възприел и разясненията на Решение Н6 от 16 декември 2010 година относно прилагането на някои принципи при сумирането на периоди по член 6 от Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, издадено от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, публикувано в Официалния вестник на ЕС, BG от 12.02.2011 г., С- 45/5. В него е прието, че всички осигурителни периоди независимо дали става дума за периоди на плащане на вноски или такива, които се разглеждат като равностойни на осигурителни периоди по смисъла на националното законодателство отговарят на понятието осигурителни периоди за целите на прилагането на регламенти (ЕО) 883/2004 и (ЕО) 987/2009. Също всички периоди във връзка със съответния осигурителен случай, завършени по законодателството на друга държава-членка, се вземат предвид единствено като се прилага принципът на сумиране на периодите, определен в член 6 от Регламент (ЕО) 883/2004 и член 12 от Регламент (ЕО) 987/2009. Принципът на сумиране изисква периодите, за които е подадена информация от друга държави-членки, да се сумират, без да се поставя под въпрос тяхното качество. В решението се посочва, че държавите-членки си запазват обаче след като са приложили принципа на сумиране по точка 2 правомощието да определят други свои условия за предоставяне на обезщетения за социална сигурност, като вземат предвид член 5 от Регламент (ЕО) 883/2004 стига тези условия да се прилагат по недискриминационен начин, като прилагането на този принцип не се накърнява от член 6 от Регламент (ЕО) 883/2004. Обосновано АССГ е заключил, че осигурителните периоди във формуляра, които са завършени в Германия, следва да бъдат взети предвид при признаване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Кулов, към датата на подаване на заявлението през 2014 година. Тези периоди отговарят на вложения смисъл в понятието осигурителен период по чл. 1, б. у от Регламент (ЕО) 883/2004. Съобразно този текст осигурителен период за целите на регламента означава периодите на внасяне на осигурителни вноски, или на заетост или самостоятелна заетост, определени или признати за осигурителен период от законодателството, съгласно което е завършен или се смята за завършен, както и всички периоди, разглеждани като такива, ако посоченото законодателство ги признава за равностойни на осигурителен период. Следователно, зачитането на даден период за осигурителен, както и характера/вида на периода се определя от законодателството, по което същият е завършен. Така завършените периоди се признават в друга държава-членка на ЕС, след удостоверяването им по реда на чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Това удостоверяване се извършва от компетентната институция на съответната държава. По тази причина кредитирайки формуляра Е 205/DE от 08.10.2018 г. и писмото от 02.09.2019 г. АССГ се е съобразил с документите, предоставени от германската осигурителна институция. Те не са ревизирани от българския съд с основание, защото според член 6, т.2 от Регламент (ЕО) 883/2004 органът, следва само да ги сумира с осигурителния стаж, признат за такъв по смисъла на българското законодателство. Касационният жалбоподател и видно от приложената по първоинстанционното дело административна преписка е подал своето заявление за пенсиониране до НОИ София на 18.08.2014 г.(л. 19 от първоинстанционното дело). В него изрично е записал, че е депозирал заявление за пенсиониране в Германия през май 2014 г., но не е ангажирал доказателства в хода на делото, че вече е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по пенсионния режим на тази държава членка на ЕС. Според относимата разпоредба на чл. 94, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишен текст на чл. 94 - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) КСО към датата на подаване на заявлението пред НОИ, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Касаторът твърди, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст още към 27.11.2012 г. и от тази дата е следвало същата да му бъде отпусната в България, но не представя доказателства, че е подал заявлението си в 6-месечния срок по смисъла на чл. 94, ал. 1 КСО. Ето защо, органът правилно е счел, което е потвърдено и от административния съд, че Кулов не установява наличие на пенсионни права преди 2014 година. Правните изводи на административния съд съответстват и на удостовереното в документите, изпратени от Германия (лист 73 от първоинстанционното дело), а именно, че при предварително придобиване на по-ранна пенсия от 01.12.2012 г., би се стигнало до намаляване размера на пенсията с 6,9%, като в този случай биха се взели осигурителните периоди в Германия само до 30.11.2012 година. Също така, в 100-те месеца за изчисляване на размера пенсията на Кулов по немското законодателство административният съд обосновано е приел, че са включени и периоди от 1966 г. - до 1968 г., които представляват негов български осигурителен стаж. Първоинстанционният административен съд и в рамките на релевираното от страната оспорване на процесния административен акт, правилно е приложил материалния закон. Видно от текстовете на чл. 68, ал. 1-2 от КСО (в редакцията от 01.01.2012 г.) мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2012 г. при навършване на възраст 63 години и 04 месеца и наличие на осигурителен стаж 37 години и 04 месеца; през 2013 г. при навършване на възраст 63 години и 08 месеца и наличие на осигурителен стаж от 37 години и 08 месеца; през 2014 г. при навършване на възраст 63 години и 08 месеца и наличие на осигурителен стаж от 37 години и 08 месеца. В конкретната хипотеза доказаният от пенсионния орган български стаж на лицето възлиза на 28 г., 06 м. и 22 дни. Потвърденият германски осигурителен стаж към 31.10.2014 г. е 06 г. и 02 м., поради което общият осигурителен стаж на лицето към 01.11.2014 г. е 34 г., 08 м. и 22 дни. Правилно в този смисъл административният съд заключава, че касаторът изпълнява материалните предпоставки за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал 3 КСО на 27.03.2015 г., но не и по рано при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. Неоснователно е и второто касационно възражение, свързано с неправилно приложение на чл. 26 от Наредба за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, обн. ДВ, бр. 70 от 28 август 1992 г. с последващи редакции и изменения (само Наредбата). По делото има данни за извършена проверка в ТП на НОИ гр. Ловеч относно разходите на ДОО за А. Кулов, за осигурителен период от 01.01.1997 г. до 25.06.2003 г. при осигурителя Спарки Елтос АД. Съдът приема и въз основа на доказателствата по делото, че А. Кулов е сключил трудов договор с работодателя Спарки Елтос АД и е подписал допълнително споразумение от дата 16.06.1997 г. (лист 31 гръб от първоинстанционното дело) към трудов договор от 25.06.1996 година. Според споразумението осигурителният доход е в размер на една минимална работна заплата за страната, считано от 01.01.1997 г., тъй като в чл. 9 от анекса е предвидено, че работникът се осигурява с 37% от минималната работна заплата за страната, а анексът влиза в сила със задна дата, считано от 01.01.1997 година. Видно от чл. 6, ал. 2 от същата Наредба в редакцията към датата на споразумението, при сключване на трудовите правоотношения се определят страната, срокът, характерът на работата, трудовото възнаграждение, начинът на заплащането му, осигурителният доход, както и други права и задължения, които не противоречат на разпоредбите на Кодекса на труда, други закони и международни договори, по които страна е Република България.