Решение № 14291 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8496/2017 г.

Решение № 14291 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8496/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Попова чрез адв. В. Вътева с посочен съдебен адрес в гр. [населено място] против решение № 872 от 22.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2405/2016 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Касаторката твърди неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата й срещу мълчаливия отказ на директора на Областна дирекция "Земеделие"- гр. Пловдив да издаде заповед за разпределение на масивите в землището на с. Брестовица, община Родопи, област Пловдив на основание чл. 37в, ал. 3 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, съответно – срещу изрична заповед в този смисъл, ако такава е издадена след предявяване на жалбата срещу мълчаливия отказ с произтичащите от отмяната правни последици. Редовно призована за датата на съдебно заседание, касационната жалбоподателка Н. Попова се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в допълнително представени писмени бележки по същество. Ответникът, директорът на Областна дирекция "Земеделие" – гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител юриск. Х. Шакир по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в нея съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакувания с касационната жалба съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Н. Попова срещу мълчаливия отказ на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Пловдив да издаде заповед за разпределение на масивите в землището на с. Брестовица, община Родопи, област Пловдив на основание чл. 37в, ал. 3 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, съответно – срещу евентуалната изрична заповед в този смисъл, ако такава е издадена след предявяване на жалбата срещу мълчаливия отказ. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че предвид окончателното Определение № 3694/27.03.2017 г., постановено по адм. д. № 2404/2017 г. по описа на ВАС, осмо отделение, въпросът с наличието на годен предмет за обжалване – в случая мълчалив отказ за постановяване на заповед по чл. 37в, ал. 3 и 4 от ЗСПЗЗ е решен с обвързваща преценката на АС-Пловдив сила /чл. 235, ал. 2 от АПК/. След подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, съдът е заключил, че атакуваният мълчалив отказ на директора на ОДЗ-Пловдив е правилен, доколкото заявените от Н. Попова за включване в масиви за ползване по смисъла на чл. 37в от ЗСПЗЗ земеделски земи - три имота, подробно индивидуализирани в заявлението й вх. № 21/01.07.2016 г. /л. 18 по делото/ са с начин на трайно ползване - овощна градина, а съгласно действащата към датата на формирания мълчалив отказ редакция на чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 61/2016 г./ в споразумението за създаване на масиви за ползване по см. на чл. 37в от ЗСПЗЗ не могат да се включват имоти с начин на трайно ползване: трайни насаждения, каквото е трайното ползване на декларираните от заявителката овощни градини. Попова не е представила в хода на проведеното съдебно производство доказателства за това, че заявените от нея по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ земеделски земи не са с начин на трайно ползване: трайни насаждения, поради което административният съд е заключил, че мълчаливият отказ на директора на ОДЗ-Пловдив е съобразен с материалноправната разпоредба на чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Отделно от гореизложеното административният съд е развил съображения и за обстоятелството, че жалбоподателката не е представила доказателства за упражняване на правомощията си по чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ. Настоящият състав на Върховния административен съд, ІІІ-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- Пловдив. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че мълчаливият отказ на директора на ОДЗ-Пловдив да издаде заповед по чл. 37в, ал. 2 и 3 от ЗСПЗЗ е законосъобразен. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК съдът е заключил, че в тежест на оспорващия е да установи, че са били налице условията за издаване на заповедта по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, което Н. Попова не е успяла да стори. Видно от съдържанието на заявлението по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, собственоръчно попълнено и подписано от Попова, и трите имота, с които заявителката иска да участва в масиви за ползване в землището на с. Брестовица, са с посочен от нея самата начин на трайно ползване в момента – овощна градина. Съгласно действалата към датата на формиране на обжалвания мълчалив отказ разпоредба на чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ в споразумението по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници, както и имоти с начин на трайно ползване пасища, мери, ливади и трайни насаждения. Овощните градини безспорно влизат в понятието "трайни насаждения" по смисъла на цитирания по-горе законов текст. При наличието на изрична законова забрана за включване на овощните градини в масивите за ползване по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ мълчаливият отказ на директора на ОДЗ-Пловдив е законосъобразен. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че единствения заявител по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за землището на с. Брестовица е Н. Попова с посочените три имота – овощни градини, което изключва възможността за постигане на споразумение, доколкото други съсобственици или ползуватели не са заявили желание за сключване на подобно споразумение. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за това, че, след като забраната за включване на трайните насаждения в масивите за ползване по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ съгласно изменението на тази законова разпоредба с ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г., то мълчаливият отказ за издаване на заповед по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2016/2017 г. е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 37в, ал. 2 в изменената с ДВ бр. 13/2017 г. част е материалноправна и действа занапред – т. е. след 07.02.2017 г., когато е изминала половината от заявената от Попова стопанска година. Това законово изменение би могло да ползва заявителката за следващата стопанска година-2017-2018 г. съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 2, изр. пето от ЗСПЗЗ, но не й да се отрази с обратна дата върху законосъобразността на вече формирания мълчалив отказ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,