Решение № 11563 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/- Благоевград, подадена чрез юрисконсулт Янева против Решение 4275/ 09.12.2024 г. по адм. дело 702/ 2024 г. на Административен съд- Благоевград(АС Благоевград), с което същата е ОСЪДЕНА да заплати на Р. С. сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В жалбата се поддържат твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита се, че не е осъществен фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и ищецът не е доказал дължимото обезщетение. Сочи се липсата на конкретни данни незаконосъобразният акт да се е отразил негативно на ищеца, което доказва липсата на причинна връзка между незаконосъобразния акт и причинените вреди, които са последица на увреждането. Моли за отмяна на съдебното решение. При условията на алтернативност се иска намаляване на присъденото обезщетение. Претендира да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Р. А. С. в подадения писмен отговор чрез адвокат А. Богоева оспорва твърденията на касатора. Моли да се отхвърли изцяло предявената жалба и остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски, като представя списък и ДПЗС от 23.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението на административния съд не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт на АС Благоевград е ОСЪДЕНА ОД на МВР Благоевград да заплати на Р. С. с адрес: Благоевград, [улица], [вход], сумата от 2 000. 00 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди негативни емоции за периода от 28.06.2021 г. до 08.12.2021 г., причинени му в резултат на отменената по съдебен ред Заповед 244з-1680/ 28.06.2021 г. на Директора на ОД на МВР Благоевград; ведно със законната лихва върху сумата от 2 000.00 лева, считано от 08.12.2021 г., до окончателното изплащане. Освен това ОД на МВР Благоевград е ОСЪДЕНА да заплати на Р. А. С. сумата от 710 лева направените по делото разноски. За да достигне до този резултат адм. съд е приел за безспорно, че Заповед рег. 244з-1680/ 28.06.2021 г. на ст. комисар Г. Кандев ВПД- Директор на ОД на МВР Благоевград, е отменена с влязло в сила на Решение 2145/ 08.12.2021г. по адм. дело 645/ 2021 г. на АС Благоевград. Изложил е съображения, че по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, е установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име, стрес, унижение, неудобство, притеснения в резултат на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Негативните емоции за С. от вида на твърдените в исковата молба, се доказвали от показанията на разпитаните свидетели. При наличието на тези обективни обстоятелства /незаконосъобразно наложено дисциплинарно наказание/, дори да се изходи от житейския опит и логика, се достига до извода, че тези вреди са претърпени от ищеца. Тези негативни емоции, в които се изразяват неимуществените вреди, безспорно били в причинно- следствена връзка с незаконосъобразния административен акт, издаден от Директора на ОД на МВР- Благоевград. Решаващият съд, като е взел предвид причинените негативни емоции, които е претърпял ищецът в резултат на това незаконосъобразно дисциплинарно наказание, както и периода на търпене на вредите, с оглед принципа на справедливостта, преценил, че искът е основателен за претендирания размер от 2 000.00 лева и следва да бъде уважен изцяло, доколкото са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Посочил, че предвид основателността на главния иск, основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 2 000.00 лева, считано от 08.12.2021 г. - датата на влизане в сила на Решение 2145/ 08.12.2021г., постановено по адм. дело 645/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед 244з-1680/ 28.06.2021 г. на Директора на ОД на МВР Благоевград, до окончателното изплащане. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, като обжалваното съдебно решение е правилно. Правилно адм. съд е приел наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл.204, ал.1 от АПК. Безспорно по делото се доказва, че Заповед рег. 244з-1680/ 28.06.2021 г. на ст. комисар Г. Кандев ВПД- Директор на ОД на МВР Благоевград е отменена със съдебно Решение 2145/ 08.12.2021г. по адм. дело 645/ 2021 г. на АС Благоевград. Правилно решаващият съд е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е налице доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменения акт, поради което се споделя изводът на адм. съд за основателност на претенцията за неимуществени вреди. Налице са всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт. Правилно от адм. съд се приема, че предвид показанията на свидетелите са доказани, вреди представляващи стрес, негативни емоции, неудобство и притеснения, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения адм. акт. Доказателствата по делото сочат за уронване на доброто му име, стрес, унижение, неудобство, притеснения във връзка с отменената заповед. Приема се довода на адм. съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. са адекватно следствие от увреждането. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. Тези негативни преживявания, причинени от отменения адм. акт подлежат на репариране и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на адм. орган за необоснованост на съдебното решение при определяне размера на обезщетението. Наказанието порицание засяга служебните права и репутация, като има морално оценъчен ефект- чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.2 от ЗМВР. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат относно вида и характера на засягането. Приложена е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, като са изложени съображения, свързани с търсенето на справедливост. При условията на чл.221, ал.2, изр. второ АПК се споделят изводите на адм. съд, които са изградени на база точен индуктивен анализ на данните от свидетелските показания и писмените доказателства. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Обезщетението в размер на общо 2000 лева е справедливо определено с паричен еквивалент, съответстващ на установените негативни преживявания и отражението им върху лицето. Фиксираната сума дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отчетен е характера на отрицателното въздействие на вредите, тяхната продължителност и комплексен ефект върху увредения субект. Решението на адм. съд като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора следва да бъдат присъдени на ответника по касация Р. С.- разноски в размер на 600 лева, съгласно приложен списък на разноските и ДПЗС от 23.09.2025 г.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение