Решение № 7403 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10331/2010 г.

Решение № 7403 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10331/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Алекси Атанасов Чиликов против решение № 1094 от 23.04.2010 г. по адм. дело № 510/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 314 от 21.08.2009 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България за отмяна на регистрация на притежаваната от него търговска марка "БЕСТСЕЛЪР BEST SELLER", рег. № 36263. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който решението на административния орган да бъде отменено. Ответникът - председателят на Патентното ведомство оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба Емил Бенатов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирано лице, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдебният състав приема, че оспореното решение е издадено от компетентния орган в необходимата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството пред административния орган е образувано след искане за отмяна на регистрацията на марка, направено от Емил Бенатов, ответник в настоящото производство (чл. 25, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Искането за отмяна е съобщено на жалбоподателя Чиликов като притежател на марката и му предоставен срок за ангажиране на доказателства за използването й. Съобщението е направено на Интернет страницата на Патентното ведомство след като изпратените на адреса на страната уведомления не са потърсени. При тези данни аргументирано съдебният състав приема, че процедурата по чл. 46, ал. 1 от ЗМГО и по чл. 61, ал. 3 от АПК е изпълнена, а доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. Допълнително следва да се посочи, че дори съобщаването на искането за отмяна да е опорочено, то правото на защита на притежателя на марката не е накърнено, тъй като същият разполага с възможност да ангажира доказателства за използването на марката в хода на съдебното производство. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен и се споделя от настоящата инстанция. В съответствие с чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО съдът приема, че са налице основания за отмяна регистрацията на марка "БЕСТСЕЛЪР BEST SELLER", рег. № 36263, с притежател жалбоподателя Чиликов на територията на Република България, считано от 26.05.2003 г. Разпоредбата на цитирания текст предвижда отмяна на регистрирана марка по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 от ЗМГО. Според последната норма регистрацията на марка може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България, във връзка със стоките или услугите, за които е била регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години (чл. 19, ал. 1 от ЗМГО). По смисъла на законовите текстове реалното използване на марката включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност знак, който поради идентичност или сходство с марката или идентичността и сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл. 19, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗМГО). За реално използване на марката се счита и използването й от притежателя във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, както и поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ, като използването на марката със съгласието на притежателя й е счита за използване от самия него (чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО). В случая в съответствие с цитираните разпоредби първоинстанционният съд стига до извода, че през периода 2003 - 2008 г. марката не е използвана. Марката, чиято регистрация е отменена с административния акт, е словна, с наименование "БЕСТСЕЛЪР BEST SELLER", изписана на кирилица и на латиница, рег. № 36263, регистрирана е за стоки от клас 2, 3, 4, 12, 16, 18, 20, 25, 30,32 и 34 и се отнася за широк спектър от стоки. Марката е регистрирана на 09.09.1999 г. със срок на действие до 09.07.2017 г., с притежател Алекси Чиликов. През периода 2003 - 2008 г. марката не използвана във вида, в който е регистрирана от притежателя, нито от трето лице със съгласие на притежателя (доказателства за обратното не са ангажирани). При тези факти аргументирано и в съответствие със закона първоинстанционният съд приема, че процесната марка не е използвана съгласно чл. 19 от ЗМГО, поради което са изпълнени изискванията на закона за отмяна на регистрацията й. Не се установява използване на марката през периода 2003 - 2008 г. във вида, в който е регистрирана от притежателя й. Липсват всякакви доказателства притежателят Чиликов да използва марката в търговската си дейност, да се разпорежда с нея или да означава с нея стоки. Не се представени и доказателства за използването на марката от трето лице със съгласието на притежателя й съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗМГО. Твърдения за такова ползване през релевантния период не са направени и доказателства в този смисъл не са ангажирани. Всичко изложено налага извода, че процесната марка не е използвана реално от притежателя или от трето лице с негово съгласие във вида, в който е регистрирана или във вид, който не се различава съществено от вида, в който е регистрирана, повече от пет години, поради което условията на отмяна на нейната регистрация по смисъла на 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО са изпълнени. Ето защо като достига до това заключение и по тези съображения отхвърля жалбата на Чиликов против решението на председателя на патентното ведомство, с което е отменена регистрацията на отличителния знак, първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като в съответствие с нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК съдебният състав проявява процесуална активност и указва на жалбоподателя за кои обстоятелства следва да ангажира доказателства (разпореждане от 22.02.2010 г.). Ето защо доводът на жалбоподателя за нарушение на задълженията на съда във връзка с изясняването на спора и събирането на доказателства е неоснователен. Решението на Административен съд - София град е постановено след анализ на събраните пред административния орган и в хода на съдебното производство доказателства и в този смисъл са спазени разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата съдът достига до изводи, които съвпадат с направените от председателя на Патентното ведомство, поради което приема, че на се налице основания за отмяна на административния акт. Съобразно всичко изложено по-горе настоящата съдебна инстанция стигна до извода, че решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила. В този смисъл не се налице посочените от касатора и визирани в чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,