Решение № 2713 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15110/2013 г.

Решение № 2713 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15110/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/, във връзка с чл. 43, ал. 3 и чл. 47, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Образувано е по касационната жалба на Атанас Станиславов Спасов от гр. София, ж. к."Яворов" бл. 27, вх. А, ет. 2, против решение № 5825 от 17.09.2013 г., постановено по адм. дело № 10927/2011 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 35 състав. С касационната жалба и писмена защита от 7.02.2014 г. са развити подробни съображения по съществото на спора. Твърди се, че съдът неправилно е възприел, че са налице наддекларирани и необработваеми площи, за да бъде отказана субсидия за тях. Релевират се касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. В съдебно заседание, касаторът подържа касационната жалба по изложените в нея основания. Ответната страна- изпълнителния директор на Държавен фонд"Земеделие"/ДФЗ/ не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а оспореното съдебно решение като законосъобразно и правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящият съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебния акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, решаващият съд е отхвърлил жалбата на Атанас Спасов срещу уведомително писмо № 02-220-6500/702 от 2.11.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и го е осъдил да заплати направените по делото разноски. За да постанови този резултат, основният съд е приел за установено, че с посоченото уведомително писмо № 02-220-6500/702 от 2.11.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на Атанас Спасов е отказано заплащането на субсидия по Схемата за единно плащане за площ/СЕПП/-3781,48 лв.; по Схемата за национални доплащания за площ/СНДП/-1602,25 лв.; по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони/НР1/-367,89 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 367,89 лв. по подадено от него заявление с УИН 22/300410/28294 по УРН 214030. След анализ на относимите към спора доказателства и направените правни изводи, за което е изложил мотиви, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му права. Спазена е изискуемата от закона форма, като се съдържат фактическите и правни основания за издаването му. Не е установил нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. С оглед събраните по делото доказателства и при извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК, настоящата инстанция намери оспореното съдебно решение за валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд, в пълен обем и обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, като е направил правилни и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Съдът е установил, че по подаденото заявление за кампания 2010 г., административния орган е извършил всички първоначални задължителни административни проверки в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/, проверки са извършени за фактическото съответствие на данните от заявлението, както и административните проверки за допустимост на заявените за подпомагане площи, въз основа на данните които се съдържат в системата за идентификация на земеделските парцели. С оглед установяването на спорните фактически обстоятелства и обективната истина по делото, решаващият съд е назначил съдебно-техническа експертиза, която е приета от съда и неоспорена от страните. Съгласно заключението на безспорно компетентната експертиза е установено, че заявените за финансово подпомагане по СЕПП и НР1 площи в землището на с. Нови хан, са бивши ниви, необработвани от много години. От огледа на място е установено, че парцелите са обрасли с трева, с появили се множество тръни. Огледа е установил, че те не са в добро състояние, неподдържани, непочистени и неотговарящи на изискванията за добра земеделска практика. По отношение на заявените за подпомагане площи в землището на с Лесново, вещото лице от ортофотокартата, изработена от самолетни снимки, от летене извършено на 23.08.2010 г. е установило, че площите са обрасли с трева, необработени. В конкретният случай, експертизата е установила, че наддекларираните площи по СЕПП са 3,96 ха, което представлява 23,70% от заявените, по СНДП са 1,63 ха, съответно 11,34% и по НР1 са 1,71 ха, което е 100%. В съответствие с чл. 58