Решение № 9140 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 618/2011 г.

Решение № 9140 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 618/2011 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ (преди изм. ДВ. бр. 39/2011 г.) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Нибрас Джамил Ибрахим, гражданин на Ирак, срещу решение № 567/22.12.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с която е отказано на жалбоподателя предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата и представените писмени бележки от адв. Станчева е посочено, че административното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилна преценка на обстоятелствата относими към хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ и едностранчиво и непрецизно изследване на фактите. Ответната страна - председателя на ДАБ не взема участие по делото. Представител на Върховната административна прокуратура изразява подробно и аргументирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба за закрила, регистрирана в ДАБ към 12.11.2009 г., с която чужденецът е поискал от властите в страната закрила. На същата дата административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя чрез писмени указания на разбираем за него език - арабски, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Видно от декларираните пред ДАБ от страна на молителя и отразени в регистрационен лист данни, жалбоподателя е иракски гражданин, арабин по етническа принадлежност, роден през 1980 г. в Алненджаф, по религия сунит, със средно образование, по професия - монтажник на дограма, говорещ арабски и английски език, неженен и без деца, родителите и 3-те му братя и сестри живеят в Ирак. На 12.04.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ е проведено интервю за изясняване бежанската история на молителя. Видно от същото, причина за напускането на държавата на произход (09.2009 г.) респ. причина да търси закрила от Република България е това, че тук е спокойно и е най-близо. По преписката е представен в превод документ, удостоверяващ, че към 29.06.2006 г. кандидата е преминал успешно основният, четвърти по ред курс за 2006 г. за привлечените към полицията. Представен е документ, от който е видно, че Нибрас Ибрахим е подал сигнал до официалните власти в Ирак за това, че на 20.12.2008 г., като полицай, му е изпратена бележка с куршум. На 25.06.2010 г. е проведено второ интервю, в което като причина за напускане на Ирак е посочено, че след получения плик с куршум, на 18.01.2009 г. е бил отвлечен от въоръжени лица, които са го освободили след заплащане на откуп от 30 000 долара. Заминал е за Сирия, но след около пет месеца се завърнал, тъй като му домъчняло за родителите му. На 13.07.2010 г. е проведено трето интервю, видно от което, е потвърдена изложената вече бежанска история, като по отношение на отвличането е уточнено, че похитителите са били от "Армията на Махди", а завръщането от Сирия е предприето, тъй като там не му е харесало и нямал документи. Иска да живее в България, защото тук никой не се интересува от етническата му принадлежност - сунит или шиит. След изясняване на бежанската история и на основание приложените по делото справки за ситуацията в Ирак, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ с вх. № УП3953/02.08.10 г., в което мотивирал предложение да бъде отказано предоставянето на закрила, тъй като не е установено наличието на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Представени са справки вх. № 2122/20.07.2009 г., с която се установява, че ситуацията в страната не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, и насоки на ВКБООН от 24.04.2009 г., с което се потвърждава, че "откритото сектантско насилие на практика спря, основните извършители на насилие бяха сериозно обезсилени или овладени, иракското правителство установява властта си все по-убедително върху територията на страната и се забелязва ограничен, но все по-нарастващ брой на разселените лица и бежанци в страната". Със сега оспорваното административно решение, председателя на ДАБ е приел, че по отношение на чл. 8 от ЗУБ изложената бежанска история не дава основание да се приеме, че е налице необходимост от закрила на основания посочени в посочената разпоредба. Бежанската история е оценена като достоверна, но посегателството срещу личността на чужденеца е оценена като действие на криминална групировка, целяща облага, а не като акт, продиктуван по причина на раса, религия, националност или др. предпоставка по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Спрямо липсата на основания за закрила под формата на хуманитарен статут, в решението е прието, че в бежанската история липсват въобще обстоятелства релевантни към хипотезите на т. 1 и 2 на чл. 9 на ЗУБ, а спрямо тази на т. 3, то същата е неприложима. Изводът, касаещ приложението на чл. 9, т. 3 от ЗУБ - реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността на търсещия закрила като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт е обоснован с обстоятелството, че не е налице въоръжен конфликт в Ирак към момента на разглеждане на молбата за закрила. ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА като подадено против административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от поддържаната бежанска история, заключението на административния орган относно основателността на искането за закрила е обосновано. Отвличането, което следва да се приеме за установено, е инцидентен криминален акт, чиято цел е извличането на облага за извършителите му. От бежанската история не може да се направи извод, че субектите на преследване, чрез деянието си търсили постигането на друга цел, осъществима посредством преследване по чл. 8, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 4 и 5 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Неоснователни са възраженията, че като не получил закрила и спрямо него е извършено престъпление, то това означава, че никой в Ирак не може да се противопостави на извършителите на това деяние. Този въпрос е и ирелевантен, доколкото установената причина за извършването на посегателството не е сред тези по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобни посегателства към момента на постановяване на административния акт не са налице. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,