Решение № 7274 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10319/2014 г.

Решение № 7274 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10319/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Иван Бейков Марков от гр. Велико Търново, срещу Решение № 307 от 15.07.2014 г., постановено по адм. дело № 432/2014 г. от Административен съд Велико Търново, в която се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответната страна - Областният управител на област Велико Търново не взема становище по жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна и недоказана, жалбата на Иван Бейков Марков срещу Заповед № ОА-04-3553 от 4.04.2014 г. на областния управител на област В. Търново, с която е оставено без уважение искане с вх. № 94-ИИ-93 от 18.09.2008 г. за изплащане на еднократно обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при спазване на разпоредбите на процесуалния и на материалния закон. Приел е, че жалбоподателят не е установил репресията, за която претендира да бъде обезщетен - че е бил нелегален - с надлежните писмени доказателства, а именно: документ от МВР, че е бил нелегален; свидетелство за съдимост; заверен препис от обявлението в ДВ, с което е бил обявен за общодържавно издирване. Усилията на административния орган да събере относимите писмени доказателства са останали без резултат. Въз основа на тази установеност съдът е направил извод, че претенцията за обезщетяване на твърдяната от жалбоподателя репресия правилно е приета от административния орган за недоказана и правилно не е била уважена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. При подробно анализирана фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила за издаването му и при условията на обвързана компетентност. Областния управител, след като е указал на молителя да представи надлежните писмени доказателства, което разпореждане той не е изпълнил, служебно е изискал произнасяне от Централната комисия относно вида, характера или продължителността на репресията. С протоколно решение от 18.02.2014 г. Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ е постановила отказ за изплащане на еднократно обезщетение на исканото основание поради това, че липсват доказателства за постановяване на репресивна мярка по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗПГРРЛ, искането на Иван Марков е недоказано, поради което не е правоимащо лице по смисъла на закона. Правилно също така съдът е приел, че административният орган е обсъдил всички представени му писмени доказателства и след като е преценил, че са неотносими е сезирал Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ с искане за произнасяне по наличието на репресивна мярка по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗПГРРЛ и нейното времетраене. Съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ решението на помощния административен орган - Централната комисия, с което се признава за установено наличието или липсата на незаконна репресия, както и нейното времетраене, е окончателно и обвързва както административния орган, отправил искането, така и съда. Това решение на комисията представлява акт, установяващ факт с правно значение за лицата по чл. 1 от ЗПГРРЛ, поради което този орган е предвиден в закона с оглед събиране и анализ на доказателства относно обстоятелствата по чл. 1, 2 и 3 от ЗПГРРЛ. По своя характер решението на Централната комисия е акт на помощен орган, който има обвързваща сила и е част от процедурата по издаване на заповедта на областния управител по чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ. Ето защо изводите на съда, че като се е съобразил с решението на Централната комисия областният управител на област Велико Търново е издал законосъобразна заповед са правилни и законосъобразни, поради което правилно административният съд с обжалваното решение е отхвърлил жалбата на Иван Марков. Представените от касатора писмени доказателства пред настоящата инстанция не променят изложените съображения. Предвид горното и поради това, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,