Решение № 6807 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2064/2016 г.

Решение № 6807 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2064/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 90/16.12.2015 г. по административно дело № 93/2015 г. Административен съд - Търговище е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Г. С. от гр. Търговище против заповед № ЗД-ЗДПГ01/0018 от 28.05.2015 г., издадена от директора на РДСП (Регионалната дирекция за социално подпомагане) - гр. Търговище, с която е разпоредено жалбоподателката да бъде заличена от регистъра на утвърдени приемни семейства. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от С. Г. С. с искания за отмяната му по съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предложения трето от АПК - необоснованост. Ответникът по касация - директорът на РДСП - Търговище, в писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Търговище на основание чл. 31, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и чл. 4, ал. 2 във връзка чл. 24, ал. 4 от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях (Наредбата), във връзка с решение на Комисията по приемна грижа от протокол № 8 от 27.05.2015 г., е наредено заличаване на С. Г. С. от Регистъра на утвърдени приемни семейства, воден от РДСП - Търговище. В мотивите й е посочено, че: сестрите С. и В. С. живеят в общо домакинство, като всяка от тях е утвърдена за приемно семейство, и С. в това си качество отглежда децата Х. и Б., а В. отглежда детето М., като трите деца са сиблинги (братя и сестри); децата са били обект на физическо насилие от страна на приемната майка С., нейната сестра В. и тяхната майка; приемният родител С. С. без да информира ОЗД (Отдел "Закрила на детето") към ДСП (Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище и ЕПГ (Екипа по приемна грижа) към Община Търговище, е инициирала пролежаването на децата в Психиатрично отделение към МБАЛ - Търговище, след което ги е представила на ТЕЛК - гр. Варна, а впоследствие е обжалвала ЕР на ТЕЛК, защото е била недоволна от определената от органа на медицинска експертиза нисък процент на увреждане; действията на приемния родител са мотивирани от финансов интерес. Издалият заповедта орган се позовава на сведения от психолог към ЦОП - КСУДС гр. Търговище, главен експерт ЗД в РДСП - Търговище и социален работник ОЗД - Търговище, въз основа на които е формулиран решаващия извод, че С. С. е професионален приемен родител, на който не може да се разчита, тъй като същата не се съобразява с насоките и с решенията на двата екипа - на ОЗД и ЕПГ към Община Търговище относно децата, взема самостоятелни решения, като не ги съгласува с екипа, както и не изпълнява своите задължения, съгласно подписаните от нея договори за настаняване на дете в професионално приемно семейство. Процесната заповед е атакувана по административен ред от С. С., чиято жалба е оставена без уважение от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. За да отхвърли жалбата срещу същата заповед първоинстанционният административен съд е приел, че тя е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и съдържа мотиви, от които се установяват фактически и правни основания за издаването й, спазена е разписаната процедура, като не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, заповедта е и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Съдът е възприел изцяло аргументите на административния орган и е обосновал теза, че "несъмнено се е доказала липсата на необходими лични качества С. да бъде приемен родител въобще, а не (само) по отношение на конкретни деца, липса на желание за сътрудничество с екипа по приемна грижа, липса на мотивация да бъде приемен родител с оглед нуждите на децата". Тази теза не може да бъде споделена. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, социалният работник, работещ с приемното семейство, най-малко веднъж годишно прави преглед на вече утвърденото приемно семейство, като провежда среща с него, посещава дома му и изготвя доклад. Според ал. 2 на същия член, при установяване наличието на промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, социалният работник по ал. 1 изготвя социален доклад за оценяване. По аргумент от ал. 3 и 4 на чл. 24, този социален доклад обосновава издаването на заповед за заличаване от регистъра. Видно от доклада относно годишен преглед на утвърдено приемно семейство за периода 28.12.2013 г. - 28.12.2014 г., Екипът по приемна грижа към Община Търговище и Отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище са взели решение С. С. да продължи да бъде професионално приемно семейство, понеже притежава необходимите качества и ресурс да полага професионална приемна грижа за децата, настанени в нейното семейство. В подобен смисъл е и становището на Екипа по приемна грижа, изразено в Допълнителна информация с дата 25.03.2015 г. От друга страна, събраните доказателства не установяват наличието на хипотеза по цитираната ал. 2 на чл. 24 от Наредбата, а именно, промяна на обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10 от Наредбата. Вярно е в тази връзка, че с проявената самоинициатива на С. С. за освидетелстване на децата от ЛКК/ТЕЛК и обжалване впоследствие на решението на ТЕЛК, без да информира за това незабавно Дирекция "Социално подпомагане" и Екипа по приемна грижа, същата е нарушила задълженията си по т. 2.13 от Договора за грижа за дете, настанено в приемно семейство. По делото обаче липсват каквито и да е данни, че вследствие на това е възникнала опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на децата по смисъла на чл. 24. Следователно, не е налице основна материалноправна предпоставка за заличаване на посоченото лице от Регистъра на утвърдени приемни семейства и този извод не се променя от цитираното в оспорената заповед становище на социалния работник, изразено в писмо до директора на РДСП - Търговище с дата 27.02.2015 г. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че по делото няма обективни и безпротиворечиви данни за упражнявано физическо насилие от С. С. и близките й над настанените при тях за отглеждане деца, предприетата от приемния родител инициатива за медицински изследвания, лечение и освидетелстване от орган на медицинската експертиза и обжалването на решението на последния, са били в интерес на настанените при нея за отглеждане деца (ако и да не са били предварително съгласувани с органите на Агенцията за закрила на детето и Екипа по приемна грижа към Община Търговище), а евентуалното наличие у приемната майка и на финансов интерес, не изключва по никакъв начин добросъвестното и всеотдайно полагане на дължимата грижа за настанените при нея деца, което е видно при един коректен анализ на показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели, част от които съдът необосновано е игнорирал. Изложеното по-горе налага извод, че като е не е уважил жалбата срещу оспорената пред него заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - материална незаконосъобразност (за който порок касационната инстанция длъжна да следи служебно - чл. 218, ал. 2 от АПК), и по чл. 209, ал. 3, предл. трето от АПК - необоснованост, следва да бъде отменен, а първоначалната жалба на С. С. до Търговищкия административен съд да се уважи поради незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК (противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона) на оспорената с нея заповед. Касационната жалбоподателка не е предявила искане за разноски, поради което, въпреки позитивния за нея изход на спора по делото, такива не следва да й бъдат присъждани. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,