Решение № 8747 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12292/2018 г.

Решение № 8747 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12292/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Маджарова, [населено място], [улица] срещу Решение № 1491 от 23.07.2018 г. на Административния съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 1493/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-жа Маджарова срещу Заповед № 18-0282-000153 от 26.05.2018 г. на полицейски инспектор в Районно управление, гр. Карнобат, в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движението по пътищата е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от една година.

Касационният жалбоподател – Д. Маджарова, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приема, че органът е изложил подробно фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Не е отчел, че в акта липсват мотиви за определения максимален срок на принудителната мярка. Дори когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност, той трябва да изложи мотиви за приетия срок на мярката.

Неправилно съдът е тълкувал чл. 172, ал. 1 и чл. 171, т. 1 или 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като приема, че обстоятелството каква е причината за управлението на пътното превозно средство от Г. Х. и дали го е направил със или без съгласието на собственика, е ирелевантно.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената Заповед № 18-0282-000153. Касаторът се представлява от адв. К. Кацарски, Адвокатска колегия, гр. Бургас.

Ответникът по касационната жалба - полицейски инспектор в Районно управление, гр. Карнобат, в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и не страда от сочените пороци.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. Д. Маджарова е собственик на лек автомобил – марка "Фолксваген", модел "Шаран", с регистрационен [рег. номер на МПС].

1. На 26.05.2018 г. около 12, 00 часа автомобил - марка "Фолксваген", модел "Шаран", с регистрационен [рег. номер на МПС], е бил управляван от Г. Джинков, който осъществява пътно транспортно произшествие с материални щети. При проверката контролните органи установяват, че г-н Джинков не е правоспособен водач. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 464799.

1. На 26.05.2018 г., със Заповед № 18-0282-000153, полицейски инспектор в Районно управление, гр. Карнобат, в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) прилага на г-жа Маджарова принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" – лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Шаран", с регистрационен [рег. номер на МПС], за срок от една година.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелят Г. Джинков.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът приема, че в оспорената заповед органът е посочил фактически и правни основания, а показанията на св. Джинков установяват безспорно визираната в акта за установяване на административно нарушение и в оспорената заповед фактическа обстановка. Съдът приема, че за фактическия състав на мярката е ирелевантна причината, поради която неправоспособният водач е управлявал превозното средство. С оглед на това приема, че са били налице основанията за издаване на оспорената заповед, поради което мярката "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 11 месеца" е законосъобразна.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Крайният извод на съда е неправилен.

Касаторът поддържа два довода за неправилност на обжалваното решение – единият е свързан с преценката на съда за наличие на мотиви относно срока на приложената мярка, а другият – с елемента на фактическия състав на мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП.

Касаторът счита за неправилен изводът на съда за неотносимост на причината, поради която неправоспособният водач е управлявал автомобила. Този довод на касатора е неоснователен.

Принудителната административна мярка, макар също като наказанието – за административно нарушение или за престъпление, да е по своята същност държавна принуда, има друга цел. Принудителната административна мярка не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а е насочена към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Субект на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорената заповед, е всеки собственик на моторно превозно средство, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление. Следователно, за да бъде едно лице адресат на принудителна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката – управление на моторно превозно средство от лице, което не притежава свидетелство за управление, и адресатът на мярката да е собственик на управляваното моторно превозно средство.

В случая, и двата елемента на фактическия състав са налице. Субективното отношение на адресата на мярката към установеното нарушение, в т. ч. причините, поради които се е наложило управлението на превозното средство, са ирелевантни, както правилно приема и съдът.

По делото няма спор, че касаторът е собственик на моторно превозно средство, което е управлявано от водач без правоспособност. Безспорно е също, че прилагането на принудителната мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП не е при условията на оперативна самостоятелност на органа Компетентността на административния орган да приложи принудителната мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е при условията на обвързана компетентност – винаги, когато органът установи визираните в разпоредбата факти е длъжен да приложи принудителната мярка. При условията на оперативна самостоятелност е единствено срокът на мярката, защото законодателят е предвидил срок за мярката от шест месеца до една година, като не е регламентирал кога какъв срок следва да бъде приложен, а е оставил това на преценката на органа.

Съгласно чл. 169 АПК съдът, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на оспорения акт.

В случая, видно от разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, досежно срока на принудителната мярка органът действително разполага с оперативна самостоятелност. А видно от определения със заповедта срок на мярката, той е в рамките на законово определения.

Спорът по делото е мотивиран ли е актът на органа досежно определения максимален срок на мярката?

С оглед на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК органът винаги трябва да изложи фактически и правни основания за издаването на акта. Но тогава, когато той издава акт, който в определена част е при условията на оперативна самостоятелност, на още по-голяма основание следва да изложи мотиви защо приема точно определеното от различните възможни и законосъобразни решения. Без наличието на мотиви за избраната от органа възможност съдът не може да извърши преценка за законосъобразност на акта, защото няма мотиви, които да провери, с оглед на фактите по делото, установяват ли законосъобразност на приетото решение.

В случая органът е приел максималният срок на принудителната мярка – една години, но не е изложил абсолютно никакви мотиви досежно този срок. Съдът не е установил този порок на оспорения акт, а е приел, че органът правилно е приложил принудителната мярка "за срок от 11 месеца". Такъв срок органът не е определял на мярката, поради което очевидно съдът е допуснал фактическа грешка, още повече, че на предходната страница на решението си изрично е посочил определеният в акта срок на мярката – една година или 365 дни, считано от 26.05.2018 г. Но не тази фактическа грешка, а приемането от съда, че актът е мотивиран и в частта за срока прави извода му за законосъобразност на оспорената заповед неправилен. Съдът не е отчел липсата на каквито и да било мотиви за срока на мярката, които са различни от мотивите му за прилагане на мярката.

Като не е отчел тази незаконосъобразност на оспорената заповед съдът е постановил неправилно съдебно решение, в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна – оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Водим от горното и на основания чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд