Решение № 16541 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2019 г.

Решение № 16541 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на секретаря на Община Пазарджик против решение № 59 от 15.02.2019 г., постановено по адм. д. № 782/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му. Ответницата – В. Янкова, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик, обявява за нищожна заповед № 1495/11.07.2018 г. на заместник-кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж: "Едноетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ II-968, кв. 149 по плана на гр. Пазарджик, изпълнен от В. Янкова. Обжалваното решение е недопустимо. В разпореждане от 27.08.2018 г. и определение № 1103/14.09.2018 г. съдът приема, че делото е срещу заповед № 1495/11.07.2018 г. на заместник-кмета на Община Пазарджик, като с последното обаче като ответник е конституиран като ответник секретаря на Община Пазарджик. В проведените три открити съдебни заседания по делото на 25.10.2018 г., 29.11.2018 г. и 17.01.2019 г. като ответник е призован и участва в производството по делото, чрез процесуалния си представител, секретарят на Община Пазарджик. Видно от призовките и протоколите от проведените открити съдебни заседания е, че първоинстанционното производство се е развило със страни: В. Янкова – жалбоподател и ответник - секретарят на Община Пазарджик, а съдебното решение е постановено по отношение на заповед № 1495/11.07.2018 г. на заместник-кмета на Община Пазарджик. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Задължение на съда е служебно да конституира страните - чл. 154, ал. 1 АПК. В случая е установено, че обжалваният акт е подписан от секретаря на общината, но от името на кмета в условията на заместване, на основание заповед № 1436/02.07.2018 г. на кмета на Община Пазарджик, представена по делото във връзка с разпореждане № 1443/27.08.2018 г. на съда (л. 44) и цитирана изрично в административния акт. Видно от тази заповед, оспореният административен акт е издаден от секретаря като заместващ кмета за времето на неговото отсъствие от 03.07.2019 г. до 11.07.2018 г. В заповедта за заместване е посочен секретаря на общината, който докато отсъства титуляря, изпълнява изрично изброени негови функции, измежду които в т. 10 е посочено да подписва заповеди за спиране изпълнението и забрана достъпа до строежи или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ. Процесната заповед е постановена в рамките на времето, в което на секретаря надлежно са възложени функциите на кмет. Тези констатации налагат извод, че обжалваното решение не е постановено спрямо и при участие на издателя на акта, респективно - по аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. 1 от АПК то няма действие за него. Въпросите относно правния институт на заместване на титуляря при издаване на административен акт имат значение за правилното конституиране на страните по делото. При заместването компетентният орган възлага с изричен акт изпълнението на всички свои функции на определен от него заместник. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. В контекста на спорното правоотношение функциите на кмета в негово отсъствие се изпълняват от заместник-кмета, съгласно чл. 39, ал. 2 ЗМСМА. Нормативно определената функция на заместник кмета е да замества кмета в случаите, когато по обективни причини той не може да изпълнява задълженията си. В случая обаче, видно от заповед № 1436/02.07.2018 г. на кмета на Община Пазарджик през периода на неговото отсъствие от 03.07.2018 г. до 11.07.2018 г. отсъства и заместник-кмета на Община Пазарджик, поради което на основание чл. 43, ал. 4 ЗМСМА секретаря на общината е овластен да изпълнява определени правомощия на кмета на общината. Поради това издател на административния акт е заместваният титуляр, а именно – кметът на Община Пазарджик. В случая заместването е осъществено при наличие на законово предвидена за това възможност, по отношение на лице, което има нормативно установена служебна функция на заместващ и поради фактическа невъзможност на титуляра да изпълнява функциите си. Налице е валидно предоставяне на правомощия по заместване, но само в рамките на изрично посочения период. С издаването на акта секретаря на Община Пазарджик не упражнява собствена компетентност, а действа от името на замествания титуляр. Секретарят на Община Пазарджик е постановил оспорената заповед именно в качеството си на кмет, тъй като към този момент е изпълнявал функциите на същия. В хипотезата, в която административният акт е издаден по заместване, страна в съдебното производство е замествания орган, а не заместващият. Съдът е следвало да конституира като ответник по делото не секретаря, а кмета на Община Пазарджик. Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава. Освен изложеното в случая е подменен и предмета на спора. В разпореждането от 27.08.2018 г. съдът приема, че предмет на оспорване е заповед № 1495/11.07.2018 г. на зам. кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се премахне незаконен строеж – "едноетажна жилищна сграда", със същото разпореждане е наредено на административния орган да представи ясно и четливо копие от заповедта. В изпълнение на това разпореждане с молба от 03.09.2018 г. ответната страна представя заверено копие от заповедта (л. 38), от което е видно, че заповед № 1495/11.07.2018 г. е издадена от секретаря на Община Пазарджик и е с предмет спиране на изпълнението на строеж и забрана за достъпа му. В съдебно заседание по делото, проведено на 25.10.2018 г., съдът докладва делото и изрично посочва, че жалбата е с предмет оспорване на заповед № 1495/11.07.2018 г. на секретаря на Община Пазарджик за спиране изпълнението на строеж и забрана за достъпа му, но независимо от това в решението е обсъдена заповедта със същия номер и дата, но е прието, че същата е с предмет премахване на незаконен строеж. Следователно съдът не се произнася спрямо заповедта, която е предмет на спора, което също обосновава недопустимост на съдебното решение. Действително на л. 7 и 8 от делото са приложени заповедите за премахване на незаконния строеж и заповедта за спиране на строителството и забрана на достъпа до строежа, но същите са незаверени копия и при прочита им, става ясно, че при преснимане са разменени вторите страници (заповед № 1495/11.07.2018 г. е издадена на основание чл. 223, ал. 1, т. 1 и чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, регламентиращи спирането на незаконни строежи), което се установява и с приложените по делото заверени копия на административните актове. С оглед на изложеното обжалваното решение е недопустимо, поради което същото следва да се обезсили, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира като ответник кметът на Община Пазарджик, с чието участие да проведе съдебното производство и да осъществи контрол върху оспорената заповед за спиране на строителство и забрана на достъпа до строежа. Съдът следва да извърши проверка и за допустимостта на оспорването, предвид доводите на ответната страна, че жалбата е просрочена. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,